Емил Казо
Леон Емил Казо (на френски: Leon Emile Cazot) е френски католически духовник, лазарист, мисионер в Македония, дългогодишен преподавател в Солунската българска семинария.[1]
| Емил Казо Leon Emile Cazot | |
| католически духовник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква |
| Емил Казо в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е през април 1863 година във Вердюн.[2] Завършва философия във Вердюнската семинария.[2] Става монах в Цариград в лазаристкия орден в 1884 г. На 21 октомври 1889 година е ръкоположен за свещеник.[2] В 1895 година става директор на френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград.[2]
Оглавява мисията в Солун в 1898 година и става директор на Солунската българска семинария и ръководител на всички институти на лазаристите и на милосърдните сестри в Македония.[1][2] Като последен директор на семинарията до 1914 г., Казо е с най-продължителен стаж и големи заслуги за развитието на училището.[3] Казо поддържа каузата на македонските българи чрез обширните си контакти с френски обществени дейци.[1]
В 1914 година 27-о общо събрание избира отец Казо за генерален касиер на ордена на отците лазаристи. От 1924 година е директор на обществото на милосърдните сестри на Свети Викентий в Париж. В 1933 година става генерален викарий на конгрегацията.[2][1]
Умира в 1938 година.[2]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 323. Посетен на 1 октомври 2015.
- ↑ а б в г д е ж Ephemerides: March, 14th // We are Vincentians. Архивиран от оригинала на 2015-10-02. Посетен на 1 октомври 2015.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 86.
| Антонио Дестино | → | директор на Солунската българска семинария (1898 – 1914) |
→ | последен |