Едгар Бъроуз
Едгар Райс Бъроуз (на английски: Edgar Rice Burroughs) е американски писател, известен със създадените от него истории за Тарзан и Джон Картър.[1] В България е издаван и като Едуард Бъроуз.
| Едгар Бъроуз Edgar Rice Burroughs | |
 | |
| Псевдоним | Норман Бийн |
|---|---|
| Роден | 1 септември 1875 г. |
| Починал | 19 март 1950 г. Лос Анджелис, САЩ |
| Професия | писател |
| Националност |  САЩ |
| Активен период | 1911 – 1950 |
| Жанр | приключенски роман, уестърн, научна фантастика |
| Известни творби | Тарзан и Джон Картър |
| Съпруга | Ема Хълбърт (1900 – 1934) Флорънс Гилбърт (1935 – 1942) |
| Деца | Джон Коулмън Бъроуз (1913 – 1979) |
| Подпис |  |
| Уебсайт | Официален сайт |
| Едгар Бъроуз в Общомедия | |
Биография
редактиранеЕдгар Райс Бъроуз е роден на 1 септември 1875 г. в американския град Чикаго в семейството на Джордж Тендър Бъроуз и Мери Евалайн Зайгър.[2][3][4] Бащата на Едгар, ветеран от Гражданската война, майор в армията на Северния съюз, след войната се превръща в проспериращ бизнесмен. Едгар е четвъртото дете в семейството. Двамата му по-големи братя са завършили Йейлския университет.
Едгар започва образованието си в училище Браун. Когато това училище е поставено под карантина по време на епидемия от дифтерит, той е преместен в училището за момичета в Мапълхърст и след това в училището „Филипс“ в Андовър, след което Едгар постъпва в Подготвителната военна академия в Мичиган. По-късно Бъроуз си спомня, че във всички училища той упорито е учил гръцки и латински, но нито едно от тях не е имало курс по английски в учебната си програма. Но във военната академия се научава да язди кон. След като завършва академията през 1895 г., той получава препоръка за Уест Пойнт, но надценява тежестта на препоръката и позорно се проваля на приемните изпити. Тогава се втурва в преследване на приключения и през май 1896 г. решава да стане кавалерист. Но вместо бурен лагерен живот и сблъсъци с апачите, той открива само класическите прелести на военната досада в отдалечена провинция – във Форт Грант, Аризона, където е разположен 7-ми конен полк на американската армия. Едгар решава да се отърве от униформата възможно най-бързо – три месеца след началото на службата той пише писмо до баща си, в което го моли да говори със свои познати от Вашингтон. Баща му се погрижва, но бюрократичните процедури се проточват още седем месеца, така че Едгар се разделя с кавалерията едва през март 1897 г.[5]
След демобилизацията си Бъроуз прекарва дълго време в отглеждането на крави в Айдахо, след което работи във фабриката за батерии на баща си в Чикаго през 1899 г.
Е. Р. Бъроуз сключва брак с Ема Сентения Халбърт на 1 януари 1900 г. Двойката има три деца: Джоан (1908), Халбърт (1909) и Джон Колман (1913)[6].
През 1911 г. 35-годишният губещ бизнесмен вечер седи в празен кабинет и пише с обикновен молив на гърба на счетоводен формуляр... научнофантастичен роман. Романът е за човек, който, неизвестно как, се оказва на Марс, в свят на безкрайни приключения, в свят, напълно различен от „картофения“ Айдахо или от бизнесменския Чикаго. Редактор на списание „The All-Story“ по това време е Томас Нюъл Меткалф и на него се пада честта да открие за света името на бъдещия популярен писател. Той веднага приема ръкописа, написва на Бъроуз чек за 400 долара и поставя романа, озаглавен „Под луните на Марс“, в плана на списанието. Романът е публикуван в шест броя – от февруари до юли 1912 г.
Вторият роман на Бъроуз поставя началото на най-популярния му цикъл „Тарзан“ („The All-Story“, 1912). През юни 1914 г. романът е издаден като отделен том и с това започва дългогодишният триумф на Бъроуз като писател.
Бъроуз се развежда с Ема през 1934 г. и през 1935 г. се жени за бившата актриса Флорънс Гилбърт Дирхолт, която е бивша съпруга на приятеля му Аштън Дирхолт, с когото е съосновател на Burroughs-Tarzan Enterprises, докато снима „Новите приключения на Тарзан“. Бъроуз осиновява двете деца на Дирхолтови. С Флорънс се развежда през 1942 г.
По време на Втората световна война Бъроуз е най-старият (и най-известният) военен кореспондент в Тихоокеанския военен театър.[7]
Едгар Райс Бъроуз умира на 19 март 1950 г. в Енсино (Калифорния) от инфаркт на миокарда.
Избрано творчество
редактиранеВнимание! Изписани са единствено официалните преводи на заглавията на български език.
