Елизабет Албертина фон Анхалт-Бернбург
Елизабет Албертина фон Анхалт-Бернбург (на немски: Elisabeth Albertina von Anhalt-Bernburg; * 31 март 1693 в Бернбург; † 7 юли 1774 в Арнщат) е принцеса от Анхалт-Бернбург и чрез женитба княгиня на Шварцбург-Зондерсхаузен.
| Елизабет Албертина фон Анхалт-Бернбург | |
| княгиня на Шварцбург-Зондерсхаузен | |
 Княгиня Елизабет Албертина фон Анхалт-Бернбург, 1734 | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Родена | |
| Починала | |
| Други титли | принцеса от Анхалт-Бернбург |
| Семейство | |
| Династия | Аскани |
| Баща | Карл Фридрих фон Анхалт-Бернбург |
| Майка | София Албертина фон Золмс-Зоненвалде |
| Брак | Гюнтер XLIII фон Шварцбург-Зондерсхаузен |
| Герб |  |
| Елизабет Албертина фон Анхалт-Бернбург в Общомедия | |
Тя е най-възрастната дъщеря на княз Карл Фридрих фон Анхалт-Бернбург (1668 – 1721) и съпругата му София Албертина фон Золмс-Зоненвалде (1672 – 1708), дъщеря на граф Георг Фридрих фон Золмс-Зоненвалде (1626 – 1688) и на принцеса Анна София фон Анхалт-Бернбург (1640 – 1704).[1]
Елизабет Албертина се омъжва в Бернбург на 2 октомври 1712 г. за по-късния княз Гюнтер XLIII фон Шварцбург-Зондерсхаузен (1678 – 1740), граф на Хонщайн, господар на Зондерсхаузен, Арнщат и Лойтенберг 1721 г., син на княз Христиан Вилхелм фон Шварцбург-Зондерсхаузен и първата му съпруга графиня Антония Сибила фон Барби.[2] Те нямат деца. [3][4]
Бракът ѝ е щастлив. Между 1729 и 1734 г. за нея се построява княжеския палат в Арнщат като вдовишка резиденция.[5] След смъртта на нейния съпруг тя успява да получи неговата библиотека, която отстъпва на брат си Виктор Фридрих.[6]
Външни препратки редактиране
- www.mittelthueringen-online.de Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
- Schlossmuseum Arnstadt Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., arnstadt.de
Източници редактиране
- ↑ Ascania 8, genealogy.euweb.cz
- ↑ Shwarcburg 6, genealogy.euweb.cz
- ↑ Elisabeth Albertina, Prinzessin von Anhalt-Bernburg, geneall.net
- ↑ Elisabeth Albertine von Anhalt-Bernburg, thepeerage.com
- ↑ Deutsche Burgenvereinigung: Burgen und Schlösser, Band 35, S. 105, 1994
- ↑ Bibliographisches Institut: Zentralblatt für Bibliothekswesen, Band 44, S. 568, 1927