Едгар Бъроуз

американски писател

Едгар Райс Бъроуз (на английски: Edgar Rice Burroughs) е американски писател, известен със създадените от него истории за Тарзан и Джон Картър. В България е издаван и като Едуард Бъроуз.

Едгар Бъроуз
Edgar Rice Burroughs
Псевдоним Норман Бийн
Роден 1 септември 1875 г.
Починал 19 март 1950 г. (74 г.)
Професия писател
Националност  САЩ
Активен период 1911 – 1950
Жанр приключенски роман, уестърн, научна фантастика
Известни творби Тарзан и Джон Картър
Съпруга Ема Хълбърт (1900 – 1934)
Флорънс Гилбърт (1935 – 1942)
Деца Джон Коулмън Бъроуз (1913 – 1979)
Подпис Edgar Rice Burroughs signature.svg
Уебсайт Официален уебсайт
Едгар Бъроуз в Общомедия

БиографияРедактиране

Едгар Райс Бъроуз е роден на 1 септември 1875 г. в американския град Чикаго в семейството на Джордж Тендър Бъроуз и Мери Евалайн Зайгър. Бащата на Едгар, ветеран от Гражданската война, майор в армията на Северния съюз, след войната се превръща в проспериращ бизнесмен. Едгар е четвъртото дете в семейството. Двамата му по-големи братя са завършили Йейлския университет.

Едгар започва образованието си в училище Браун. Когато това училище е поставено под карантина по време на епидемия от дифтерит, той е преместен в училището за момичета в Мапълхърст и след това в училището „Филипс“ в Андовър, след което Едгар постъпва в Подготвителната военна академия в Мичиган. По-късно Бъроуз си спомня, че във всички училища той упорито е учил гръцки и латински, но нито едно от тях не е имало курс по английски в учебната си програма. Но във военната академия се научава да язди кон. След като завършва академията през 1895 г., той получава препоръка за Уест Пойнт, но надценява тежестта на препоръката и позорно се проваля на приемните изпити. Тогава се втурва в преследване на приключения и през май 1896 г. решава да стане кавалерист. Но вместо бурен лагерен живот и сблъсъци с апачите, той открива само класическите прелести на военната досада в отдалечена провинция – във Форт Грант, Аризона, където е разположен 7-ми конен полк на американската армия. Едгар решава да се отърве от униформата възможно най-бързо – три месеца след началото на службата той пише писмо до баща си, в което го моли да говори със свои познати от Вашингтон. Баща му се погрижва, но бюрократичните процедури се проточват още седем месеца, така че Едгар се разделя с кавалерията едва през март 1897 г.

След демобилизацията си Бъроуз прекарва дълго време в отглеждането на крави в Айдахо, след което работи във фабриката за батерии на баща си в Чикаго през 1899 г.

Е. Р. Бъроуз сключва брак с Ема Сентения Халбърт на 1 януари 1900 г. Двойката има три деца: Джоан (1908), Халбърт (1909) и Джон Колман (1913).

През 1911 г. 35-годишният губещ бизнесмен вечер седи в празен кабинет и пише с обикновен молив на гърба на счетоводен формуляр... научно-фантастичен роман. Романът е за човек, който, неизвестно как, се оказва на Марс, в свят на безкрайни приключения, в свят, напълно различен от „картофения“ Айдахо или от бизнесменския Чикаго. Редактор на списание „The All-Story“ по това време е Томас Нюъл Меткалф и на него се пада честта да открие за света името на бъдещия популярен писател. Той веднага приема ръкописа, написва на Бъроуз чек за 400 долара и поставя романа, озаглавен „Под луните на Марс“, в плана на списанието. Романът е публикуван в шест броя – от февруари до юли 1912 г.

Вторият роман на Бъроуз поставя началото на най-популярния му цикъл „Тарзан“ („The All-Story“, 1912). През юни 1914 г. романът е издаден като отделен том и с това започва дългогодишният триумф на Бъроуз като писател.

