Алваро Сиза
Алваро Сиза (на португалски: Álvaro Siza Vieira) е португалски архитект. Носител на наградата „Прицкер“ (1992) и на Praemium Imperiale (1998).
| Алваро Сиза Виейра Álvaro Siza Vieira | |
| португалски архитект | |
 Алваро Сиза през 2012 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  Португалия |
| Учил в | Университет на Порту |
| Архитектура | |
| Академия | Университет на Порто |
| Награди | „Мис ван дер Рое“ (1988) „Прицкер“ (1992) Praemium Imperiale (1998) „Волф“ (2002) |
| Семейство | |
| Деца | Алваро Лейте Сиза Виейра |
| Уебсайт | sizavieira.pt |
| Алваро Сиза Виейра в Общомедия | |
Биография и творчество
редактиранеРоден е на 25 юни 1933 г. в градчето Матузинюш, недалеч от Порто. През 1955 г. завършва факултета по архитектура на Университета на Порто.
Първите му проекти са от 1954 г., а общо има реализирани над 140 проекта (вкл. и извън Португалия – в Нидерландия, Испания, Италия, Бразилия). Сред тях са жилищният квартал Малагера в Евора (1977–1995), факултетът по архитектура в Порто (1987–1993), жилищният район „Шиаду“ в Лисабон (от 1988 г.), Музеят за съвременно изкуство „Сералвес“ (1996-99) в Порто, търговски център в Марку ди Канавезеш (1990), новият корпус на музея на Амстердам, галерия „Серпентин“ в Лондон, Галисийският център за съвременно изкуство, факултетът по информатика в Сантяго де Компостела, метростанция в Неапол, португалският павилион на изложението ЕКСПО-98 в Лисабон. Световноизвестни стават проектите му за район Схилдерсвик в Хага, Нидерландия (1989–1993), жилищната сграда „Bonjour Tristesse“ в Берлин (1980–1984), седалището на компанията „Витра“ във Вайл на Рейн в Германия (1991–1994).
Създава и скулптури, графики и дизайн на мебели. Професор в Университета на Порто.
Член е на Международния попечителски комитет по създаването на музея „Домът на Мелников“ в Москва.[1]
През 1992 година получава наградата „Прицкер“ за цялостно творчество.
Почетен доктор на Политехническия университет на Валенсия (1992)[2], на Федералното висше политехническо училище в Лозана (1993)[3], на Университета в Палермо (1995)[4], на Университета в Куимбра (1997), на Политехниката в Милано (2013)[5], на Университета на Гранада (2014)[6]. Почетен гражданин на Порто (2005)[7].
Важни проекти
редактиране- 2005 – Музей за съвременно изкуство „Дона Регина“ (Museo d’Arte Contemporanea Donna Regina) в Неапол
- 1988 – Университетска библиотека на Авейро
- 1984 – Жилищна сграда „Bonjour Tristesse“ в Берлин
- 1984 – Дом на Авелино Дуарте в Овар
- 1963 – Чайна на Боа Нова (Casa de Chá da Boa Nova)
-
Чайна на Боа Нова (1963) -
Чайна на Боа Нова (1963), интериор -
Жилищна сграда „Bonjour Tristesse“ в Берлин (1984) -
Факултетът по архитектура в Порто (1993) -
Седалище на компанията „Витра“ във Вайл на Рейн (1994) -
Църквата „Санта Мария“ в Марко де Канавезес в Северна Португалия (1996) -
Португалският павилион на изложението ЕКСПО-98 в Лисабон (1998) -
Галерия „Серпентин“ в Лондон (2005) -
Общинска библиотека във Виана до Кастело (2008) -
„New Orleans Tower“ в Ротердам (2009) -
Седалище на фондация „Ибере Камарго“ в Порту Алегри, Бразилия (2010) -
Седалище на фондация „Ибере Камарго“ в Порту Алегри, Бразилия (2010), поглед отвътре навън -
Аула на Университета на Баската автономна област в Билбао -
Плувен комплекс „Piscinas de Marés“ в Леса да Палмейра
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Библиография
редактиране- Jacinto Rodrigues, Álvaro Siza / obra e método, Livraria Civilização Editora 1992, ISBN 972-26-1099-6
- Peter Testa, Álvaro Siza, Birkhäuser 1996, ISBN 3-7643-5598-0
- Álvaro Siza, City Sketches, Birkhäuser 1994, ISBN 3-7643-2820-7
- Jorge Figueira (Hrsg.), Álvaro Siza. Modern Redux (Text: Alexandre Alves Costa, Jorge Figueira, Hans Ibelings, Guilherme Wisnik). Ostfildern: Hatje Cantz Verlag, 2008, ISBN 978-3-7757-2298-8 (английски/немски) и ISBN 978-3-7757-2276-6 (английски/португалски) – Projects 1998–2008
- Raul Betti e Greta Ruffino, Álvaro Siza, Viagem sem Programa, Red Publishing 2012, ISBN 978-88-88492-22-3
- Duarte, J.P. (2001) Customizing Mass Housing: a discursive grammar for Siza's houses at Malagueira, PhD Dissertation, Massachusetts Institute of Technology
- Kenneth Frampton, Álvaro Siza. Complete Works, Phaidon, London, 2000, ISBN 978-0-7148-4004-8
- Philip Jodidio, Álvaro Siza: Complete Works 1952-2013, Taschen 2013, ISBN 978-3-8365-2171-0
- João Carmo Simões, J. Figueira, P. Tunhas, Álvaro Siza / Museu Nadir Afonso, Lisboa: monade, 2016, ISBN 978-989-99485-1-8
Източници
редактиране- ↑ Сайт на музея „Домът на Мелников“, архив на оригинала от 1 март 2009, https://web.archive.org/web/20090301154043/http://www.melnikovhouse.org/current_state.php, посетен на 30 март 2018
- ↑ Alvaro Siza Vieira / Doctor Honoris Causa por la Universidad Politécnica de Valencia. Investido el 27 de febrero de 1992 // Universitat Politècnica de València. Архивиран от оригинала на 1 de agosto de 2014.
- ↑ Juliette Soulez. Álvaro Siza nominé par David Chipperfield au Lion d’Or de la Biennale d’architecture de Venise // Blouin Artinfo, 2 de julho de 2012. Архивиран от оригинала на 2014-08-23. Посетен на 2024-09-20.
- ↑ Álvaro Siza Vieira (1933) // Câmara Municipal de Matosinhos. Архивиран от оригинала на 2014-08-23. Посетен на 2024-09-20.
- ↑ Laurea ad honorem ad Álvaro Siza Vieira // Politecnico di Milano, 16 de outubro de 2013. Архивиран от оригинала на 2014-08-23. Посетен на 2024-09-20.
- ↑ Álvaro Siza Vieira / Doutoramento Honoris Causa // Faculdade de Arquitectura da Universidade do Porto, 23 de maio de 2014. Архивиран от оригинала на 23 de agosto de 2014.
- ↑ Entrega das Chaves da Cidade ao Arq. Álvaro Siza Vieira // Câmara Municipal do Porto, 10 de fevereiro de 2005. Архивиран от оригинала на 2014-08-23. Посетен на 2024-09-20.
Външни препратки
редактиране- Официален сайт
- ((en)) Алваро Сиза лауреат за 1992 година на сайта на наградата „Прицкер“
- ((ru)) Алваро Сиза в archi.ru
- ((ru)) Архитектор об архитектуре. „Поэтический модернист“ Алвару Сиза
- „Алваро Сиза Виейра: Когато формата говори...“, в-к „Култура“, бр. 33 (2606), 1 октомври 2010