Емили Дикинсън

Емили Елизабет Дикинсън (на английски: Emily Elizabeth Dickinson) е американска поетеса. Тя е автор на около 1800 стихотворения, от които приживе са отпечатани не повече от десетина (повечето източници назовават от седем до десет). Даже и това, което публикува, е подложено на сериозна редакторска преработка, за да се приведат стиховете ѝ в съответствие с поетическите норми на времето. Стиховете на Дикинсън нямат аналог в поезията на своето време. Много от тях съдържат непривична пунктуация и главни букви. Голяма част от стиховете съдържат мотива на смъртта и безсмъртието, от който са проникнати писмата на поетесата към приятелите ѝ.

Емили Дикинсън Emily Elizabeth Dickinson
американска поетеса
Родена	10 декември 1830 година Амхърст, Масачузетс, САЩ
Починала	15 май 1886 година Амхърст, САЩ
Погребана	Амхърст, САЩ
Националност	САЩ
Работила в	поет
Литература
Жанрове	поезия
Повлияна	Ралф Уолдо Емерсън
Съпруг	няма
Уебсайт	www.emilydickinson.org
Емили Дикинсън в Общомедия

Въпреки че повечето от нейните познати знаят, че Дикинсън пише стихове, мащабите на творчеството ѝ стават известни едва след нейната смърт, когато по-малката ѝ сестра Лавиния открива непубликуваните произведения през 1886 година. Първото събрание на поезията ѝ е публикувано през 1890 г., а стиховете са подложени на много редакторски промени; пълно и почти нередактирано издание прави Томас Джонсън през 1955 г. Въпреки че публикуваните стихове предизвикват неблагоприятни отзиви на критиката в края на XIX и началото на XX век, в наши дни Емили Дикинсън е считана за един от най-великите американски поети.

Тинейджърски години

Дикинсън прекарва седем години в Академията, като учи часове по английски език и класическа литература, латински, ботаника, геология, история, „умствена философия“ и аритметика. Даниел Тагарт Фиске, директор на училището по това време, по-късно ще си припомни, че Дикинсън е била „много умна“ и „отличен учен, с образцова депортация, верен във всички училищни задължения“. Въпреки че имаше няколко почивни дни поради болест – най-дългата от които беше през 1845 – 1846 г., когато беше записана само за единадесет седмици – тя се радваше на напрегнатото си обучение, пишейки на приятел, че Академията е „много изящно училище“.

Дикинсън е била обезпокоена от най-ранна възраст от „задълбочаващата се заплаха“ на смъртта, особено смъртта на тези, които са били близо до нея. Когато София Холанд, нейна втора братовчедка и близка приятелка, се разболява от тиф и умира през април 1844 г., Емили е травмирана. Припомняйки инцидента две години по-късно, Емили пише, че „и на мен ми се струва, че трябва да умра, ако не ми бъде позволено да я бдя или дори да погледна лицето ѝ“. Тя става толкова меланхолична, че родителите ѝ я изпращат да остане при семейството си в Бостън, за да се възстанови. След възстановяване на здравето и настроението, тя скоро се завръща в Академия Амхърст, за да продължи обучението си. През този период тя се запознава с хора, които ще станат нейни приятели за цял живот, като Абиа Рут, Аби Ууд, Джейн Хъмфри и Сюзън Хънтингтън Гилбърт (която по-късно се омъжва за брата на Емили – Остин).

Външни препратки

• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Емили Дикинсън
• Емили Дикинсън, стихове, подбор и превод от английски език Цветан Стоянов
• Emily Dickinson, The Complete Poems на bartleby.com, (англ.)
• Emily Dickinson електронен архив, (англ.)
• Произведения на Емили Дикинсън в Моята библиотека