Бъроуз се развежда с Ема през 1934 г. и през 1935 г. се жени за бившата актриса Флорънс Гилбърт Дирхолт, която е бивша съпруга на приятеля му Аштън Дирхолт, с когото е съосновател на Burroughs-Tarzan Enterprises, докато снима „Новите приключения на Тарзан“. Бъроуз осиновява двете деца на Дирхолтови. С Флорънс се развежда през 1942 г.

По време на Втората световна война Бъроуз е най-старият (и най-известният) военен кореспондент в Тихоокеанския военен театър.

Едгар Райс Бъроуз умира на 19 март 1950 г. в Енсино (Калифорния) от инфаркт на миокарда.

Избрано творчествоРедактиране

Внимание! Изписани са единствено официалните преводи на заглавията на български език.

Поредица „Барзум“Редактиране

Година Оригинално име Име на български език Бележки
1912 „A Princess of Mars“ Принцесата на Марс През 1912 г. e публикувана в шест броя на сп. „The All-Story“ под името „Under the Moons of Mars“. През 1917 г. е издадена като отделна книга с настоящото си име.[1]
1913 „The Gods of Mars“ Боговете на Марс През 1913 г. е публикувана в пет броя на сп. „The All-Story“, а през 1918 г. е издадена като книга.[2]
1913 „The Warlord of Mars“ В периода декември 1913–март 1914 г. е публикувана в сп. „The All-Story“, а през 1919 г. е издадена като отделна книга.[3]
1916 „Thuvia, Maid of Mars“ През 1916 г. е публикувана в три броя на сп. „The All-Story Weekly“, а през 1920 г. като книга.[4]
1922 „The Chessmen of Mars“ Първо е публикувана в шест броя на сп. „Argosy All-Story Weekly“ през 1922 г., а по-късно същата година е издадена като отделна книга.[5]
1927 „The Master Mind of Mars“ Романът е публикуван в сп. „Amazing Stories“ през 1927 г., а година по-късно е издаден като самостоятелна книга.[6]
1930 „A Fighting Man of Mars“ През 1930 г. е публикувана в няколко броя на сп. „Blue Book Magazine“. Година по-късно е издадена самостоятелна книга.[7]
1934 „Swords of Mars“ В периода 1934 – 1935 г. историята се публикува в сп. „Blue Book Magazine“. През 1936 г. е издадена като книга.[8]
1939 „Synthetic Men of Mars“ През 1939 г. историята е публикувана в шест броя на сп. „Argosy Weekly“. Година по-късно е издадена като книга.[9]
1948 „Llana of Gathol“ Това е роман, който се състои от четири различни истории. През 1941 г. тези истории са публикувани поотделно в сп. „Amazing Stories“. През 1948 г. са издадени като книга.[10]
1964 „John Carter of Mars“ Това е името на книга, в която са публикувани две истории за героя Джон Картър. Първата е дело на Джон Бъроуз и се казва „John Carter and the Giants of Mars“, а втората е написана от Едгар Бъроуз под заглавието „Skeleton Men of Jupiter“. Книгата е издадена през 1964 г. и е приета за последната творба от поредицата „Барзум“.[11]

Поредица „Тарзан“Редактиране

Година Оригинално име Име на български език
1912 „Tarzan of the Apes“ Тарзан, храненикът на маймуните
1913 The Return of Tarzan“

Поредица „Пелусидар“Редактиране

Година Оригинално име Име на български език
1914 „At the Earth's Core“ Пелусидар 1
1923 „Pellucidar“
1928 „Tanar of Pellucidar“
1929 „Tarzan at the Earth's Core“
1937 „Back to the Stone Age“
1944 „Land of Terror“
1963 „Savage Pellucidar“

ИзточнициРедактиране

  1. A Princess of Mars. // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
  2. The Gods of Mars. // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
  3. The Warlord of Mars. // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
  4. Thuvia, Maid of Mars. // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
  5. The Chessman of Mars. // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
  6. The Master Mind of Mars. // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
  7. A Fighting Man of Mars. // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
  8. Swords of Mars. // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
  9. Synthetic Men of Mars. // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
  10. Llana of Gathol. // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
  11. John Carter of Mars. // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)

Външни препраткиРедактиране