Поредица „Барзум“
редактиране| Година | Оригинално име | Име на български език | Бележки |
|---|---|---|---|
| 1912 | „A Princess of Mars“ | „Принцесата на Марс“ | През 1912 г. e публикувана в шест броя на сп. „The All-Story“ под името „Under the Moons of Mars“. През 1917 г. е издадена като отделна книга с настоящото си име.[8] |
| 1913 | „The Gods of Mars“ | „Боговете на Марс“ | През 1913 г. е публикувана в пет броя на сп. „The All-Story“, а през 1918 г. е издадена като книга.[9] |
| 1913 | „The Warlord of Mars“ | В периода декември 1913–март 1914 г. е публикувана в сп. „The All-Story“, а през 1919 г. е издадена като отделна книга.[10] | |
| 1916 | „Thuvia, Maid of Mars“ | През 1916 г. е публикувана в три броя на сп. „The All-Story Weekly“, а през 1920 г. като книга.[11] | |
| 1922 | „The Chessmen of Mars“ | Първо е публикувана в шест броя на сп. „Argosy All-Story Weekly“ през 1922 г., а по-късно същата година е издадена като отделна книга.[12] | |
| 1927 | „The Master Mind of Mars“ | Романът е публикуван в сп. „Amazing Stories“ през 1927 г., а година по-късно е издаден като самостоятелна книга.[13] | |
| 1930 | „A Fighting Man of Mars“ | През 1930 г. е публикувана в няколко броя на сп. „Blue Book Magazine“. Година по-късно е издадена самостоятелна книга.[14] | |
| 1934 | „Swords of Mars“ | В периода 1934 – 1935 г. историята се публикува в сп. „Blue Book Magazine“. През 1936 г. е издадена като книга.[15] | |
| 1939 | „Synthetic Men of Mars“ | През 1939 г. историята е публикувана в шест броя на сп. „Argosy Weekly“. Година по-късно е издадена като книга.[16] | |
| 1948 | „Llana of Gathol“ | Това е роман, който се състои от четири различни истории. През 1941 г. тези истории са публикувани поотделно в сп. „Amazing Stories“. През 1948 г. са издадени като книга.[17] | |
| 1964 | „John Carter of Mars“ | Това е името на книга, в която са публикувани две истории за героя Джон Картър. Първата е дело на Джон Бъроуз и се казва „John Carter and the Giants of Mars“, а втората е написана от Едгар Бъроуз под заглавието „Skeleton Men of Jupiter“. Книгата е издадена през 1964 г. и е приета за последната творба от поредицата „Барзум“.[18] |
Поредица „Тарзан“
редактиране| Година | Оригинално име | Име на български език |
|---|---|---|
| 1912 | „Tarzan of the Apes“ | „Тарзан, храненикът на маймуните“ |
| 1913 | The Return of Tarzan“ |
Поредица „Пелусидар“
редактиране| Година | Оригинално име | Име на български език |
|---|---|---|
| 1914 | „At the Earth's Core“ | Пелусидар 1 |
| 1923 | „Pellucidar“ | |
| 1928 | „Tanar of Pellucidar“ | |
| 1929 | „Tarzan at the Earth's Core“ | |
| 1937 | „Back to the Stone Age“ | |
| 1944 | „Land of Terror“ | |
| 1963 | „Savage Pellucidar“ |
Източници
редактиране- ↑ Original Works < Edgar Rice Burroughs // Edgar Rice Burroughs. Архивиран от оригинала на December 26, 2023. Посетен на December 26, 2023.
- ↑ Descendants of Edmund Rice: The First Nine Generations. CD. 2010.
- ↑ Edmund Rice Six-Generation Database Online // Edmund Rice (1638) Association. Архивиран от оригинала на July 25, 2011. Посетен на January 27, 2011.
- ↑ Schneider, Jerry L. The Ancestry of Edgar Rice Burroughs. Erbville Press, 2004. ISBN 978-1-4357-4972-6. с. 296.
- ↑ Slotkin, Richard. Gunfighter Nation. University of Oklahoma Press, 1998. ISBN 0-8061-3031-8. с. 196.
- ↑ Nelson, V. J. Obituaries / Danton Burroughs, 1944 – 2008; Tarzan Creator's Heir Protected the Legacy. // Los Angeles Times. May 15, 2008.
- ↑ Edgar Rice Burroughs | Biography, Books, & Facts | Britannica // February 19, 2024. Посетен на March 1, 2024.
- ↑ A Princess of Mars // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
- ↑ The Gods of Mars // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
- ↑ The Warlord of Mars // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
- ↑ Thuvia, Maid of Mars // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
- ↑ The Chessman of Mars // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
- ↑ The Master Mind of Mars // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
- ↑ A Fighting Man of Mars // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
- ↑ Swords of Mars // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
- ↑ Synthetic Men of Mars // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
- ↑ Llana of Gathol // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
- ↑ John Carter of Mars // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
