Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница За режима на талибаните със същото име вижте Ислямско емирство Афганистан.

Емирство Афганистан (на пущу: د أفغانستان امارت) е историческо емирство между централна и южна Азия, просъществувало между 1823 – 1926 г., което през 1879 – 1919 г. е британски протекторат. Днес това е ислямска република Афганистан.

Емирство Афганистан
د أفغانستان امارت
1823 – 1926
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Местоположение на Емирство Афганистан.
Местоположение на Емирство Афганистан.
Континент
Столица Кабул
Официален език пущунски
Религия сунитски ислям
Форма на управление емирство
История 19 век
Основаване 1823 г.
Разпадане 1926 г.
Площ
Общо (1893 г.) 652 225 km2
Население
По оценка от 1920 г.5 000 000 души
Валута афганска рупия
Предшественик
Дуранийска империя
Наследник
Кралство Афганистан Кралство Афганистан
Днес част от Флаг на Афганистан Афганистан

Емирството се отделя от дуранийската империя, когато Дост Мохамед Хан, основател на династия Баракзай в Кабул, надделява. Историята на емирството е тясно свързана с „Голямата игра“ между Руската империя и Обединеното кралство, които се борят за надмощие в Централна Азия. Този период се характеризира с разширяването на европейските колониални интереси в Южна Азия. Емирство Афганистан продължава войната със сикхската империя, което води до нахлуването в Афганистан на британски ръководени индийски сили, които напълно разбиват афганистанците през 1842 г., но не изпълняват първоначалните си военни цели. Въпреки това, по време на Втората англо-афганистанска война, британците отново побеждават афганистанците и този път поемат контрола над Афганистан.

ИсторияРедактиране

Ескалирали няколко години след създаването на емирството през 1837 г., руските и британските интереси са в конфликт между Мохамед Шах на Иран и Дост Мохамед Хан, което води до избухването на първата англо-афганистанска война, водена между 1839 г. и 1842 г.[1] По време на войната, Великобритания окупира страната за да предотврати руски контрол над Афганистан и да ограничи руската експанзия. Войната завършва с временна победа за Великобритания, която обаче трябва да се оттегли, така че Дост Мохамед Хан идва на власт отново.[2]

След смъртта му през 1863 г., той е наследен от сина си Шер Али Хан. Въпреки това, три години по-късно, по-големият му брат Мохамед Афзал Хан го отстранява. През 1868 г. Мохамед Афзал Кан също е свален и заменен като емир от Шер Али, който се връща на трона. Шер Али прекарва няколко години в изгнание в Русия. Неговото завръщане като емир предизвиква нови конфликти с Великобритания. Впоследствие, британците нахлуват в Афганистан на 21 ноември 1878 г. и емир Шер Али е принуден да избяга отново в Русия, но умира през 1879 г. в Мазари Шариф.[3] Неговият наследник Мохамед Якуб Хан, търси решения за мир с Русия и им дава по-голяма роля във външната политика на Афганистан. Въпреки това, когато британският пратеник сър Луис Каванари е убит в Кабул на 3 септември 1879 г., британците предлагат да приемат Абдур Рахман Хан като емир. Британците сключват мирен договор с афганистанците през 1880 г., и отново се оттеглят през 1881 г. от страната. Афганистан през 1893 г. принуждава британците за съгласие за линията Дуранд, която все още преминава през зоната на пущуните и е възможна анексия на една трета от Афганистан към Британска Индия.[4]

След края на войната, емир Абдур Рахман Хан спира реформите и потушава множество въстания. След неговата смърт през 1901 г. синът му Хабибула Хан го наследява и продължава с реформите. Той търси помирение с Великобритания, което завършва през 1905 г. с мирен договор с Русия. В Първата световна война, Афганистан остава, въпреки германските и османските усилия, неутрален. През 1919 г. Хабибула Хан е убит от политически опоненти.[5]

Малко по-късно избухва трета война с британците, която продължава три месеца.[6][7][8][9] Тази война приключва с договора от Равалпинди, след което афганистанците са в състояние да възобновяват правото си на напълно независима държава.[10] Новият емир Амануллах Кан започва реформиране на страната и е коронован през 1926 г. за падшах (крал) на Афганистан и основава Кралство Афганистан.[11]

ИзточнициРедактиране

  1. Shultz, Richard H., Dew, Andrea J.. Insurgents, Terrorists, and Militias: The Warriors of Contemporary Combat. Columbia University Press, 22 август 2006. ISBN 9780231503426.
  2. Baxter, Craig. The First Anglo–Afghan War. // Federal Research Division, Library of Congress. Afghanistan: A Country Study. Baton Rouge, LA, Claitor's Pub. Division, 23 септември 2011. ISBN 1-57980-744-5.
  3. Dupree: Amir Sher Ali Khan
  4. Smith, Cynthia. A Selection of Historical Maps of Afghanistan – The Durand Line. // Library of Congress, August 2004. Посетен на 11 февруари 2011.
  5. Islam and Politics in Afghanistan, Olesen, page 101
  6. Dijk, Ruud van, Gray, William Glenn, Savranskaya, Svetlana. Encyclopedia of the Cold War. Routledge, 13 май 2013. ISBN 9781135923105.
  7. Adamec, Ludwig W.. Historical Dictionary of Afghanistan. Scarecrow Press, 1 януари 2012. ISBN 9780810878150.
  8. Aryana, ancient Afghanistan.
  9. Jawed, Mohammed Nasir. Year Book of the Muslim World. Medialine, 1 януари 1996.
  10. Barthorp 2002, с. 27 & 64
  11. Afghanistan. // World Statesmen. Посетен на 9 ноември 2015. (на английски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Emirate of Afghanistan“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.