Елафи (Гревенско)

(пренасочване от Елафи (Ном Гревена))

Елафи или Пиняри (на гръцки: Ελάφι, до 1927 година: Πινιάρ, Пиняр[1]) е бивше село в Република Гърция, в дем Дескати на област Западна Македония.

Елафи
Ελάφι
— село —
Гърция
39.984° с. ш. 21.5669° и. д.
Елафи
Западна Македония
39.984° с. ш. 21.5669° и. д.
Елафи
Гревенско
39.984° с. ш. 21.5669° и. д.
Елафи
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемДескати
Надм. височина630 m

География редактиране

Селото е било разположено на 630 m надморска височина, на около 25 km югоизточно от град Гревена, от дясната страна на река Бистрица (Алиакмонас).[2] Намирало се е в землището на днешното село Карперо, на около 7 km северозападно от него.

История редактиране

В Османската империя редактиране

В края на XIX век Пиняри е малко гръцко християнско село в южната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Пиняри живеят 85 гърци християни.[3]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Пиняри влиза в състава на Кралство Гърция. Селото не се споменава в преброяванията от 1913 и 1920 година и вероятно е напуснато. В средата на 1920-те години в селото са заселени понтийски гърци бежанци - 50 семейства или 198 души.[2]

През 1927 година името на селището е сменено на Елафи.[2]

Селото се разпада през 1940-те години по време на Втората световна война и Гражданската война. Жителите му се изселват предимно в големите градове.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 198[2] 220[2]

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 127. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.