Едуардо Соуто де Моура
Едуардо Соуто де Моура (на португалски: Eduardo Souto de Moura, португ. произношение: [eˈðwaɾðu ˈsowtu dɨ ˈmowɾɐ]) е португалски архитект. Носител на наградата „Прицкер“ (2011)[1] и на наградата „Волф“ (2013)[2].
| Едуардо Соуто де Моура Eduardo Souto de Moura | |
| португалски архитект | |
 | |
| Роден | Eduardo Elísio Machado Souto de Moura
|
|---|---|
| Националност |  Португалия |
| Учил в | Университет на Порту |
| Архитектура | |
| Академия | Университет на Порто |
| Известни творби | Ещадио Мунисипал де Брага (2003) |
| Награди | „Песоа“ (1998) „Прицкер“ (2011) „Волф“ (2013) |
| Семейство | |
| Баща | Жозе Алберту Соуто |
| Едуардо Соуто де Моура в Общомедия | |
Биография и творчество редактиране
Роден е на 25 юли 1952 г. в Порто в семейството на лекаря Жозе Алберту Соуто и жена му Мария Тереза Рамуш Мачадо. Започва да следва скулптура, но завършва факултета по архитектура на Университета на Порто.[3] Между 1974 и 1979 г. работи в архитектурното бюро на Алваро Сиза, за чиято дъщеря се жени.
Между 1981 и 1990 г. преподава в Университета на Порто. Като гостуващ преподавател изнася лекции в архитектурни училища в Женева, Париж, Дъблин, Харвард, Цюрих и Лозана.
От 1980 г. работи като архитект със собствено бюро, но продължава да участва в проекти на Алваро Сиза. Така двамата създават Португалския павилион за Expo 2000 в Хановер, Германия, и на ежегодния летен павилион на галерия „Серпънтайн“ в Лондон през 2004 г.
Ранните проекти на Де Моура са за резиденции в родината му, но след тях проектира търговски центрове, училища, галерии и кино в Италия, Испания, Германия, Великобритания и Швейцария. Между 1989 и 1997 г. посвещава осем години на реставрацията на „Santa Maria do Bouro“, разрушен наполовина манастир от 12 век в Амарес.[4]
Почетен доктор на Университета „Лузиада“ в Порто (14 юли 2011).[5]
Важни проекти редактиране
- Ещадио Мунисипал де Брага (2003)
- Метрополитен на Порто (2004)
- Галерия „Серпънтайн“ в Лондон, съвместно с Алваро Сиза (2005)
- Музей „Паула Регу“ (2009)
- Крематориум в Кортрейк, Белгия (2010–2011)
-
Департамент на науките за Земята на Университета на Авейро (1994) -
Манастир „Santa Maria do Bouro“ -
Манастир „Santa Maria do Bouro“ -
Музей „Гръу Вашку“ редом до катедралата във Визеу -
Станция „Дом на музиката“, метрополитен на Порто -
Ещадио Мунисипал де Брага (по време на строежа, август 2003) -
Ещадио Мунисипал де Брага (по време на строежа, октомври 2002) -
Ещадио Мунисипал де Брага (детайл) -
Ещадио Мунисипал де Брага (детайл) -
Галерия „Серпентин“ в Лондон (2005) -
Музей „Паула Регу“ (2009)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Библиография редактиране
- Eduardo Souto de Moura, Construir no Tempo, Ed. Estar
- Eduardo Souto de Moura, Pavilhão Multiusos, Porto, Civilização Editora
- Eduardo Souto de Moura, Vinte e Duas Casas, Ed. Caleidoscópio
- За него
- Antonio Angelillo, Eduardo Souto Moura, Col. Monografias, Ed. Blau
- Antonio Esposito e Giovanni Leoni, Eduardo Souto de Moura, Ed. Gustavo Gili, 2003
- Aurora Cuito, Eduardo Souto de Moura, Ed. Dinalivro
- José Manuel das Neves, Eduardo Souto de Moura – Habitar, Col. Arquitecturas, Ed. Caleidoscópio
- Michele Cannatà e Fátima Fernandes, A Arquitectura do Metro, Porto, Civilização Editora, ISBN 972-26-2463-3
- Michele Cannatà e Fátima Fernandes, Estádio Municipal de Braga, Porto, Civilização Editora
- Werner Blaser, Eduardo Souto Moura – Stein Element Stone, Ed. Birkhauser
Източници редактиране
- ↑ „Португалски архитект получи тазгодишната награда „Прицкер“ // gradat.bg. Посетен на 29 март 2011.
- ↑ „Wolf Prize 2013“ // Huffington Post. 2 януари 2013. Посетен на 3 януари 2013.
- ↑ Kate Taylor, „Architect From Portugal Wins Pritzker“, New York Times, 28 март 2011.
- ↑ Sarah Wildman, „Portugal’s Hidden ‘Dream Places’“, New York Times, 8 юли 2007.
- ↑ „Honoris causa“ reconhece „inestimável contributo“ de Souto Moura“ // rtp.pt. Посетен на 23 октомври 2011.