Афганистан
Афганистан (на пущунски: افغانستان; на дари: افغانستان), официално Ислямско емирство Афганистан (на пущу: د افغانستان اسلامي امارت) е държава в Централна Азия без излаз на море. Столицата е Кабул. Афганистан буквално означава „земя на афганците“, но в миналото са използвани и други имена за назоваването на нейните земи.
Ислямско емирство Афганистан | |
Девиз: لا إله إلا الله محمد رسول الله „Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк“ | |
Химн: دا د باتورانو کور | |
Местоположение на Афганистан | |
География и население | |
---|---|
Площ | 652 867 km²[1] (на 40-о място) |
Води | незначителен% |
Климат | субтропичен |
Столица | Кабул |
Най-голям град | Кабул |
Официален език | пущунски език дари |
Религия | 99,0 % ислям – 80,0 % сунити – 19,0 % шиити 1,0 % други религии[2] |
Демоним | афганистанец |
Население (2022) | 38 346 720 (на 37-о място) |
Население (2021) | 40 218 234 |
Гъстота на нас. | 63,6 души/km² (на 174-то място) |
Градско нас. | 26 % (на 173-то място) |
Управление | |
Форма | унитарно тоталитарно теократично ислямско емирство |
Върховен лидер | Хайбатула Ахундзада |
Министър-председател | Хасан Ахунд |
Организации | ООН |
Законодат. власт | Лидерски съвет |
История | |
Формиране |
|
Хотаки | 1709 – 1738 г. |
Дуранийска империя | 1747 – 1823 г. |
Емирство | 1823 г. |
Независимост | 19 август 1919 г. |
Кралство | 9 юни 1926 г. |
Република | 17 юли 1973 г. |
Ислямско емирство | 7 септември 1996 г. |
Конституция | 26 януари 2004 г. |
Превземане на Кабул | 15 август 2021 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2018) | 72,911 млрд. USD (на 96-о място) |
БВП на човек (ППС) | 2024 USD[3] (на 169-о място) |
БВП (ном., 2018) | 21,657 млрд. USD (на 111-о място) |
БВП на човек (ном.) | 493 USD (на 177-о място) |
ИЧР (2021) | 0,478 (нисък) (на 180-о място) |
Джини (2008) | 27,8 |
Прод. на живота | 64,5 години (на 151-во място) |
Детска смъртност | 62,3/1000 (на 1-во място) |
Грамотност | 38,2 % (на 177-о място) |
Валута | Афган (AFN) |
Други данни | |
Часова зона | SH (UTC+4:30) |
Автомобилно движение | дясно |
Код по ISO | AF |
Интернет домейн | .af |
Телефонен код | +93 |
ITU префикс | T6A-T6Z; YAA-YAZ |
Официален сайт | alemarahenglish.af |
Афганистан в Общомедия |
Афганистан е древна пресечна точка на човешките миграции по Пътя на коприната. Археологически находки свидетелстват за хора, обитаващи земите на днешен Афганистан, още през 50 000 г. пр. Хр.[4] Предполага се, че развитието на градове в района е започнало между 3000 и 2000 г. пр. Хр.[5] Разположен на стратегическо място между Близкия изток, Централна Азия и Индийския субконтинент,[6] Афганистан е бил дом на най-различни народи през вековете[7] и свидетел на много военни кампании, включително тези на Александър Велики, Чингис хан и западните държави в модерната епоха.[4][5] Афганистан е служил като плацдарм за уголемяване на империите на гръко-бактрийците, кушаните, сафаридите, газнавидите, гхоридите, тимуридите, моголите и много други.[8]
Политическата история на съвременен Афганистан започва през 1709 г. с възхода на пущуните, когато в Кандахар се поставя началото на династията Хотаки, последвано от идването на Ахмад-шах Дурани на власт през 1747 г.[9][10][11] В края на 19 век страната се превръща в буферна зона в Голямата игра между британската и руската империя.[12] След Третата англо-афганистанска война през 1919 г. и подписването на Договора от Равалпинди, крал Аманула-хан започва модернизация на страната. По време на Студената война, след оттеглянето на британците от съседна Индия през 1947 г., Съединените щати и Съветският съюз започват борба за влияние в Афганистан.[13] Между 1979 и 1989 г. страната претърпява голям конфликт между подкрепяните от САЩ муджахидински сили и поддържаното от Съветския съюз афганистанско правителство, която завършва с победа за муджахидините и смъртта на близо един милион афганистанци, най-вече от противопехотни мини.[14] През 1990-те години избухва гражданска война, видяла възхода и падението на екстремисткото правителство на талибаните и присъствието на западни сили от 2001 година насам.[15] През декември 2001 г. Съветът за сигурност на ООН одобрява създаването на Международните сили за сигурност (ISAF) с цел поддържане на сигурността в Афганистан и подпомагане на правителството на Хамид Карзай.[16]
