Дом Мекленбург, наричани и род Ободрити (на немски: Haus Mecklenburg / Obodriten), е династия, произлизаща от племето Ободрити, която почти хиляда години – от 1131 до 1918 г. – владее и управлява почти непрекъснато Мекленбург.

Първоначален племенен герб
По-късен герб на херцозите на Мекленбург
Паметник на замък Мекленбург
Мекленбург 1815 – 1934

Те принадлежат, както род Грайфен от династията на херцозите на Померания и Пястите от Силезия, към малкото князе в Свещената Римска империя, които произлизат от славянските крале.

Прародител на рода е Никлот (1090 – 1160), княз на Абодритите, Кесините и Черезпаните, който през 1160 г. пада убит в боевете против херцог Хайнрих Лъв. Неговият произход не е известен. През 1348 г. владетелят е номиниран като херцог и оттогава всички членове на фамилията носят титлата херцог на Мекленбург (Herzog zu Mecklenburg).

В началото на XII славянското племе ободрити се обединява в княжество начело с Никлот (Николаус)

Княжество Мекленбург (1131 – 1226)

редактиране
  • 1131 – 1160: Никлот (1090 – 8.1160), княз на ободритите
  • 1160 – 1178: Прибислав († 30.12.1178), първи син на Никлот, християнин от 1160, имперски княз от 1170
  • ? – 1164: Вертислав († 5/6.1164), втори син на Никлот
  • 1179 – 1227: Хайнрих Борвин I († 28.1.1227), син на Прибислав, първи княз на Мекленбург
  • 1183 – 1200: Николаус I (ок. 1164 – 25.5.1200), син на Вертислав, княз на Рощок от 1183
  • 1217 – 1226: Хайнрих-Борвин II (1170 – 5.12.1226), първи син на Хайнрих-Борвин I
  • 1217 – 1225: Николаус II (до 1180 – 28.9.1225), втори син на Хайнрих Борвин I.[1]

След смъртта на Хайнрих-Борвин II княжеството е поделено между четиримата му синове – Николаус I, княз на Верле (Гюстров); Йохан I, княз на Мекленбург; Хайнрих-Борвин III, княз на Рощок и Прибислав I, княз на Пархим.

Княжество Верле (Гюстров) (1227 – 1436)

редактиране

След смъртта на Вилхелм през 1436 земите на княжеството са присъединени към херцогство Мекленбург-Шверин

Княжество Рощок (1227 – 1314)

редактиране
  • 1236 – 1278: Хайнрих-Борвин III (ок. 1220 – 1.8.1278), трети син на Хайнрих-Борвин II
  • 1266 – 1282: Валдемар (1222 – 9.11.1282), втори син на Хайнрих-Борвин III
  • 1278 – 1286: Бернхард I († 10.10.1286), трети син на Николаус I
  • 1294 – 1301: Николаус (1262 – 25.11.1314), син на Валдемар.[1]

След смъртта на Николаус през 1314 земите на княжеството са присъединени към княжество Мекленбург

Княжество Пархим-Рихенберг (1234 – 1316)

редактиране
  • 1234 – 1270: Прибислав I (1224 – 12.2.1275), четвърти син на Хайнрих-Борвин II, княз на Рихенберг (1249 – 1256)
  • 1270 – 1316: Прибислав II († 21.6.1316), син на Прибислав I.[1]

През 1256 земите на Прибислав I са поделени между братята му – Николаус I, Хайнрих-Борвин III и Йохан I

Княжество Мекленбург (1227 – 1348)

редактиране

През 1348 княжеството е издигнато в херцогство и получава името Мекленбург – Шверин и Албрехт II става негов първи херцог – виж по-долу.

След смъртта на Хайнрих II – княз на Мекленбург, вторият му син Йохан I (IV) получава княжество Мекленбург-Щаргард, което през 1348 е издигнато в херцогство.

Херцогство Мекленбург-Щаргард (1329 – 1471)

редактиране

След смъртта на Улрих II земите на херцогство Мекленбург-Щаргард преминават във владения на херцозите на Мекленбург-Шверин

Херцогство Мекленбург-Шверин (1348 – 1918)

редактиране

Виж херцогство Мекленбург-Гюстров (1503 – 1695)

Виж херцогство Мекленбург-Щрелиц (1701 – 1918)

През 1503, след смъртта на херцог Магнус II неговите синове Хайнрих III (V) и Албрехт VI (VII) поделят помежду си херцогство Мекленбург-Шверин. Хайнрих III (V) управлява Мекленбург-Шверин, а ААлбрехт VI (VII) – Мекленбург-Гюстров.

Херцогство Мекленбург-Гюстров (1503 – 1695)

редактиране

След смъртта на Густав-Адолф херцогство Мекленбург-Гюстров се връща в Мекленбург-Шверин

Херцогство Мекленбург-Щрелиц (1701 – 1918)

редактиране

През 1229 г. територията се дели за пръв път на четири господства:

  • Мекленбург
  • Пархим (до 1316)
  • Верле (до 1436)
    • от 1282 Верле-Гюстров и Верле-Пархим
    • от 1292 – 1316 Верле
    • от 1316 Верле-Гюстров (до 1436) и Верле-Голдберг (до 1374)
      • от 1337 Верле-Варен (до 1425) отцепено от Верле-Голдберг
  • Росток (до 1314)

През 1352 г. страната се дели на две частични господства:

През 1621 г. е второто главно деление на страната на две частични господства (1628 – 1631 под Валенщайн отново обединена):

През 1701 г. е 3. главно деление на две частични господства:

Родът управлява от 8 март 1701 г. до 31 декември 1933 г. херцогствата и великите херцогства Мекленбург-Щрелиц и Мекленбург-Шверин.

Източници

редактиране
  • Almanach de Gotha. Gotha 1936.
  • Ilka Minneker: Vom Kloster zur Residenz – Dynastische Memoria und Repräsentation im spätmittelalterlichen und frühneuzeitlichen Mecklenburg. Rhema-Verlag, Münster 2007, ISBN 978-3-930454-78-5
  • Erstling, Frank et al. Das Fürstenhaus von Mecklenburg-Strelitz // Mecklenburg-Strelitz, Beiträge zur Geschichte einer Region. Friedland, Steffen, Април 2001. ISBN 3-9807532-0-4. (на немски)
  • Huberty, Michel и др. L'Allemagne Dynastique, Tome VI: Bade-Mecklembourg. Le Perreux-sur-Marne, Giraud, 1991. ISBN 978-2-901138-06-8.

Външни препратки

редактиране