Ралф Уолдо Емерсън (на английски: Ralph Waldo Emerson) е американски мислител и писател, чиято философска проза граничи с поезия, основоположник на движението трансцендентализъм, посветил живота си на борбата за утвърждаване на индивидуална свобода – днес считана за типична черта на американския характер и основно човешко право. Емерсън се ангажира и с движението срещу робството. Изказва се и по въпроса за правата на жените.

Ралф Уолдо Емерсън
Ralph Waldo Emerson
американски мислител и писател
Роден
Починал
27 април 1882 г. (78 г.)
ПогребанСАЩ
РелигияУнитарианство
Националност САЩ
Учил вХарвардски колеж
Харвардски университет
Литература
Жанроветрансцендентализъм
Течениезападна философия
ПовлиянМишел дьо Монтен, Емануел Сведенборг, Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Платон, Хафез
Подпис
Ралф Уолдо Емерсън в Общомедия

Биография редактиране

Ралф Уолдо Емерсън е роден в Бостън, Масачузетс в семейство на потомствени свещеници. Завършва Харвард, макар че не се проявява като добър студент – често е небрежен, закъснява и не проявява голямо усърдие. По-късно той ще узрее и ще докаже, че е един от малкото истински оригинални умове в историята на американската мисъл. През 1829 г. Емерсън се жени за 17-годишната Елън Луиза Тъкър, която умира от туберкулоза две години по-късно. През 1830 г. е назначен за свещеник във Втора унитарианска църква в Бостън. След три години работа Емерсън разбира, че интересите му са съвсем различни от официалните му задължения и напуска. През целия си живот обаче не престава да бъде учител и проповедник, воден от почти религиозно усещане за мисия.

През 1832 г. Емерсън пътува из Европа. Среща се с Уилям Уърдсуърт, Самюел Тейлър Колридж и Томас Карлайл, с които си кореспондира в продължение на половин век. Английският писател Алджернън Чарлз Суинбърн (1837 – 1909) не споделя възхищението на именитите си сънародници и нарича Емерсън „маймун, издигнал се върху раменете на Карлайл, който фучи и плюе от мръсната платформа на собствените си нечистоплътни прозрения“. Обаче английският литературен критик Матю Арнолдс е на противоположното мнение. Той твърди, че най-важните произведения през 19 век са поезията на Уърдсуърт в Англия и есетата на Емерсън в Америка. След завръщането си от Европа Емерсън изнася лекции по естествени науки, биология и история. През 1835 г. се жени за Лидия Джексън и двамата заживяват край Конкорд, Масачузетс, където Емерсън остава до края на живота си.

Първата и най-известна книга на Емерсън – „Природата“ (1836), е неголям сборник от есета, които прекрасно обобщават идеите му. Емерсън пламенно защитава индивидуализма и отхвърля традиционните авторитети.

След една лекция пред колежа по теология в Харвард (1838), в която обвинява църквата, че се държи така, „сякаш Бог е мъртъв“ и с догмите си задушава човешкия дух, на Емерсън е забранено да стъпва в Харвард в продължение на 30 години, но посланието му привлича множество млади хора. През 1840 г. Емерсън помага на Маргарет Фулър да започне издаването на „The Dial“ („Циферблат“) – списание-форум за нови идеи. През 1841 г. Емерсън публикува сборник с есета и лекции под название „Есета“. Следват „Есета – продължение“ (1844) и „Видни хора“ (1850). В тези творби Емерсън насърчава читателите да се доверят на интуицията си, да използват потенциалните си възможности, да търсят в природата извор на вдъхновение и истина и да открият автентичното в себе си. През 1850-те започва да става популярен като лектор, а есетата му носят приход, макар и неголям.

Като есеист Емерсън е майстор на стила. Много от фразите, използвани за пръв път от него, навлизат в английския език, като например „малцинство от един“, „адвокат на дявола“, „глупавата последователност обсебва дребните души“. Есетата му са като речи, а тонът им е пророчески. Целта на Емерсън не е просто да очарова читателите и слушателите си, но да ги накара да повярват в собствените си таланти, да станат такива, каквито трябва да бъдат, и да овладеят интуитивния начин за добиване на познания. Емерсън насърчава американските учени да се освободят от европейското влияние и да създадат нова, американска култура. Едно от най-известните му есета е „Самоувереност“ (1841). В него той пише:

В живота на всеки образован човек идва време, когато той стига до заключението, че завистта е невежество, че имитацията е самоубийство, че човек трябва да се приеме – за добро или зло – такъв, какъвто е.... Добродетелите са по-скоро изключение, отколкото правило.... Моят живот си е за мен самия, той не е спектакъл. Няма разлика дали върша или се въздържам от действия, считани за прекрасни. Смело кажете това, което си мислите още сега, а утре смело кажете онова, което ще си помислите утре, дори да е в противоречие с днешното. „А, но няма ли да бъдем погрешно разбрани?“ Толкова ли е лошо, питам аз, да бъдете разбрани погрешно? Питагор е бил разбиран погрешно, и Сократ, и Исус, и Коперник, и Нютон. И всеки чист и мъдър дух. Да бъдеш велик, означава да бъдеш погрешно разбран.... Вярвай в себе си – всяко сърце вибрира при звука на тази метална струна. Приеми мястото, отредено за теб от божественото провидение, приеми връзките между събитията.... Гласовете, които чуваме в самота, затихват, щом навлезем в света. Обществото навсякъде е в заговор срещу човечеството в лицето на всеки един от членовете му. Обществото е акционерно дружество, в което участниците се договарят с цел осигуряване хляба на всеки акционер, да подчинят свободата и културата на интереса. Най-търсената добродетел се оказва конформизмът. А конформизмът не търпи реалности и съзидатели, той предпочита имена и навици.... Великият човек е този, който и насред тълпата запазва своята независимост и самота.

През 1855 г. Емерсън получава по пощата тънка книжка с поезия, озаглавена „Стръкчета трева“ („Leaves of grass“), от поет, за когото никога не е чувал. Той е възхитен от нестандартните стил и теми. Написва окуражително писмо до този неизвестен поет, който се оказва Уолт Уитман – днес световноизвестен. По-късно се срещат и Уитман е много благодарен на Емерсън за подкрепата, тъй като от десетките поети, писатели и общественици, на които е разпратил поезията си, единствен Емерсън, с безпогрешния си нюх към истински оригиналното, му е отговорил. В началото на 1870-те Емерсън постепенно се оттегля от публични изяви.

Умира от пневмония на 27 април 1882 г. в Конкорд. Погребан е до Хенри Дейвид Торо – негов ученик и сподвижник, починал на 45-годишна възраст през 1862 г.

Произведения редактиране

Сборници редактиране

  • Essays: First Series (1841)
    Самоувереност, изд.: Кибеа, София (2002), прев. Ина Мерджанова
    Свръхдушата, изд.: Сиела, София (2014), прев. Албена Бакрачева
  • Essays: Second Series (1844)
  • Poems (1847)
  • Nature, Addresses and Lectures (1849)
  • Representative Men (1850)
  • English Traits (1856)
  • The Conduct of Life (1860)
  • May Day and Other Poems (1867)
  • Society and Solitude (1870)
  • Letters and Social Aims (1876)

Външни препратки редактиране