Емилия Маркова
Емилия Маркова Маркова е българска певица, една от основоположничките на българския вокален джаз и поп музика през 1960-те и 1970-те години.
| Емилия Маркова | |
|---|---|
| Родена | Емилия Маркова Маркова
28 декември 1942 г.
|
| Стил | поп, джаз |
| Глас | алт |
| Лейбъл | Балкантон |
| Продуцент | БНР |
| Влияния | джаз |
БиографияРедактиране
Родена е в София на 28 декември 1942 г. Възпитаничка е на първия випуск на Студията поп певци към Радио „София“, която завършва през 1964 г. Дебютът ѝ е свързан със „Студио 5“ и ЕОБРТ (Естраден оркестър на българското радио и телевизия). От 1965 г. до 1971 г. е била солистка на Естрадата при БНА. В този период тя сътрудничи на Кирил Дончев със записи на вокализи за филмова музика и музика към театрални спектакли.[1]
Притежава добра гласова техника, артистичност и голяма музикалност – характерни белези за нейното изпълнение. Хубавите качества, които притежава Емилия Маркова като поп изпълнителка и нейното обаяние на сцената, я правят желана певица за многобройните любители на поп музика както в България, така и в чужбина, където тя е концертирала многократно и с голям успех.[2] Изпълнителските качества на Емилия Маркова са добре оценени от публика и критика и ѝ носят през годините награди от различни международни и наши конкурси, сред които първа награда в Международния конкурс за идпълнители на „Златният Орфей“ през 1969 г., първа награда и наградата на вестник „Съветска култура“ на фестивала в Сочи – СССР, 1969 г. Пак на този фестивал изпълнената от нея песен „Виетнамчето Лин“, композиция на Георги Костов, е удостоена също с първа награда. През 1970 г. Емилия Маркова печели втора награда за изпълнение на полска песен на фестивала в Сопот – Полша, а „Песен за трите желания“, композиция на Морис Аладжем и „Легенда“, композиция на Найден Андреев, са отличени с трета награда на фестивала „Златният Орфей“ съответно през 1970 и 1972 г.[2][1][3]
Представя се и с голям успех на фестивала в Колобжег в Полша – 1971 г. Сред популярните песни в репертоара ѝ са „Птици от синия юг“ и „Ранни цветя“. Репертоарът ѝ включва и джазови пиеси и песни в стил боса-нова. Има осъществен телевизионен филм със саксофониста Збигнев Намисловски в Полша. Концертирала е в СССР, Чехословакия, Унгария, Германия, Полша, Сърбия и Турция. През 1980-е години се отказва от концертния подиум, но въпреки че понастоящем не пее активно, остава в спомените на най-ревностните почитатели на поп музиката.[1]
Грамофонни плочиРедактиране
Малки плочиРедактиране
Тв мюзикълРедактиране
- 1972 – „Козя пътека“, мюзикъл от Йордан Радичков
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б в Биография в БГестрада.ком
- ↑ а б Обложка на плочата „Емилия Маркова“ – ВТМ 6270 в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
- ↑ Рупчев, Й. Изборът на Рупи – И-П. „Селена“. С. 1998 – стр. 141
- ↑ „Емилия Маркова“ – ВТМ 6270 в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
- ↑ „Емилия Маркова“ – ВТК 3099 (1974) в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
- ↑ „Емилия Маркова“ – ВТК 3100 (1974) в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su