Емлячен регистър

Емля̀чният регѝстър е книга, в която са регистрирани недвижими имоти (земя, постройки и съоръжения) на граждани и предприятия. С промените на начините и формите на регистрация на имотите в България емлячните регистри постепенно губят значението си, а след възстановяването на собствеността по реда на влезлия в сила през 1991 г. Закон за собствеността и ползуването на земеделските земи те повече не се поддържат.

ПроизходРедактиране

Терминът произхожда от турската дума emlak (емляк), означаваща недвижим имот, както и данък върху недвижим имот.

В българските земи емлячните регистри започват да се водят през време на османското владичество. След Освобождението на България от османско владичество общинските емлячни книги са въведени след и въз основа на предприетото от правителството през периода 19031904 г. измерване и скициране на полските имоти в страната.

ПредназначениеРедактиране

Емлячните регистри са предназначени за регистриране на недвижимите имоти с цел гарантиране от административната власт на собствеността върху тях и облагането им с данъци. Водени са във всяка община. В тях са описвани полските недвижими имоти на територията на общината независимо къде живеят собствениците им. Земята е описвана по парцели – културен вид (нива, лозе, естествени ливади и др.), площ (в декари), местоположение, граници, категория и стойност (лева). Постройките са описвани по местоположение, вид, конструкция, етажност, застроена площ, застроен обем, стойност. Съоръженията са описвани по местоположение, конструкция, мощност и стойност. На основата на емлячния регистър при поискване са издавани документи за собственост върху даден имот.

При социалистическото стопанствоРедактиране

В периода след 1944 г. и извършеното социалистическо преустройство на селското стопанство емлячните регистри изменят първоначалното си значение. Земята се стопанисва главно от ТКЗС, ДЗС, АПК и се отчита чрез нови поземлени книги и листове. След въвеждането на подоходния данък данните за земята не се използват за нуждата на данъчното облагане.

При възстановяването на собственосттаРедактиране

При възстановяването на правото на собственост върху земеделските земи, което започва през 1991 г., данните в емлячните регистри са ползвани като доказателство за собственост въз основа на съответната разпоредба в чл. 12 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи[1]

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. До изменението на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи в ДВ, бр. 98 от 1997 г. емлячните регистри са посочени в него погрешно като землячни регистри. След изменението в ДВ, бр. 98 от 1997 г., чл. 12, ал. 2 гласи: "Правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства."