Емил Стефанов
Емил Стефанов е български актьор.
Емил Стефанов | |
български актьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
Актьорска кариера | |
Активност | 1948 – 1984 |
Семейство | |
Баща | Константин Стефанов |
Уебсайт |
Биография
редактиранеИзраства в семейството на Константин Стефанов, основател на Княжевското читалище, носещо неговото име, художествен ръководител на самодейната театрална трупа, писател с псевдоним „Косе Босе“.
Първенец в школата за запасни офицери – летец, старши лейтенант, пилот в щурмова авиация, Стефанов завършва Държавната театрална школа и първия випуск на ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – 1950 г., в класа на Георги А. Стаматов.
Първоначално участва в армейски самодеен театрален състав, където се среща с бъдещия кинорежисьор Неделчо Чернев. От 1948 г. е в трупата на Народен театър „Иван Вазов“ [1]. През 80-те години Стефанов се пенсионира, но не напуска сцената – продължава още пет години да работи в частния театър „Барбуков“.
Емил Стефанов е оставил в златния фонд десетки предавания за деца и възрастни. Още от ученическите си години активно сътрудничи в детския отдел на Радио София – като актьор, режисьор и автор на дългосрочни предавания. Той е „Бате Райко-Многознайко разказва...“, в музикалната рубрика „Бойко-Песнопойко“, в сатирични предавания „Ценен Ценко“, „Патилан и Смехоран“, „Веселият Бърборино“. По телевизията води едно от първите предавания за децата – „Майстор Умейко“.
Отличия
редактиране- Заслужил артист (1971)
Театрални роли
редактиране- „Кремълският часовник“ – Дзержински
- „Сън в лятна нощ“ (Уилям Шекспир) – мършавият
- „Малкият принц“ (Антоан дьо Сент Екзюпери) – бизнесмена (брояча на звезди)
- „Слава на изкуството“ – Иван Вазов
- „Иван Шишман“ – Светослав
- „Еснафи“ – Перчигин
- „Хъшове“ – Господин Добревич
- „Лизистрата“ – Корифей
- „Дон Жуан“ – Дон Луис
- „Лес“ – Карп
- „Калоян“ – Белота
- „Опит за летене“
- „Сборен пункт“
Телевизионен театър
редактиране- „Клопка“ (1984) (Димитър Начев)
- „Истината! Само истината!“ (1980) (Даниел Ал)
- „Арсеник и стара дантела“ (1980) (от Джоузеф Кесълринг, реж. Асен Траянов), 2 части
- „Каин магьосникът“ (1977) (Камен Зидаров)
- „Свободен час“ (1977) (Н. Долинина)
- „Сто години самота“ (1976) (Габриел Гарсия Маркес)
- „Не подлежи на обжалване“ (1973) (Лозан Стрелков)
- „Битката за Преслав“ (1971) (Радко Радков)
- „Джени – жена по природа“ (1969) (Ърскин Колдуел)
- „Всекиму заслуженото“ (1966) (Самуел Альошин)
Филмография
редактиранеГодина | Филми/Сериали | Серии | Роля |
---|---|---|---|
1984 | Откога те чакам | бившия земемер Логофетов | |
1976 | Спомен за близначката | ||
1976 | Изгори, за да светиш | 7 | |
1974 | Иван Кондарев | 2 | |
1974 | Последният ерген | ||
1973 | Дъщерите на началника | 2 | |
1971 | Необходимият грешник | бащата на Боби | |
1971 | Демонът на империята | 10 | |
1970 | Сбогом, приятели! | Хранов | |
1969 – 1971 | На всеки километър | 26 | (в 2 серии: 11-а: „Възкръсналият мъртвец“, 1969 и 20-а) |
1969 | Цар Иван Шишман | Светослав | |
1968 | Последният войвода | ||
1967 | С пагоните на дявола | 5 | пилотът (в 1 серия: IV) |
1967 | 13 дни | Белев | |
1964 | Приключение в полунощ | Подгоров | |
1961 | Царска милост | ||
1956 | Две победи | агрономът | |
1954 | Снаха |
Източници
редактиране- ↑ Мирослав Миндов, „Театър - съдба и живот (Актьорът Емил Стефанов изгради 270 роли на сцената, десетки предавания за деца и възрастни и остави следи към своята публика и идни поколения)“, в-к „Дума“, бр. 63, 15 март 2012 г.