Уикипедия

Един сезон в ада

поема в проза от Артюр Рембо

„Един сезон в ада“ (на френски: Une Saison en Enfer) е разширена поема в проза, написана и публикувана през 1873 г. от френския писател Артюр Рембо. Това е единственото произведение, публикувано от самия Рембо. Книгата има значително влияние върху творчеството на по-късни художници и поети, включително сюрреалистите.

Един сезон в ада
Une saison en enfer
АвторАртюр Рембо
Първо изданиеоктомври 1873 г.
Брюксел,  Белгия
Оригинален езикФренски
Жанрпоезия
Страници58
Издателство в България„Нов Златорог“
ПреводачКирил Кадийски
ISBNISBN 954-492-031-5
НачалоJadis, si je me souviens bien, ma vie était un festin où s’ouvraient tous les cœurs, où tous les vins coulaient.
КрайQue parlais-je de main amie ! Un bel avantage, c’est que je puis rire des vieilles amours mensongères, et frapper de honte ces couples menteurs, — j’ai vu l’enfer des femmes là-bas ; — et il me sera loisible de posséder la vérité dans une âme et un corps.

История на написване редактиране

Рембо започва да пише поемата през април 1873 г. по време на посещение във фермата на семейството си в Рош, близо до Шарлевил на френско-белгийската граница. Според Бертран Матийо Рембо е написал творбата в порутена плевня.[1]

През следващите седмици Рембо пътува с поета Пол Верлен из Белгия и обратно до Лондон. Двамата са започнали връзка през пролетта на 1872 г. и често се карат.[2] Верлен има пристъпи на самоубийствено поведение и пиянство. През 1873 г. по време на престой в Брюксел Рембо обявява, че планира да го напусне, при което Верлен произвежда два изстрела с револвера си, ранявайки Рембо. След последващи заплахи за насилие, Верлен е арестуван и осъден на две години тежък труд. След раздялата им Рембо се завръща у дома, където завършва и през септември 1873 г. публикува „Един сезон в ада“.

Съдържание редактиране

Поемата е разделена на девет части с различна дължина. Те се различават значително по тона и разбираемостта на изказа, според някои изследователи защото е писана на нетрезва глава или под въздействието на опиати.[3] При сравнение с по-ранните версии обаче е видно, че окончателната творба е добре редактирана и умишлено преработена.[4]

  1. Въведение – познато със заглавието „Някога, ако паметта не ме лъже…“ (на френски: Jadis, si je me souviens bien...) – очертава проклятието на разказвача и представя историята като „страници от дневника на една прокълната душа“.
  2. Нечиста кръв (Mauvais sang) – Описва галския произход на разказвача и как е повлиял на неговия морал и щастие.
  3. Нощ в ада (Nuit de l'enfer) – Описва момента на смъртта на разказвача и слизането му в ада.
  4. Бълнувания I: Безумната девственица – Пъкленият съпруг (Délires I : Vierge folle – L'Époux infernal) – Най-последователната част от повествованието; разказва историята на един мъж (Верлен), роб на своя „пъклен младоженец“ (Рембо), който го е измамил с фалшиви обещания. Макар да не са използвани истинските имена на героите, алегорията за връзката му с Верлен е очевидна.
  5. Бълнувания II: Алхимия на словото (Délires II : Alchimie du verbe) – Разказвачът обяснява за собствените си фалшиви надежди и разбити мечти. Тази част е разделена по-ясно и съдържа много стихове (повечето са отделни стихотворения от ансамбъла, наречен по-късно „Последни поеми“ („Derniers vers“). Тук Рембо доразвива своята теория за поезията, която започва в творбата „Писмата на прорицателя“ („Lettres du Voyant“), но в крайна сметка макар да признава, че поезията е била важна част от живота му, пренебрежително я нарича „поетически вехтории“. Следват стихотворенията „Песен за най-високата кула“ и „Глад“ и няколко неозаглавени.[5]
  6. Невъзможното (L'impossible) – Този раздел е объ,udk, но някои критици го разглеждат като описание на опита на разказвача да избяга от ада.
  7. Светкавицата (L'éclair) – Кратка част; тонът на разказвача е примирен и фаталистичен в очакване на смъртта.
  8. Утрин (Matin) – Тази кратка част служи като заключение; разказвачът заявява, че е завършил разказаза своя ад и се е „отучил“ да говори.
  9. Сбогом (Adieu) – Тази част намеква за смяна на сезоните от есен към пролет. Разказвачът изглежда е станал по-уверен и по-силен през пътуването си през ада, твърдейки, че сега е в състояние да „обладава“ истината – в една душа и в едно тяло.

Тълкуване редактиране

Академичните критици предлагат много различни и често напълно несъвместими заключения относно това какво значение и философия може или не може да се съдържа в текста.

  • Бернар Матийо описва „Сезон в ада“ като „ужасно загадъчна поема“ и „блестяща, почти истерична кавга между поета и неговото друго „Аз“. [1]Той идентифицира два гласа в сюрреалистичния разказ: „двете отделни части на шизоидната личност на Рембо – „азът“, който е наблюдател/поет, и „азът“, който е селският син на невероятно твърдоглавата вдовица Рембо. Единият глас е диво влюбен в чудото на светлината и детството, а другият намира всички тези литературни шеги за проклети и „идиотски“.[1]
  • Хенри Милър публикува английския превод на поемата, запознавайки американската публика с творчеството на Рембо през шейсетте години на 19 в. Към превода на поемата, Милър пише разширено есе за Рембо и „Сезон в ада“, озаглавено „Времето на убийците“.[6]

В популярната култура редактиране

  • Във филма „Полък“ (2000 г.) Лий Краснър (в ролята Марша Гей Хардън) чете цитат от „Един сезон в ада“, написан на стената на нейното студио, когато Джаксън Полък (в ролята Ед Харис) я посещава за първи път.
  • Последната песен от американското издание на четвъртия албум на Моби Animal Rights (1996), е кръстена „Един сезон в ада“. В допълнение, албумът му Last Night (2008) включва песента „Hyenas“, в която женски глас чете първите няколко реда на поемата в оригинал на френски език.
  • „Един сезон в ада“ е цитирана няколко пъти в албума Pretty.Odd. (2008) от Panic! at the Disco.

Преводи редактиране

На български творбата е преведена от Кирил Кадийски.

Източници редактиране

  1. ↑ а б в Mathieu, Bertrand. „Introduction“ in Rimbaud, Arthur, and Mathieu, Bertrand (translator), A Season in Hell & Illuminations. New York, BOA Editions, 1991.
  2. ↑ Бонефой, Ив: Rimbaud par lui-meme, Париж 1961 г., Éditions du Seuil
  3. ↑ Роб 2000 , стр. 201
  4. ↑ Артур Рембо: Une Saison en Enfer/Eine Zeit in der Hölle , Reclam, Щутгарт 1970; послеслов от W. Dürrson, p. 105.
  5. ↑ Артур Рембо: Une Saison en Enfer/Eine Zeit in der Hölle , Reclam, Щутгарт 1970; послеслов от W. Dürrson, S. 106.
  6. ↑ A Season in Hell. BookRix, 14 June 2019. ISBN 9783736819252.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата A Season in Hell в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Един_сезон_в_ада&oldid=11169928“.