Елефант (остров)
Елефант (Мордвинов) (на английски: Elephant Island) е третият по големина остров в Южните Шетландски острови, разположени в крайната югозападна част на Атлантическия океан. Остров Елефант се намира в източната част на архипелага и се явява най-северният остров на архипелага, като на изток протока Принц Чарлз го отделя от остров Корнуол. Дължина от запад на изток 47 km, ширина до 27 km, площ 557,9 km²[1]. Бреговата му линия с дължина 134 km е сравнително слабо разчленена, като на западното му крайбрежие се намира заливът Табле. Релефът му е планински, с максимална височина връх Пендрагон 975 m, разположен в най-южната му част. С малки изключения е покрит с дебел леден щит, от който на запад и на юг се спускат два малки планинска ледника Султан и Ендюранс.
| остров Елефонт Elephant Island | |
|---|---|
 | |
| Местоположение | Южни Шетлъндски о-ви |
| Акватория | Атлантически океан |
| Площ | 557.9 km² |
| Най-висока точка | вр. Пендрагон – 975 m н.в. |
  Местоположение в Антарктида | |
| остров Елефонт в Общомедия | |
.jpg)
Островът е открит през февруари 1820 г. от ирландския топограф Едуард Брансфийлд, който извършва първото грубо топографско заснемане на бреговете му. На 29 януари 1821 островът е вторично открит от руската околосветска експедиция възглавявана от Фадей Белингсхаузен и е наименуван Мордвинов. Американският ловец на тюлени Робърт Филдс през 1821 г. наименува острова Елефант поради огромното количество морски слонове, обитаващи бреговете му.
Източници редактиране
- ↑ UNEP Islands Архив на оригинала от 2013-05-01 в Wayback Machine. (englisch)
- Южни Шетланди. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 15 – 20. ISBN 978-619-90008-1-6