Заради десетилетията конфликти Афганистан се е превърнал в най-опасната страна в света и най-големият източник на бежанци и търсещи убежище.[17] Докато международната общност подпомага възстановяването на страната, терористични групи като Хакани и Хезби Ислами[18] активно участват в бунт на национално ниво, воден от талибаните,[19] който включва стотици убийства и самоубийствени атентати на година. Според ООН бунтовниците са отговорни за 75 % от цивилните жертви през 2010 и 80 % през 2011 г.[20][21] Изтеглянето на последните съюзнически сили в средата на 2021 година е последвано от светкавична офанзива на талибаните през август. Те завземат цялата страна, с което установяват Ислямско емирство Афганистан, а поддържаната от съюзниците Ислямска република Афганистан престава да съществува.
Наименование
редактиранеИмето Афганистан на персийски означава „земя на афганците“,[22] който произхожда от етнонима „афган“. В исторически план това название се използва за обозначаване на пущуните, най-голямата етническа група в страната.[23] То се споменава като абган през IV век от сасанидите[24] и като авагана през VI век от индийския астроном Варахамихира.[23] Народ с названието „афганци“ се споменава няколко пъти в географската книга Худуд ал-Алам от X век, например при описанието на село в региона: „Саул е приятно планинско селище. В него живеят афгани.“[25]
Абу Райхан ал-Бируни описва афганите през XI век като племена, живеещи в планините на запад от река Инд, по-точно Сюлеймановите планини.[26] Ибн Батута посещава афганските земи през 1333 година, като за пътешествието си пише: „Пътувахме до Кабул, някога огромен град, днес село, населявано от персийско племе с названието афгани. Те управляват планини и дефилета, силни са и се занимават с разбойничество. Тяхната основна планина е Кух Сулайман“.[27]
През 16 век персийският историк Фирища изучава задълбочено афганите. Той пише:
„ | Мъжете от Кабул и Хилж също си заминаха; и когато бяха разпитвани за мюсюлманите в Кохистан (планините) и как стоят нещата там, те отговаряха – „Не го наричайте Кохистан, наричайте го Афганистан, защото там няма нищо друго освен афганци и смут“. И поради тази причина обитателите на тази страна я наричат на родния си език Афганистан, а себе си – афгани. | “ |
Втората част от названието на държавата е авестийската наставка – стан, присъща за много страни от региона и означаваща „място“. Моголският император Захиредин Бабур използва названието Афганистан в своите писания през XVI век, имайки предвид традиционното пущунско землище между Хиндукуш и река Инд.[29] През 1857 г. в своя рецензия Фридрих Енгелс описва Афганистан като:
„ | обширна страна в Азия...простираща се между Персия и Индиите от в едната посока, и от Хиндукуш до Индийския океан в другата. Част от нея са персийските провинции Хорасан и Кухистан, а също и Херат, Белуджистан, Кашмир, Синд, и значителна част от Пенджаб. Най-големите градове са столицата Кабул, Газни, Пешавар и Кандахар. | “ |
Държавата е призната като суверенна и независима под името Афганистан през 1919 година след договора от Равалпинди.[31]
География
редактиранеРазположение и топография
редактиранеС площ 647 500 km² Афганистан е десетата по големина държава в Азия и четиридесета в света. Разположена във вътрешността на Азия, страната няма излаз на море. Обикновено е причислявана към региона Южна Азия,[6][32][33][34][35] в по-редки случаи – към Централна Азия.[36] Афганистан е смятан също за част от Ислямския свят и Широкия Близък изток.
Афганистан е разположен между 29° и 39° северна ширина и между 60° и 75° източна дължина. Граничи с Иран на запад, Пакистан на юг и изток, Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан на север, има и малка обща граница с Китай на североизток.
Около 3⁄4 от територията на Афганистан е заета от планини. На североизток се намира Хиндукуш, където е и най-високата точка в страната, разположеният на границата с Пакистан връх Ношак (7492 m). На север от Хиндукуш в границите на Афганистан влизат южните части на Памир, а на юг и югозапад са разположени планински вериги, много от които с височина над 4 хиляди метра, които покриват по-голямата част от страната. Югозападните, западните и северните окрайнини на страната са равнинни.
Речната мрежа в Афганистан е разделена неравномерно. Тя е най-гъста в северната и североизточната част на страната. Голяма част от реките са с вътрешно оттичане и само няколко принадлежат към басейна на Индийския океан. Реките имат предимно снежно-ледников режим. В равнините са пълноводни през пролетта, а през лятото намаляват и много от тях изчезват в пясъците.
Климат
редактиранеВ Афганистан преобладава сухият, субтропичен климат. Средната температура през юли е между 24 и 32 °C, а на надморска височина между 2500 и 4000 m е −10 °C. Зимата в равнините е мека, неустойчива, средна температура за януари е между 0 и 8 °C, но на места понякога се понижава до −30 °C. На височина над 3000 m снегът се задържа в продължение на 6 – 8 месеца. Най-голямо количество валежи падат през зимата, но те не са равномерни.
Флора и фауна
редактиранеРастителността е предимно степна и пустинна. Само в планинските райони до границата с Пакистан има неголеми площи с гори от западно хималайски тип: на височина от 2000 до 2400 m – вечнозелен дъб, от 3300 до 3400 m – бор, бяла ела, хималайски кедър.
Преобладават горските и пустинните животни. От копитните се срещат муфлони, диви кози и свине, джейрани, от хищните – вълк, хиена, леопард, чакал, от влечугите – костенурки, змии.
История
редактиранеМакар че съвременната афганистанска държава е основана едва през 1747 година от Ахмад Шах Дурани,[37] страната има древна история, в хода на която попада под влиянието на няколко различни цивилизации. Археологическите изследвания показват, че територията на Афганистан е населявана поне от 50 хиляди години, а земеделските общности там са сред най-ранните в света.
В началото на историческата епоха страната е населявана от индоевропейски народи, сред които скити, бактри, арийци, арахози. През следващите столетия тя последователно попада под властта на мидийците, персите, Александър Македонски, Селевкидите, индо-гърците, индийците, тюрките и монголците. В по-ново време военни действия в Афганистан провеждат Русия, Великобритания, Съветския съюз и Съединените щати със своите съюзници от НАТО. От друга страна в различни периоди обитателите на Афганистан образуват свои империи, разпростиращи се в съседните части на Иран, Централна Азия и Индийския субконтинент.
Държавно устройство
редактиранеКонституцията от 2003 година определя Афганистан като ислямска република с разделение на властите на три – изпълнителна, законодателна и съдебна. Изпълнителната власт се осъществява от президент, пряко избиран с петгодишен мандат, и назначената от него администрация.
Законодателен орган е двукамарното Национално събрание. Долната камара включва 249 депутати, избрани с пряко гласуване. Сегашният състав на камарата е избран през 2005 година на първите парламентарни избори в страната след 1969 година. Горната камара се състои от 102 представители – 1⁄3 назначени от президента, 1⁄3 – от провинциалните съвети и 1⁄3 – от районните съвети.
Корупцията е огромен проблем за държавната администрация. Неправителствената организация Транспаренси Интернешънъл определя Афганистан като третата най-корумпирана държава в света. Службата по наркотиците и престъпността към ООН публикува доклад през 2010 година, според който 23 % от БВП на страната се генерира от подкупи. Редица министерства злоупотребяват със своите средства и много високопоставени членове на правителството източват стотици милиони щатски долари държавни финанси, най-вече през Кабул Банк. Съединените щати заплашват да спрат помощите си за страната, ако корупцията не бъде намалена.
Административно деление
редактиранеАфганистан е административно разделена на 34 провинции (велаяти), като всяка провинция има своя столица и е разделена на няколко района.
Провинциите са:
Население
редактиранеВ Афганистан през 2007 година населението е 31 145 923 души. В страната има около 20 народа, принадлежащи към различни езикови групи. Етническия състав е следния: 40 % – пущуни, 30 % – таджики, 9 % – хазарейци, 9 % – узбеки, 3,5 % – аймаки, 2,5 % – туркмени, 2 % – белуджи и 4 % други националности. В плодородните долини гъстотата на населението достига 100 – 120 души на квадратен километър. По-гъсто населени са Бактрийската долина, басейнът на река Кабул, долината на река Герирут, оазисите по река Аргандаб. Южните пустини и високопланинските райони са безлюдни. По-големи градове в Афганистан са столицата Кабул, Кандахар, Херат, Мазари Шариф и Кундуз. В страната има два официални езика – пущунски (пущу, афганистански) и дари (фарси-йе кабули, персийски) – диалект на персийския език.
Езици
редактиранеДари и Пущу са официалните езици в Афганистан, което прави двуезичието разпространено. И двата езика са идноевропейски от семейството на иранските езици. Персийският е престижен език и е основният начин за комуникация между различните етноси, запазвайки статуса си на лингва франка. Персийският е майчиният език на много афганистански етноси като таджиките, хазарейците и аймаките. Пущу е майчиният език на пущуните, въпреки че много пущуни използват персийски и много не-пущуни мога да говорят на пущу.
Други езици като узбекски, арабски, туркменски, белуджки, пашайски и нуристанските езици (ашкун, кати, прасун, трегами и вайгали) се използват като майчин език от малцинствени групи из цялата страна и имат официален статус в районите, в които се говорят от мнозинството. Други езици са памирски (шугнано-рушански, мунджански, ишкашимски и вахански), брауи, хиндко и киргизки. Много афганистанци могат да говорят на урду, панджабски, хинди, английски и други езици.
Религия
редактиранеНад 99 % от населението са мюсюлмани като 80 – 85 % са сунити, 15 – 19 % шиити и 1 % други. До 1890-те района около Нуристан е наричан Кафиристан (земята на кафирите), заради местното население: нуристанците, етнос практикуващ анимизъм, политеизъм и шаманизъм. Освен мюсюлманите има и хиляди сикхи и индуисти, които живеят в големите градове. В миналото е имало малко еврейско общество, което емигрира в Израел и Съединените щати през края на миналия век и момента в Афганистан има само един евреин – Заблон Симинтов. Има малък брой привърженици на зороастризма.
Афганистан е една от седемте държави в света, в които атеизмът е незаконен и наказуем със смъртно наказание.[38]
Икономика
редактиранеАфганистан е една от най-изостаналите и бедни страни в света. Брутният вътрешен продукт е около 11,7 милиарда щатски долара или 416 щатски долара на човек от населението (2008; по номинална стойност). Стопанският живот е силно засегнат от съветската окупация и последвалите продължителни конфликти, но след 2001 година се наблюдава известна стабилизация.[39] Тя се дължи на прекратяването на военните действия, завръщането в страната на около 4 милиона бежанци и притока на външно финансиране, най-вече в инфраструктурни проекти.
След американската окупация обаче започва един от най-тежките периоди за Афганистан с една от най-многобройните миграции в чужбина. Голямо множество хора (предимно мъже) са принудени да напуснат страната заради страх от новото ислямистко правителство, вътрешни междуфракционни конфликти и поради невъзможност за препитание.
Подземните богатства не са добре проучени. Открити са находища на природен газ, нефт, желязо, цинкови, оловни руди, барит и сяра.
Образование
редактиранеОбразованието в страната включва средно и висше образование, които се контролират от министерството на образованието и министерството на висшето образование. Образователната система на държавата е разрушена вследствие на десетилетията война, но започва да се възстановява след като Хамид Карзай идва на власт през 2001 г. Над 5000 училища са построени или обновени и над 100 000 учители са обучени и назначени. Според статистиката през 2011 г. над седем милиона ученици и студенти са записани в учебните заведения.
Към 2011 г. около 82 000 студенти са записани в различните университети в цялата страна. Университетът в Кабул отваря отново врати през 2002 г. за студенти от двата пола. През 2006 г. в Кабул е основан Американският университет в Афганистан. Столицата Кабул служи за учебния център на Афганистан, като повечето от най-добрите учебни заведения се намират там. По-големи университети извън Кабул включват Кадахарския университет на юг, Хератския университет на северозапад, Балхския университет на север, Нангахарския и Хосткия университет в източите зони, както и редица други. Националната военна академия на Афганистан е посветена на създаването на кадри за въоръжените сили на държавата. Съединените щати строят шест факултета по образованието и пет тренировъчни колежа за провинциални учители, две големи средни училища в Кабул и едно в Джелалабад.
Нивото на грамотност за цялата страна е ниско, около 28 %. Женската грамотност е около 10 %. През 2010 г. САЩ започва да открива редица учебни центрове Линкълн в Афганистан. Те са създадени, за да служат като програмни платформи, предлагащи уроци по английски, библиотеки, интернет връзка, образователни и други консултантски услуги. Целта на програмата е да се достигне бройката от поне 4000 афганистанци за месец на определено място. Задължителни курсове по грамотност също са представени и на армията и полицията.
Външни препратки
редактиране- ((en)) Карта на Среден Изток
Бележки
редактиране- ↑ CIA World Factbook // Архивиран от оригинала на 2018-10-20. Посетен на 2019-04-30.
- ↑ Afghanistan // www.herder.de. Herder Korrespondenz. Посетен на 30 април 2023 г. (на немски)
- ↑ www.imf.org
- ↑ а б The Afghans – Their History and Culture // Center for Applied Linguistics, 30 юни 2002. Архивиран от оригинала на 2010-03-17. Посетен на 10 септември 2010.
- ↑ а б Griffin, Luke. The Pre-Islamic Period // Afghanistan Country Study. Illinois Institute of Technology, 14 януари 2002. Архивиран от оригинала на 2001-11-03. Посетен на 14 октомври 2010.
- ↑ а б Afghanistan country profile // BBC News, 12 януари 2012. Посетен на 19 май 2012.
- ↑ Baxter, Craig. Chapter 1. Historical Setting // Library of Congress Country Studies on Afghanistan, 1997. Посетен на 24 юни 2010.
- ↑ Kingdoms of South Asia – Afghanistan in Far East Kingdoms: Persia and the East // The History Files. Посетен на 24 юни 2010.
- ↑ Last Afghan empire // Louis Dupree, Nancy Hatch Dupree and others. Encyclopædia Britannica Online. Посетен на 22 август 2010.
- ↑ D. Balland. Afghanistan x. Political History // Encyclopædia Iranica. Encyclopædia Iranica Online. Columbia University, 2010.
- ↑ M. Longworth Dames, G. Morgenstierne, and R. Ghirshman. AFGHĀNISTĀN // Encyclopaedia of Islam. CD-ROM Edition v. 1.0. Leiden, The Netherlands, Koninklijke Brill NV, 1999.
- ↑ Western Powers and the Great Game // Center for Applied Linguistics, 30 юни 2002. Архивиран от оригинала на 2010-03-17. Посетен на 14 октомври 2010.
- ↑ President Dwight D. Eisenhower inspects the honor guard upon arr at Bagram Airport // Meridian.org. Архивиран от оригинала на 2012-11-14. Посетен на 6 май 2012.
- ↑ UNICEF, Land-mines: A deadly inheritance Архив на оригинала от 2019-05-15 в Wayback Machine.
- ↑ Afghanistan // Berkley Center for Religion, Peace, and World Affairs. Архивиран от оригинала на 2011-02-05. Посетен на 1 декември 2011.
- ↑ United Nations Security Council (PDF) // United Nations. Naval Postgraduate Schoo], 5 декември 2001. Посетен на 6 октомври 2010.
- ↑ Olson, Parmy. The World's Most Dangerous Countries // Форбс, 14 януари 2010. Посетен на 26 февруари 2012.
- ↑ Pakistan/Afghanistan // Gulf-times.com, 27 февруари 2012. Архивиран от оригинала на 2012-11-14. Посетен на 6 май 2012.
- ↑ U.S. blames Pakistan agency in Kabul attack // Reuters, 22 септември 2011. Посетен на 22 септември 2011. (на английски)
- ↑ Citing rising death toll, UN urges better protection of Afghan civilians // United Nations Assistance Mission in Afghanistan. 9 март 2011. Архивиран от оригинала. Посетен на 2012-08-25. (на английски)
- ↑ Haddon, Katherine. Afghanistan marks 10 years since war started // AFP, 6 октомври 2011. Посетен на 6 октомври 2011. (на английски)
- ↑ Banting, Erinn. Afghanistan: The land. Crabtree Publishing Company, 2003. ISBN 0-7787-9335-4. с. 4 – 32. Посетен на 22 август 2010.
- ↑ а б Ch. M. Kieffer. Afghan // Encyclopædia Iranica. Encyclopædia Iranica Online. Columbia University, 15 декември 1983.
- ↑ History of Afghanistan // Encyclopædia Britannica Online. Посетен на 22 ноември 2010.
- ↑ Vogelsang, Willem. The Afghans. Wiley-Blackwell, 2002. ISBN 0-631-19841-5. с. 18 – 382. Посетен на 22 август 2010.
- ↑ Morgenstierne, G. AFGHĀN // Encyclopaedia of Islam. CD-ROM Edition v. 1.0. Leiden, The Netherlands, Koninklijke Brill NV, 1999.
- ↑ Travels in Asia and Africa, 1325 – 1354. reprint, illustrated. Routledge, 2004. ISBN 978-0330418799. Посетен на 10 септември 2010. (на английски)
- ↑ Muhammad Qasim Hindu Shah. The History of India, Volume 6, chpt. 200, Translation of the Introduction to Firishta's History (p.8) // Sir H. M. Elliot. Packard Humanities Institute, 1560-16-20. Архивиран от оригинала на 2013-07-26. Посетен на 22 август 2010. (на английски)
- ↑ Захиредин Бабур. Events Of The Year 910 // Бабурнама. Packard Humanities Institute, 1525. Архивиран от оригинала на 2012-11-14. Посетен на 22 август 2010.
- ↑ Friedrich Engels. Afghanistan // Andy Blunden. The New American Cyclopaedia, Vol. I, 1857. Посетен на 25 август 2010. (на английски)
- ↑ M. Ali, „Afghanistan: The War of Independence, 1919“, Kabul, 1960.
- ↑ Composition of macro geographical (continental) regions, geographical sub-regions, and selected economic and other groupings // UNdata, 26 април 2011. Архивиран от оригинала на 2011-07-13. Посетен на 13 юли 2011. (на английски)
- ↑ Location: Southern Asia, north and west of Pakistan, east of Iran // The World Factbook. CIA. Архивиран от оригинала на 2011-05-24. Посетен на 24 юни 2010. (на английски)
- ↑ South Asia // Web.worldbank.org, 2012. Архивиран от оригинала на 2008-07-24. Посетен на 19 май 2012. (на английски)
- ↑ U.S. maps // Pubs.usgs.gov, 2012. Архивиран от оригинала на 2013-12-25. Посетен на 19 май 2012. (на английски)
- ↑ Afghanistan // Encyclopædia Britannica. Архивиран от оригинала на 25 февруари 2010. Посетен на 17 март 2010. (на английски)
- ↑ Encyclopædia Britannica. Aḥmad Shāh Durrānī // Encyclopædia Britannica Online, 2010. Посетен на 19 февруари 2010.
- ↑ The seven countries where the state can execute you for being atheist // www.washingtonpost.com. The Washington Post, 10 декември 2012.
- ↑ Poverty Reduction – Poverty in Afghanistan // Web.worldbank.org. Посетен на 29 декември 2009.