Елафи (Гревенско)
Елафи или Пиняри (на гръцки: Ελάφι, до 1927 година: Πινιάρ, Пиняр[1]) е бивше село в Република Гърция, в дем Дескати на област Западна Македония.
| Елафи Ελάφι | |
| — село — | |
  Елафи  Елафи  Елафи | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Дескати |
| Надм. височина | 630 m |
География редактиране
Селото е било разположено на 630 m надморска височина, на около 25 km югоизточно от град Гревена, от дясната страна на река Бистрица (Алиакмонас).[2] Намирало се е в землището на днешното село Карперо, на около 7 km северозападно от него.
История редактиране
В Османската империя редактиране
В края на XIX век Пиняри е малко гръцко християнско село в южната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Пиняри живеят 85 гърци християни.[3]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Пиняри влиза в състава на Кралство Гърция. Селото не се споменава в преброяванията от 1913 и 1920 година и вероятно е напуснато. В средата на 1920-те години в селото са заселени понтийски гърци бежанци - 50 семейства или 198 души.[2]
През 1927 година името на селището е сменено на Елафи.[2]
Селото се разпада през 1940-те години по време на Втората световна война и Гражданската война. Жителите му се изселват предимно в големите градове.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 198[2] | 220[2] |
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 127. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.