Емил Стефанов

Емил Стефанов
	Емил Стефанов
български актьор
Роден	14 юни 1924 г. София, Царство България
Починал	20 март 2011 г. (86 г.) София, България
Националност	България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Активност	1948 – 1984
Семейство
Баща	Константин Стефанов
Уебсайт	Страница в IMDb

Емил Стефанов е български актьор.

Биография

Израства в семейството на Константин Стефанов, основател на Княжевското читалище, носещо неговото име, художествен ръководител на самодейната театрална трупа, писател с псевдоним „Косе Босе“.

Първенец в школата за запасни офицери – летец, старши лейтенант, пилот в щурмова авиация, Стефанов завършва Държавната театрална школа и първия випуск на ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – 1950 г., в класа на Георги А. Стаматов.

Първоначално участва в армейски самодеен театрален състав, където се среща с бъдещия кинорежисьор Неделчо Чернев. От 1948 г. е в трупата на Народен театър „Иван Вазов“ ^[1]. През 80-те години Стефанов се пенсионира, но не напуска сцената – продължава още пет години да работи в частния театър „Барбуков“.

Емил Стефанов е оставил в златния фонд десетки предавания за деца и възрастни. Още от ученическите си години активно сътрудничи в детския отдел на Радио София – като актьор, режисьор и автор на дългосрочни предавания. Той е „Бате Райко-Многознайко разказва...“, в музикалната рубрика „Бойко-Песнопойко“, в сатирични предавания „Ценен Ценко“, „Патилан и Смехоран“, „Веселият Бърборино“. По телевизията води едно от първите предавания за децата – „Майстор Умейко“.

Отличия

Заслужил артист (1971)

Театрални роли

„Кремълският часовник“ – Дзержински
„Сън в лятна нощ“ (Уилям Шекспир) – мършавият
„Малкият принц“ (Антоан дьо Сент Екзюпери) – бизнесмена (брояча на звезди)
„Слава на изкуството“ – Иван Вазов
„Иван Шишман“ – Светослав
„Еснафи“ – Перчигин
„Хъшове“ – Господин Добревич
„Лизистрата“ – Корифей
„Дон Жуан“ – Дон Луис
„Лес“ – Карп
„Калоян“ – Белота
„Опит за летене“
„Сборен пункт“

Телевизионен театър

„Клопка“ (1984) (Димитър Начев)
„Истината! Само истината!“ (1980) (Даниел Ал)
„Арсеник и стара дантела“ (1980) (от Джоузеф Кесълринг, реж. Асен Траянов), 2 части
„Каин магьосникът“ (1977) (Камен Зидаров)
„Свободен час“ (1977) (Н. Долинина)
„Сто години самота“ (1976) (Габриел Гарсия Маркес)
„Не подлежи на обжалване“ (1973) (Лозан Стрелков)
„Битката за Преслав“ (1971) (Радко Радков)
„Джени – жена по природа“ (1969) (Ърскин Колдуел)
„Всекиму заслуженото“ (1966) (Самуел Альошин)

Филмография

Година	Филми/Сериали	Серии	Роля
1984	Откога те чакам		бившия земемер Логофетов
1976	Спомен за близначката
1976	Изгори, за да светиш	7
1974	Иван Кондарев	2
1974	Последният ерген
1973	Дъщерите на началника	2
1971	Необходимият грешник		бащата на Боби
1971	Демонът на империята	10
1970	Сбогом, приятели!		Хранов
1969 – 1971	На всеки километър	26	(в 2 серии: 11-а: „Възкръсналият мъртвец“, 1969 и 20-а)
1969	Цар Иван Шишман		Светослав
1968	Последният войвода
1967	С пагоните на дявола	5	пилотът (в 1 серия: IV)
1967	13 дни		Белев
1964	Приключение в полунощ		Подгоров
1961	Царска милост
1956	Две победи		агрономът
1954	Снаха

Източници

↑ Мирослав Миндов, „Театър - съдба и живот (Актьорът Емил Стефанов изгради 270 роли на сцената, десетки предавания за деца и възрастни и остави следи към своята публика и идни поколения)“, в-к „Дума“, бр. 63, 15 март 2012 г.

Външни препратки

[1] Мирослав Миндов, „Театър - съдба и живот (Актьорът Емил Стефанов изгради 270 роли на сцената, десетки предавания за деца и възрастни и остави следи към своята публика и идни поколения)“, в-к „Дума“, бр. 63, 15 март 2012 г.

[1]