Едуард Белами
Едуард Белами (на английски: Edward Bellamy) е американски писател на произведения в жанра исторически и паранормален любовен роман, но е най-известен с фантастичния си утопичен роман „Поглед назад. (След 100 години)“.
|
Едуард Белами Edward Bellamy |
|
|---|---|
 Едуард Белами, около 1889 г. |
|
| Роден | 26 март 1850 г. |
| Починал |
22 май 1898 г. Чикопи, Масачузетс, САЩ |
| Професия | писател |
| Националност |
 САЩ |
| Активен период | 1878 – 1898 |
| Жанр | любовен роман, научна фантастика |
| Направление | утопия |
| Известни творби | „След 100 години“ |
|
Повлиял на
|
|
| Съпруга | Ема Сандерсън |
| Деца | Пол, Марион |
| Подпис |
 |
| Едуард Белами в Общомедия | |
Биография и творчествоРедактиране
Едуард Белами е роден на 26 март 1850 г. в Чикопи, Масачузетс, САЩ, в семейството на баптиския свещеник Руфъс Белами и Мария Луиза Пътнам. След гимназията учи два семестъра в колежа в Скънектади. Заминава за Дрезден, Германия, където учи за кратко право. Започва да се занимава с журналистика и за кратко става кореспондент на „Ню Йорк поуст“.
Завръща се в Спрингфийлд, Масачузетс през 1869 г., където учи право в адвокатска кантора. Започва през 1871 г. самостоятелна практика, но бързо се отказва. За една година става сътрудник на „Ню Йорк Ивнинг поуст“, а след това се връща в Спрингфийлд и става редактор и рецензент на „Спрингфийлд Дейли Юниън“.
На 25 години се разболява от туберкулоза, последиците, от която се отразяват на целия му живот. В периода 1877 – 1878 г. се лекува на Хавайските острови. През това време пише и издава кратки разкази в списания. Продължава журналистическата си кариера до 1881 г., след което се насочва към писателската си кариера.
Първите му произведения не се отличават с особени литературни качества. Славата му идва през 1888 г. с романа „След 100 години“, който съвпада с обществените нагласи и разпалва читателското въображение. Сюжетът на книгата се развива в Бостън през 2000 г. и описва САЩ под идеална социалистическа система, в която сътрудничеството, братството, и индустрията са насочени към човешките потребности, като се развива идеята за национализация на обществените сектори на икономиката. Романът става международен бестселър и основа за създаване на Националистически клубове и нововъзникналата Народна партия (1891 – 1908).
След романа той се насочва към политиката пропагандирайки национализацията, и в периода 1891 – 1894 г. издава седмичният вестник „Новата нация“.
В средата на 90-те той отново се връща към литературата и написва продължението „Утрото на труда“, издадено през 1897 г.
През 1892 г. се жени за Ема Сандерсън, с която имат две деца.
Едуард Белами умира от туберкулоза на 22 май 1898 г. в Чикопи.
ПроизведенияРедактиране
Самостоятелни романиРедактиране
- Six to One (1878)
- Dr Heidenhoff's Process (1880)
- Miss Ludington's Sister (1884)
- News from Nowhere (1890)
- The Duke of Stockbridge (1900)
Серия „Джулиан Уест“ (Julian West)Редактиране
- Looking Backward (1888)[1]
След 100 години, изд. Спиро Гулабчиев, Русе (1892), прев.Константин Бозвелиев
В края на ХХ век, изд. „Просвета“, София (1921), прев. Константин Бозвелиев - Equality (1897)
Утрото на труда: Християнски социализъм, изд. „Н. Д. Д.“, Сливен (1898), прев. Стефан Гидиков
СборнициРедактиране
- Blindman's World (1984)
- Apparitions of Things to Come (1988)
ДокументалистикаРедактиране
- Talks On Nationalism (1938)
- Selected Writings on Religion and Society (1955)
ИзточнициРедактиране
- ↑ По романа на Едуард Белами е създаден първият български научно-фантастичен роман – „Настоящето, разгледано от потомството ни и надничане в напредъка на бъдещето: С превод и подражание на първообразното „Looking Backward“ от Едуард Белами – Побългарил Илия С. Йовчев“, изд. София (1900)
