Енгелберт II фон Насау

Енгелберт II фон Насау (на немски: Engelbert II, der Ruhmreiche; * 17 май 1451, Бреда; † 31 май 1504, Брюксел) е господар на Бреда и от 1475 до 1504 г. граф на Насау-Бреда.

Енгелберт II фон Насау Engelbert II von Nassau
граф на Насау-Бреда
Портрет на Енгелберт II ок. 1500 г. (Meister der Fürstenbildnisse)
Роден	17 май 1451 г. Бреда, Нидерландия
Починал	31 май 1504 г. Брюксел, Белгия
Погребан	Бреда, Нидерландия
Управление
Период	1475 – 1504
Предшественик	Йохан IV фон Насау-Диленбург
Наследник	Йохан V
Други титли	господар на Бреда
Герб
Семейство
Баща	Йохан IV
Братя/сестри	Йохан V Анна фон Насау-Диленбург Адриана фон Насау-Диленбург Йохана фон Насау-Диленбург
Съпруга	Кимбурга фон Баден (19 декември 1468)
Енгелберт II фон Насау в Общомедия

Живот

Енгелберт като рицар на Ордена на Златното руно

Той е най-възрастният син на граф Йохан IV фон Насау (1410 – 1475) от Дом Насау и на Мария (1426 – 1502) от Лоон-Хайнсберг.

Енгелберт II се жени на 19 декември 1468 г. в Кобленц за Кимбурга фон Баден (1450 – 1501), дъщеря на маркграф Карл и Катарина Австрийска, дъщеря на херцог Ернст Железни, по-малка сестра на император Фридрих III. Бракът остава бездетен, но той има две извънбрачни деца.

През 1473 г. той е приет в Ордена на Златното руно.

През 1475 г. Енгелберт наследява баща си и оттогава се нарича граф на Насау-Диленбург и Вианден, господар на Бреда. От 1486 г. Енгелберт II е щатхалтер на Фландрия и гуверньор на Лил. През 1496 г. той става и щатхалтер на Графство Холандия.

Гробът на Енгелберт в църквата Либфрауен към Бреда

Енгелберт умира през 1504 г. и е наследен от брат му Йохан V.

Източници

• Paul de Win: Engelbert II, comte de Nassau-Dillenburg et de Vianden. In: Raphaël de Smedt (Hrsg.): Les chevaliers de l'ordre de la Toison d'or au XVe siècle. Notices bio-bibliographiques (= Kieler Werkstücke. Reihe D: Beiträge zur europäischen Geschichte des späten Mittelalters. Bd. 3). 2., édition entièrement revue et enrichie. Lang, Frankfurt am Main u. a. 2000, ISBN 3-631-36017-7, S. 180 – 183, Nr. 77.
• Karl E. Demand: Die letzten Katzenelnbogener Grafen und der Kampf um ihr Erbe. In: Nassauische Annalen. Band 66. Verein für Nassauische Altertumskunde und Geschichtsforschung, Wiesbaden 1955, S. 93 – 132 (online).