Отваря главното меню

Елке Ерб (на немски: Elke Erb) е германска писателка и преводачка, авторка на поезия и проза.

Елке Ерб
Elke Erb
Елке Ерб през 2014 г.
Елке Ерб през 2014 г.
Родена 18 февруари 1938[1] (81 г.)
Професия писателка, преводачка
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр поезия, проза
Награди Награда Хайнрих Ман (1990)
Награда Мьорике (2018)
Елке Ерб в Общомедия

Съдържание

Биография и творчествоРедактиране

Елке Ерб е родена на 18 февруари 1938 г. в Шербах, провинция Северен Рейн-Вестфалия, в дома на литературоведа Евалд Ерб. През 1949 г. бащата довежда семейството в ГДР и то се установява в Хале, провинция Саксония-Анхалт.

От 1958 до 1959 г. Елке Ерб е селскостопанска работничка, а после следва германистика, славистика, история и педагогика в университета на Хале. През 1963 г. полага изпит за учител и до 1965 г. Работи като редактор в Мителдойчер Ферлаг.

От 1967 до 1978 г. е женена за поета Адолф Ендлер, с когото имат син.

След 1966 г. Елке Ерб е писател на свободна практика. През 1969 г. предприема пътуване в Грузия. Първият ѝ голям превод е стихотворения от Марина Цветаева. Ерб се изявява като автор на кратка проза, лирика и преводи на поезия предимно от руски, но също от английски, италиански, грузински и др. езици.

Близостта ѝ до независимото движение за мир, сътрудничеството с неофициална поетическа антология и протестът ѝ срещу лишаването от гражданство на бореца за граждански права журналиста Роланд Ян стават причина за следенето ѝ от ЩАЗИ. Опитът да бъде изключена от Съюза на писателите в ГДР не успява поради противодействие от местния съюз в Берлин.

Елке Ерб е член на Саксонската академия на изкуствата. През 2012 г. е избрана наново за член на Академията на изкуствата в Берлин.[2]

Днес писателката, която навърши 80 години[3], живее в Берлин и сорбското село Вуишке в Горна Лужица.

БиблиографияРедактиране

  • Gutachten. Poesie und Prosa, 1975
  • Einer schreit: Nicht! Geschichten und Gedichte, 1976
  • Der Faden der Geduld, 1978
  • Trost. Gedichte und Prosa, 1982 (ausgewählt von Sarah Kirsch)
  • Vexierbild, 1983
  • Kastanienallee. Texte und Kommentare, 1987
  • Winkelzüge oder Nicht vermutete, aufschlußreiche Verhältnisse, 1991
  • Nachts, halb zwei, zu Hause. Texte aus drei Jahrzehnten, 1991 (ausgewählt von Brigitte Struzyk)
  • Poets Corner 3: Elke Erb, 1991
  • Unschuld, du Licht meiner Augen, Gedichte, 1994
  • Der wilde Forst, der tiefe Wald. Auskünfte in Prosa, 1995
  • Mensch sein, nicht. Gedichte und andere Tagebuchnotizen, 1998
  • Leibhaftig lesen, Gedichte, 1999
  • Sachverstand, Werkbuch, Gedichte, 2000
  • Lust. 2 Gedichte, 2001
  • Parabel, 2002
  • die crux, 2003
  • Gänsesommer, Gedichte, 2005
  • Freunde hin, Freunde her, Gedichte, 2005
  • Sonanz. 5-Minuten-Notate, Gedichte, 2008
  • Wegerich. Wahn. Denn Wieso?, Gedichte, (aus Sonanz), 2008
  • Meins, Gedichte, 2010
  • Poesiealbum 301, 2012[4]
  • Das Hündle kam weiter auf drein, Gedichte, 2013
  • Sonnenklar, Gedichte, 2015

Награди и отличияРедактиране

 
Елке Ерб получава „Награда на литературните домове“ (2011)

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране