Хугенотските „сигурни места“ (в червено), съгласно Нантския едикт

Едиктът от Але (на френски: Édit d'Alès или Alais), известен и като Мирът от Але, е споразумение между френския пръв министър кардинал Ришельо и хугенотските водачи, подписано на 28 юни 1629 г.[1]

ПредисторияРедактиране

Още от времето на Люин (1621) короната води война с хугенотите, за да поправи част от точките на Нантския едикт, а именно военните и политическите им привилегии. Създадената от Анри ІV „държава в държавата“ включва хугенотски събрания, крепости (наречени „сигурни места“) и цели територии, които на практика се самоуправляват. Това води до фискални загуби и вътрешна несигурност, която кардинал Ришельо (1624 – 42) не може да търпи. В серия конфликти, истинско продължение на религиозните войни от ХVІ в., кралската армия превзема хугенотските крепости, което завършва с капитулацията на Ла Рошел (28 октомври 1628).[2]

Съдържание на едиктаРедактиране

Едиктът гарантира амнистия на всички (личности и градове) участвали в съпротивата срещу краля от 1621 г. насам. Тяхното имущество ще остане непокътнато. Хугенотите могат да запазят религиозните си убеждения и правото да отслужват проповеди в собствени църкви. Загубват обаче политическите си права. Под личното наблюдение на министъра стените на техните „сигурни места“ са разрушени, събранията им са забранени, териториите им са поставени под контрола на кралската администрация. Всякакви войскови формирования са разпуснати. Едиктът означава унищожаване на хугенотската партия и автономия. От този момент те зависят изцяло от волята на краля.[3]

Религиозните права на хугенотите остават незасегнати в следващия половин век и са отнети едва от Луи ХІV с едикта от Фонтенбло (1685).

БележкиРедактиране

  1. Carl Jacob Burckhardt, Richelieu. His rise to power, New York 1964, p. 271
  2. Антъни Леви, Кардинал Ришельо, София 2007, с. 153
  3. The last religious wars (1621 – 1629), на сайта Musée protestant, посетен на 28.01.2020