Елизабет София фон Мекленбург

Елизабет София фон Мекленбург (на немски: Sophie Elisabeth, Herzogin zu Mecklenburg [-Güstrow]; * 20 август 1613, Гюстров; † 2 юли 1676, Люхов) е херцогиня от Мекленбург и чрез женитба херцогиня на Брауншвайг-Люнебург и княгиня на Брауншвайг-Волфенбютел. Тя е немска поетеса и композитор.

Елизабет София фон Мекленбург
Elisabeth Sophie von Mecklenburg
херцогиня на Брауншвайг-Люнебург, княгиня на Брауншвайг-Волфенбютел
SophieElisabethMecklenburgBuno.jpg
Херцогиня Елизабет София фон Мекленбург
Родена
Починала
12 юли 1676 г. (62 г.)
Погребана Волфенбютел, Федерална република Германия
Управление
Период 1635 – 1666
Други титли херцогиня от Мекленбург
Coat of Arms of the Grand Duchy of Mecklenburg - Strelitz.svg
Семейство
Род Дом Мекленбург
Баща Йохан Албрехт II (Мекленбург)
Майка Маргарета Елизабет фон Мекленбург
Братя/сестри Густав Адолф (Мекленбург)
Кристина Маргарета фон Мекленбург-Гюстров
Съпруг Август II (Брауншвайг-Волфенбютел) (1635 – 17 септември 1666)
Август II (Брауншвайг-Волфенбютел)
Деца Фердинанд Албрехт I (Брауншвайг-Волфенбютел-Беверн)
Мария Елизабет фон Брауншвайг-Волфенбютел
Елизабет София фон Мекленбург в Общомедия

ЖивотРедактиране

 
Херцогиня Елизабет София

Дъщеря е на херцог Йохан Албрехт II фон Мекленбург (1590 – 1636) и първата му съпруга Маргарета Елизабет (1584 – 1616), дъщеря на херцог Кристоф фон Мекленбург († 1592) и втората му съпруга Елизабет Шведска († 1597), дъщеря на крал Густав Ваза.

Елизабет София се омъжва през 1635 г. на 21 години за 56-годишния Август II Млади фон Брауншвайг (1579 – 1666) от род Велфи, херцог на Брауншвайг и Люнебург и княз на Брауншвайг-Волфенбютел. Тя е третата му съпруга.[1]

През 1638 г. Елизабет София се запознава в Дрезден с композитора Хайнрих Шюц и става негова ученичка. Тя компонира барокови игри с песни, пише стихотворения, драми, либретоси, дворцови маскаради.

Умира на 62-годишна възраст. Гробът ѝ се намира в църквата „Св. Мария“ във Волфенбютел.

ДецаРедактиране

Елизабет София и Август II Млади имат три деца:

ЛитератураРедактиране

  • Hermann Kretzschmar: Geschichte des Neuen deutschen Liedes. Breitkopf & Härtel, Leipzig 1911. S. 36.
  • Barbara Becker-Cantarino: Der lange Weg zur Mündigkeit. 1987. ISBN 3-476-00612-3. S. 248 – 252.
  • Linda Maria Koldau: Frauen – Musik – Kultur. Ein Handbuch zum deutschen Sprachgebiet der Frühen Neuzeit. Köln/Weimar 2005. ISBN 3-412-24505-4. S. 189 – 198 (Google Books).

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Welf 6, genealogy.euweb.cz