Емил Габорио

френски журналист и писател

Емил Габорио (на френски: Emile Gaboriau) е френски журналист и писател, автор на произведения в жанра криминален роман, един от неговите пионери.

Емил Габорио
Émile Gaboriau
френски журналист и писател
Роден
Етиен Емил Габорио
Починал
ПогребанЖонзак, Франция
Националност Франция
Работилписател, журналист
Литература
Период1861–1872
Жанровекриминален роман
Известни творби„Мосю Лекок“ (1868)
ПовлиянПол Февал, Конан Дойл, Морис Льоблан, Едгар Алън По
ПовлиялЖорж Сименон
Семейство
БащаШарл-Габриел Габорио
СъпругаАмелия Рожле (1973)
Уебсайт
Емил Габорио в Общомедия

Биография

редактиране

Емил Габорио е роден на 9 ноември 1832 г. в Сожон, Шарант Маритим, Франция, семейството на Шарл-Габриел Габорио, дребен държавен служител, и Маргарет-Стефани Габорио. Семейството се премества през 1833 г. в Сен Пиер Долерон, а четири години по-късно в Ла Рошел, където се ражда сестра му Амели. Учи в средното училище в Тараскон сюр Рон, където среща Алфонс Милио, който по-късно публикува романите му в своето списание „Le Soleil“. След завършване на гимназията в Сомюр постъпва през 1851 г. в армията на военна служба в Пети полк като втора класа пехотинец до края на 1853 г. През този период той е изпратен заедно с полка си в Африка.

След службата, по желание на баща си, става помощник на нотариус. Въпреки това той се интересува от писането и дори публикува стихосбирка, която остава незабелязана. През 1956 г. се премества в Париж и работи като колумнист за седмичното списание „Ла Верите“, отразявайки италианската кампания на Наполеон III. През 1860 г. става секретар на Пол Февал, писател и редактор на списание със серийни криминални истории, който го запознава с журналистиката. За своите материали Габорио събира истории от морги и затвори.

През 1861 г. е публикуван първият му роман „Le treizième Hussards“. Той и следващите му произведения нямат успех, до излизането на криминалния роман „Делото Льоруж“. Той го прави известен и му дава начало на успешната му писателска кариера. В него той въвежда фигурата на отец Табаре, който е любител детектив, и на младия полицейски детектив Мосю Лекок, герой на по-късните му романи. За прототип на героя си той ползва крадеца, станал полицай, Йожен Франсоа Видок (1775-1857), чиито мемоари са смес от факти и фикция. Героят му е характерен с това, че работи логически по методите на отец Табаре, чиито методи той приема в първия роман.

Постепенно писателят развива своя герой като го вписва в социалната среда. В Япония произведенията му се радват на огромна популярност, преведени от Руико Куриова. По-късно той е засенчен от героя на сър Артър Конан ДойлШерлок Холмс.

По много от романите му са направени филми и сериали.

През 1873 г. се жени за Амелия Рожле, с която живее в продължение на 11 години, но бракът им приключва бързо. Емил Габорио умира от белодробна апоплексия на 28 септември 1873 г. в Париж.

Произведения

редактиране
 
Корица на книгата „Мосю Лекок“, 1880 г.

Самостоятелни романи

редактиране
  • Le treizième Hussards (1861)
  • Les Gens de Bureau (1862)
  • Les comédiennes adorées (1863)
  • L'Affaire Lerouge (1866)
    Делото Льоруж, изд. „Я. С. Ковачев“ (1895), прев. Любомир Серафимов
  • Le Crime d'Orcival (1867)
    Убийство в Орсивал, изд. „Борина“ (1992), прев. Здравка Найденова, Александър Найденов
  • Le Dossier n° 113 (1867)
  • La Clique dorée (1871)
  • La Dégringolade (1872)
  • La Corde au cou (1873)
  • L'Argent des autres (1874)
  • Le Petit Vieux des Batignolles (1876)
  • Le Capitaine Coutanceau (1878)
  • Une Disparition (1876)
  • Maudite maison (1876)
  • Casta vixit (1876)

Серия „Сватбени приключения“ (Mariages d'aventure)

редактиране
  1. Monsieur J.-D. de Saint-Roch, ambassadeur matrimonial (1862)
  2. Promesses de mariage (1862)

Серия „Робите на Париж“ (Les Esclaves de Paris)

редактиране
  1. Le Chantage (1868)
  2. Le Secret de la Maison de Champdoce (1868)

Серия „Мосю Лекок“ (Monsieur Lecoq)

редактиране
  1. L'Enquête (1869)
  2. L'Honneur du nom (1869)

Серия „Скъп живот“ (La Vie infernale)

редактиране
  1. Pascal et Marguerite (1870)
  2. Lia d'Argeles (1870)

Екранизации

редактиране
  • 1914 Monsieur Lecoq
  • 1914 L'affaire d'Orcival
  • 1915 File No. 113
  • 1915 La maison du passeur
  • 1915 Monsieur Lecoq
  • 1915 The Family Stain – по „Делото Льоруж
  • 1916 The Evil Women Do – по „La Clique dorée
  • 1917 Le capitaine noir – по „Le capitaine noir
  • 1917 Thou Shalt Not Steal – по „File No. 113
  • 1933 File 113 – по разказ
  • 1954 Your Favorite Story – ТВ сериал, 1 епизод
  • 1967 Monsieur Lecoq
  • 1975 Les grands détectives – ТВ сериал, 1 епизод с Мосю Лекок
  • 1975 Der Strick um den Hals – ТВ минисериал от 3 епизода по романите
  • 2009 Au siècle de Maupassant: Contes et nouvelles du XIXème siècle – ТВ сериал, 1 епизод

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране