Отваря главното меню

Емил Чоран (на румънски: Emil Cioran; на френски: Émile Michel Cioran) е румънски философ и есеист.

Емил Чоран
Emil Cioran
румънски философ и есеист
Cioran in Romania.jpg
Роден
Починал
20 юни 1995 г. (84 г.)

Религия Агностицизъм
Образование Букурещки университет
Хумболтов университет на Берлин
Философия
Регион Западна философия

Подпис إميل سيوران 2.png
Уебсайт www.cioran.com
Емил Чоран в Общомедия
Надгробната плоча на Емил Чоран

Прекарва по-голямата част от живота си във Франция (от 1937 г.), живеейки в Латинския квартал на Париж. Принадлежи към групата известни представители на румънската диаспора във Франция – Елиаде, Йонеско, Бранкузи, Енеску и Цара.

БиографияРедактиране

Емил Чоран е роден в семейството на православния свещеник Емилиан Чоран и Емилия Чоран, по баща Каманичиу, в селцето Рашинари край град Сибиу, Трансилвания. Майка му произхожда от дребен аристократичен род. Емил учи в гимназия в Сибиу, а през 1928 г. заминава да следва философия в Букурещкия университет. Към началото на 30-те години се утвърждава като един от талантите на румънската литература. През 1933 г. специализира в Берлинския университет. Пише първата си книга Pe culmile disperǎrii (По върховете на отчаянието) в 1934 г. За кратко е гимназиален учител по философия в Брашов (1936 – 1937 г.), а през 1937 г. получава стипендия, за да замине във Франция и да напише там своята докторска теза. Дисертацията остава ненаписана – вместо това Чоран пътува из страната и усъвършенства своя френски. След Втората световна война решава да остане окончателно във Франция, вместо да се завърне в родината. Спечелва си неприязънта на комунистическата власт – творбите му биват забранени в Румъния и въобще в Източна Европа. Издава първата си френска книга Précis de décomposition (Наръчник по разложение) в издателство Галимар през 1949 г. Поддържа силна връзка с другите известни представители на румънската диаспора в Париж – Йожен Йонеско и Мирча Елиаде. Дълго време не бива признат и остава в сянката на други фигури от френския интелектуален живот, като Жан-Пол Сартр и Албер Камю. Добива популярност едва към края на живота си и получава достойно признание като една от големите фигури във френската и румънската култура на 20 век. Почива на 17 юни 1995 г. в парижка болница, след продължително заболяване от алцхаймер.

В мазето на жилището, което е обитавал, са открити множество ръкописи, главно чернови, но те остават слабо проучени, тъй като стават предмет на съдебен спор, приключил едва в 2011 г. В същата година, 100-годишен юбилей от неговото раждане, биват проведени няколко конференции посветени на неговото творчество, вкл. и в София.

За Чоран е характерен фрагментарният стил – неговите книги се състоят главно от кратки есеистични текстове и афоризми. Влияние върху нагласата му оказват философи като Фридрих Ницше и Лев Шестов, при все че в късните си текстове се отрича от философските дирения и проявява влечение към френските моралисти от 17 век.

Емил Чоран на български езикРедактиране

  • Шемет на скептицизма, София, „Панорама“ и Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996. ISBN 954-07-0928-8
  • История и утопия, София, 1997. ISBN 954-607-092-0
  • Изкушението да съществуваш, София, ЛИК, 1999. ISBN 954-607-248-6
  • Тетрадки 1957 – 1972, София, Факел експрес, 2004. ISBN 954-9772-28-4
  • Сълзи и светци, София, Захарий Стоянов, 2005 Предговор, подбор и превод: Огнян Стамболиев. ISBN 954-739-529-7
  • Наръчник по разложение. Признания и проклятия, София, Факел експрес, 2006. ISBN 954-9772-44-6
  • Пропадане във времето. За неудобството да си роден, София, Факел експрес, 2012. ISBN 978-954-9772-79-1

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за