Емине (защитена зона)
Емине е защитена зона от Натура 2000 по директивата за опазване на дивите птици. Обхваща най-източните части на Стара планина от село Паницово на запад до нос Емине на изток. Заема площ от 66 750,5 ha.[1]
| Защитена зона „Емине“ | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение |  България |
|---|---|
| Площ | 66 750,515 ha |
| Създаден | 21 август 2009 г. |
| Уебсайт | Емине |
Граници редактиране
На север се простира до долината на река Двойница, а на юг достига до селищата Ахелой и Каблешково, като обхваща и северната част на Бургаския залив.[1]
Флора редактиране
В района преобладават тревни съобщества от белизма, луковична ливадина и други. На места по склоновете и овразите са разпръснати храсти предимно от драка, както и вторични гори от дъб. Планинската част е покрита предимно с широколистни гори. В равнинната част преобладават селскостопанските земи с отделни части от естествена растителност и малки влажни зони. Около 26% от площта на мястото е заета от плитките води на северната част на Бургаския залив.[1]
Фауна редактиране
На територията на защитената зона са установени 218 вида птици, от които 91 са включени в Червената книга на България. Защитената зона е важна за опазването на малкия креслив орел. Защитената зона е разположена на прелетния път Виа Понтика. Крайбрежните скали и акваторията на Емине са едни от малкото места в България, където постоянно се среща средиземноморският буревестник. Срещат се голям маслинов присмехулник, горска чучулига, полубеловрата мухоловка, среден пъстър кълвач, синявица, малък креслив орел, късопръст ястреб, черногърбо каменарче, речна рибарка и белочела рибарка. През зимата в крайбрежните морски води се концентрират значими количества черногуши гмуркачи, кафявоглави потапници и други водолюбиви птици.[1]
Източници редактиране
- Емине, Натура 2000 Архив на оригинала от 2021-10-08 в Wayback Machine.
- Емине, МОСВ