Морис Льоблан
Морис-Мари-Емил Льоблан (на френски: Maurice-Marie-Émile Leblanc) е френски писател, световноизвестен с криминалните си романи с главен герой Арсен Люпен, благороден крадец и детектив.
Морис Льоблан Marie Émile Maurice Leblanc | |
Роден | 11 декември 1864 г. |
---|---|
Починал | 6 ноември 1941 г. Перпинян, Франция |
Професия | писател |
Националност | Франция |
Жанр | полицейски роман |
Известни творби | 27 романа с героя Арсен Люпен (между 1907 и 1937 г.) |
Награди | |
Повлиян от
| |
Подпис | |
Уебсайт | |
Морис Льоблан в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е на 11 декември 1864 г. в Руан.[1] Бащата на Льоблан е търговец и корабособственик. Когато започва френско-пруската война, родителите на Морис го изпращат в Шотландия, откъдето той се завръща през 1871 г. Като юноша често посещава Флобер и Ги дьо Мопасан.[2] Работи във фабрика, след това заминава за Париж. Тук Льоблан учи право, но напуска и се заема с журналистика; сътрудничи на редица парижки вестници, включително „Le Figaro“. Поддържа приятелски отношения с Маларме, Мопасан и Метерлинк.
В ранните романи и разкази на Льоблан се усеща влиянието на психологическата проза на Пол Бурже: „Une femme“ (1893), „Ceux qui souffrent“ (1894), „L’Enthousiasme“ (1901). Тези произведения печелят одобрението на критиката и предизвикат интереса на такива видни писатели като Алфонс Доде и Жул Ренар, но не водят до търговски успех. През 1905 г. издателят Пиер Лафит го кани да напише изпълнен с екшън разказ за списанието „Je sais tout“. Новелата, озаглавена „Арестът на Арсен Люпен“, се превръща в пролог към огромния успех на Льоблан. Между 1907 и 1937 г. публикува над двадесет детективски разказа, романи и пиеси за Арсен Люпен, в които създава образа на „крадеца-джентълмен“. Сред тях по-специално са следните произведения:
- „Arsène Lupin contre Herlock Sholmès“ („Арсен Люпен против Херлок Шолмс“) (1908),
- „L’Aiguille creuse“ („Кухата игла“) (1909),
- „Le Bouchon de cristal“ („Кристалната запушалка“, издадена на български като „Тайнственото око“) (1912),
- „Признания Арсена Люпена“ (1913),
- „Островът с тридесетте ковчега“ (1919).
Пародийното представяне на Шерлок Холмс в няколко от разказите и романите на Льоблан предизвиква гнева на Артър Конан Дойл.
Освен на поредицата за Арсен Люпен, Льоблан е автор и на няколко светски романа, детската книга „La Forêt des aventures“ (1932) и два научнофантастични романа: „Les Trois Yeux“ (1919) и „Le Formidable Événement“ (1920 г.).
Умира от пневмония на 6 ноември 1941 г. в Перпинян.[3] Погребан е в гробището Сен Мартен; през 1947 г. е препогребан на гробище Монпарнас. Неговият дом-музей се намира в Етрета, Сен Маритим.
Библиография
редактиране- Une femme (1893)
- Armelle et Claude (1897)
- Voici des ailes (1898)
- Les Lèvres jointes (1899)
- L’Enthousiasme (1901)
- Un vilain couple (1901)
- Gueule rouge (1904)
- 80 chevaux (1904)
- La Pitié, Play (1906)
- Arsène Lupin, gentleman-cambrioleur (1907)
Арсен Люпен – крадецът-джентълмен, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1982), прев. Христо Гайдаджиев - Arsène Lupin contre Herlock Sholmès (1908)
Арсен Люпен против Шерлок Холмс, изд. „Книга“ (1938), прев. П. Георгиев - L’Aiguille creuse (1909)
- 813 (1910)
- Le Bouchon de cristal (1912)
Тайнственото око, изд. „Т&Т“ (1991), прев. Любен Велчев - La Frontière (1911)
- Les Trois Yeux (1919)
- L'île aux trente cercueils (1919) (заснет като телевизионен сериал през 1979 г. : Островът на тридесет ковчега)
Островът с 30-те ковчега: Най-великото приключение на Арсен Люпен, изд. „БК“ (1926), прев. - La Robe d’écaille rose (1920)
- Le Formidable Événement (1920)
- Les Dents du tigre (1921)
Зъбите на тигъра в Аферата „Наследството Морнингтън“, в. „Борба“ Велико Търново (1990), прев. - Le Secret de Florence (1921)
Тайната на Флоранс в Аферата „Наследството Морнингтън“, в. „Борба“ Велико Търново (1990), прев. - Le Cercle rouge (1922)
- Dorothée, danseuse de corde (1923)
- Les hutis coups de l'horloge (1923)
Следи в снега, изд.: ИК „Труд“, София (2013), прев. Танка Дашева
Осемте удара на часовника, изд. „Millenium“ (2014), прев. Ернест Момчилов - La Vie extravagante de Balthazar (1925)
- La Demoiselle aux yeux verts (1927)
Госпожицата със зелените очи, изд. „Амарант“ (1991), изд.: ИК „Труд“, София (2013), прев. Танка Дашева - La Comtesse de Cagliostro (1924)
Графиня Дьо Калиостро, изд. „Т&Т“ (1992), прев. Николай Хаджиниколов - L'agence Barnett et cie (1928)
Агенция „Барнет и сие“, изд. „Litus“ (2017), прев. Венелин Пройков - Le Prince de Jéricho (1930)
- Les Clefs mystérieuses (1932)
- La Forêt des aventures (1933)
- Le Chapelet rouge (1934)
- L’Image de la femme nue (1934)
- Le Scandale du gazon bleu (1935)
- De minuit à sept heures (1937)
Източници
редактиране- ↑ Cote 3E 00999 - 1864/10/01 - 1864/12/31 - Rouen, image 106 // recherche.archivesdepartementales76.net. Архивиран от оригинала на 2019-09-07. Посетен на 2023-11-12..
- ↑ Joseph-Marc Bailbé, Le Paysage normand dans la littérature et dans l'art, Publications Universitaires Rouen Le Havre, 1980, p. 293.
- ↑ Staff writer. Maurice LeBlanc Dies at 77; Creator of 'Arsene Lupin' // St. Louis, Missouri, St. Louis Post-Dispatch, 7 November 1941. с. 3.
Външни препратки
редактиране- Произведения на Морис Льоблан в Моята библиотека
- Произведения на Морис Льоблан в проекта Гутенберг
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Морис Льоблан, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано