Отваря главното меню

Енеолитен храмов комплекс Долнослав

археологически обект в България

Енеолитният храмов комплекс Долнослав е археологически обект в подножието на Родопите, на около 40 km южно от град Пловдив, в местността Лопките край село Долнослав (Община Асеновград). Установени са два отделни хоризонта, датиращи от неолита и енеолита, като само по-късният е проучен. Разкопките на горните пластове са извършени през девет сезона, първоначално под ръководството на проф. Ана Радунчева и Бистра Колева (археологически сезони 1983 – 1991 г.), а по-късно поотделно на всяка от тях.[1]

Енеолитен храмов комплекс Долнослав
Местоположение
Bulgaria Plovdiv Province relief location map.jpg
41.953° с. ш. 24.9858° и. д.
Енеолитен храмов комплекс Долнослав
Местоположение в България Област Пловдив
Страна Флаг на България България
Област Област Пловдив
Археология
Вид Храм
Период IV хил. пр. Хр.
Епоха Енеолит
Стенопис на антропоморфно лице от централния храм

В разкритото от долнославската могила се набелязват няколко фази като една от тях показва характерното за праисторическите селища от ареала опожаряване. Именно в този слой са намерени фрагментите на около 500 антропоморфни статуетки, находка която предизвиква истинска сензация.

Находките от комплекса са показвани в Лувъра и Ермитажа, а Филипополски седмици през 1986 година са открити с изложба на тема Религията през каменно-медната епоха, включваща откритите артефакти край Долнослав.[2][3]

ДатиранеРедактиране

Археологическите находки потвърждават, че храмовият комплекс датира от втората половина на ІV хил. пр. Хр., когато културното развитие на енеолитната цивилизация в българските земи е достигнала своята кулминация.

Според проф. Радунчева, храмовият комплекс представлява неразривна част от високопланинската система от скални светилища в Родопите и е най-ниско разположеното нейно звено. Обектът е функционирал като единен комплекс с голямото енеолитно скално светилище Белинташ (намиращо се над селата Долнослав и Тополово). И двата обекта попадат в обширна и силно проявена магнитна аномалия.[4]

Описание и особеностиРедактиране

 
Храмовият комплекс по време на разкопките на могилата в местността Лопките

Върху цялата площ на обекта са проучени две преправки на първистроителен хоризонт. Установени са местата на 27 храмови постройки, заемащи цялата свещена територия.


Архитектурен планРедактиране

Теменосът е ограден от заобикалящия го терен със четворен разделителен пояс. От вън навътре отделните му съставни части както следва:

  • каменна маркировка, която образува правилна елипсовидна фигура, съставена от къси прави отсечки, в краищата на които се образуват кръгови каменни уширения
  • черна лента, успоредна на каменното ограждение и образувана от пръст обилно примесена с манган, изсипана и трамбована в предварително изкопана траншея, наподобяваща гигантска змия, чиято опашка опира в югоизточната страна на входа, а главата в югозападната. Ширината на пояса е 0,80 m.
  • пояс от добре трамбована жълто-зелена глина, примесена с изключителни дребни камъчета и фин речен пясък
  • фигурален пояс, който се раздвоява към сверената периферия и включва релефни изображения на антропо и зооморфни персонажи, носещи семантичното значение на пазители на свещената територия, като този пояс е обслужвал проучените три трансформации на първи строителен хоризонт

При последният етап от съществуването и функционирането на обекта главният вход към свещената територия се е намирал в центъра на южната периферия. Постлан е бил с речни камъни, образуващи форма подобна на схематична човешка фигура с разперени встрани ръце. Улица, започваща оттук е водела директно към централната храмова постройка. В северната периферия са се намирали два изхода, водещи по посока на мястото на некропола и блатото. Групите релефни изображения, които са разположени в тази част на разделителния пояс, напомнят на наниз на огърлица. През различните етапи на съществуването на храмовия комплекс входовете и изходите към центъра на обекта се е променяла. По време на периода предшестващ финалната фаза на функциониране, входът се е намирал в центъра на източната периферия. Оформял се е от три стъпала, образувани от схематизираните силуети на телета и на два антропоморфни индивида. От този вход е започвала улица с посока изток-запад. В самият ѝ западен край е бил изработен нисък релеф на огромна по размери човешка глава, повтаряща в точност типа на някои глинени късноенеолитни идоли.

Цялостното планиране на обекта показва, че храмовете са били групирани главно по протежение на две пресичащи се улици, които обаче не са били перпендикулярни една на друга. Едната минава от югоизток към северозапад, а втората от изток на запад. Сградите попадащи в образуваните четири инсули са били обединени от обща тематична насоченост.

При всички преработки на първия строителен хоризонт планът на застрояване и тематичното групиране на постройките се е запазил. Между двата комплекса от по три храма – южният и северният се е запазило площадно пространство с почти правилна квадратна форма и фигурално оформени страни.

Храмовете от северният комплекс са разположени успоредно един на друг по протежението на улицата със посока изток-запад, а южните им фасади са били обединени от обща колонада. Най-източният храм от този комплекс чрез северната си страна, е свързан с междусградното пространство, разположено на север от комплекса, на изток от кръглия храм и на югот северната част на фигуралния оградителен пояс и е образувал огромна по площ фигура наподобяваща легнал сфинкс със свити крака.[5]

При съчетаването на кръглия лунен храм с най-западната постройка от северния комплекс се е образувала композиция силно напомняща огромна схематична човешка фигура с корона на главата.

Находки и релефиРедактиране

 
Артефакти разкрити в комплекса

В централният храм на комплекса, разположен в най-високата част на обекта е разкрито олтарно огнище, свързано чрез глинени тръби, минаващи под нивото на пода и излизащи около страните на малък, но сложен в композиционно отношение релеф. В системата от тръбите се е произвеждал звуков ефект, вероятно използван по време на ритуалните церемонии. Излази от тръбите е имало на различни части по пода и около малкия релеф върху него. Дължината им е била различна и вероятно силата и височината на тоновете също. Това е една от най-ранните машини в Европа, конструирана от хора, известна на археологическата наука.

Релефната композиция е била разположена на пода и е била част от по-голямо пано, където е изобразена седнала жена, която държи в скута си две малки детски фигури. До лявата ѝ страна е моделирано змийско тяло, което е обгърнала трета детска фигура. Встрани от тази композиция, но високо над нея, чрез вдълбавания е оформен силуета на малък бог, чиято глава е увенчана с корона от три змии, а в едната си ръка държи още две змии. Всички гореописани фигури са силно стилизирани и повтарят формите на добре познати екземпляри от късноенеолитната идолна пластика. Лицето на майката е покрито с червена охра.

Северното помещение на централният храм е заето от гиганстки олтар с размери – височина 1,50 m, ширина – 1,00 м и дължина – 2,0 m. На западната му страна е бил прикрепан фалос с диаметър 0,35 m и дължина 0,80 m. Точно срещу него на стената е било изобразено четриъгълно антропоморфно лице с богата полихромна и врязана украса. На челото си е имало апликиран някакъв предмет – вероятно камък, като символ на висока божествена власт. Създава се впечатление, че лицето от стената е наблюдавало и контролирало действията извършвани на олтара. В това помещение не са открити никакви други релефни композиции.

В Храм №8 е разкрит олтар с трапецовидна форма, където в центровете на четирите му страни са били моделирани глинени човешки скулптури, едната от които е носила на шията си наниз от 500 мъниста, изработени от черупки на мида денталиум и горна част на плосък костен идол.

Цялата западна страна на Храм №11 е била заета от монументална глинена скулптура на двуглаво и четриръко божество. Височината ѝ е била 3,50 m, а двете глави са били обединени с обща огърлица. Силуетът на тялото е сумарен – в основата ѝ са оформени фигура на костенурка, забелязват се също еленска глава и антропоид.

В разположеният в североизточната периферия на могилата Храм №13 релефите по пода са били покрити с пласт глина преди опожаряването на постройката – те представляват схематични човешки силуети и изображения на циклите на луната и знакови означения, чийто вид е трудно определим.

Върху пода на северното помещение на този храм е бил изработен релеф на легнал по гръб мъжки силует. Главата на фигурата е триъгълна, а ръцете скръстени на талията, с гърдите пробити с дупка. В самият северозападен ъгъл на същото помещение е била скулптирана глава на същество с човешко лице и уши на животно и шапка или украшение на главата. По протежение на цялата източна страна на това помещение са били разположени две олтарни съоръжения. Едно с формата на висока пещ, но незасводено, а второто полукръгло пространство, оградено с висока 0,50 m стена.

Външните стени на храма са били украсени с ритмично повтарящи се ниши, разположени на 0,30 m една от друга. Пространството между тях е оформено като улеи.

Помещението на Храм №17 е вкопано в терена до 0,60 m. Стените му следват релефите на две гигантски змии – едноглава и триглава, като една от главите на втората е антропоморфна. В центъра на помещението е разкрит олтар свързан с глинени тръби – като тези в централния храм. Олтарът е бил свързан с антропоморфната глава на един от змийските релефи. Цялото помещение е било запълнено с праха на изгорели до бяло кости на жертвени животни.

Разположеният на северозапад Храм №18 е с кръгъл план и диаметър почти 8,0 m. Образуван е от четири концентрични кръга вкопани на различни дълбочини в околния терен. По обиколката на най-външния кръг на симетрични места са били поставени направени от слама и глина четири буркании (вид амулети с форма на бича глава), гледащи към центъра на кръга. В средният кръг е бил поставен постамент, на чийто връх е поставен диск изобразяващ пълната Луна, изработен от слама и глина, с маркирани места за очи. В централната част на постройката е бил закрепен вертикално огромен рог на говедо. Храм №18 е бил поместен между рогата на буркания – релеф изработен на земята между постройките.

Храм №18а е разположен до Храм №18. Планът му е „вписан“ срещу муцуната на бичата глава (бурканий), където е издигнат антропоморфен олтар. Пространството откъм западната му страна е било обмазано с дебел пласт магнезид и осеяно с малки кръгли дупчици, запълнени със силно счукана червена мазилка. Създава се впечатление, че тук е било изобразено звездното небе. При по-ранната версия на подовите релефи тук е бил изобразен орел, който издига човешка фигура с корона на главата, което според проф. Радунчева е метафоричен образ на антропоморфизираната идея за Слънцето. В последната си версия тази сцена е изобразява Слънцето, което е възседнало риба плуваща на запад.

Храм №К3 е най-западната постройка от северната група храмове. Той е бил на две нива, като подът му е от сива добре трамбована пръст, където са оформени безброй малки дупчици, пълни със стрита на прах червена мазилка. В центъра на този под при по-ранните релефи от добре изпечена червена глина е бил моделиран релеф на крилат кон с двама ездачи. Тук са регистрирани три олтара.

Религия и пространствоРедактиране

 
Платото Белинташ гледано от Долнослав – оприличавано от проф.Радунчева като легнала мъжка фигура
 
Изображение от пода на храм – Слънчевият диск възседнал риба

Цялостната планировка на енеолитния храмов център е била изцяло подчинена на нуждите и изискванията на религиозните вярвания и ритуалите свързани с тях. Важна особеност на този религиозен комплекс е наличието на релефи и релефни композиции по подовете на храмовете и в извънхрамовото пространство. Според проф. Радунчева всички тези изображения са представяли отделни моменти от разказа за боговете и са онагледявали митологическия разказ, като са свързвали отделните епизоди в една обща религиозна картина на мирозданието на праисторическия човек. [6]

Резултатите от археологическото проучване на храмовия комплекс свидетелстват, че основаването, функционирането и унищожаването му са тясно свързани с митологическия разказ за живота и деянията на членовете на най-върховния божествен пантеон на праисторическия човек и със системата за наблюдение на конфигурацията на небесната сфера и отброяването на времето.

Наблюдава се постепенно стесняване на границите на теменоса, което е протичало отвън навътре. Най-напред са били покривани с пръст храмовете и релефите, разположени между теменоса и централната част на обекта, а впоследствие и сградите и релефите в централната част на комплекса. Във финалния етап от съществуването на обекта са функционирали само централния храм и двата комплекса в западната му половина. В тях е бил събран целият инвентар от вече изгорелите постройки, за който се е считало, че трябва да остане в границите на обекта като принасяне на последна жертва.

Самата последователност при намаляване на броя на действащите храмове е била заложена още с построяването на комплекса и се е определяла от протичането на митологическия разказ. Унищожавали са се и са се засипвали тези храмове, които са били посветени на божества, завършили цикъла на действията си за определен период от време, като пространственият обхват на функциониращите култови сгради се е стеснявал все повече.

Времето предхождащо последното опожаряване довело до окончателно изоставяне на свещеното място е било употребено за внимателно и систематично унищожаване на олтарите и други трайни съоръжения в храмовете по начин, който е предполагал всеки свален детайл да остава в непосредствена близост до мястото или съоръжението на което е принадлежал. Подобна е била съдбата и на глинените статуи издигнати в храмовете.

След приключване на тези подготвителни работи са били принесени в жертва едно прасе, три агнета, три кучета и един млад човешки индивид, а самият храмов център е бил подпален. Когато пожарът е изтлял над обекта е нанесен пласт пръст, а върху нея наредени греди. Това са били последните ритуални практики извършвани с унищожаването на култовото средище, почитано от населението на почти целия Балкански полуостров.

Според изследванията на ст.н.с. д-р Лазар Нинов, възрастта на принесените последно животински жертви, опожаряването на комплекса трябва да се е случило между началото на месец май до втората половина на месец юни. Това е периодът непосредствено преди лятното слънцестоене.

Според проф. Радунчева, причината за тези действия е само една – наблюденията на небесната сфера от жреците са констатирали някакви съществени промени в положението на някои ярки звезди или съзвездия, което е счетено за сигнал, че боговете налагат табу върху по-нататъчното обитаване на земите на Централните Балкани. Това действие се е разпространило върху всички обитавани територии в края на Енеолита.[7]

Храмовият комплекс представлява неразделна част от високопланинската система от скални светилища и е най-ниско разположеното нейно звено. Обектът е функционирал като единен комплекс с мащабното скално светилище Белинташ, намиращо се над селата Долнослав и Тополово.

Както скалното светилище Белинташ, така и храмовият комплекс край Долнослав попадат в обширна и силно проявена магнитна аномалия. Археоастрономическите изследвания показват, че всички аномални точки в храмовия център се намират вътре във сградите, а на местата им са издигнати олтарите.[8]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Gaydarska, B. and Chapman, J. and Raduncheva, A. and Koleva, B. (2007) 'The chaine operatoire approach to prehistoric Figurines: an example from Dolnoslav, Bulgaria.', in Image and imagination: a global prehistory of figurative representation. Cambridge: McDonald Institute for Archaeological Research, pp. 171 – 184.McDonald Institute Monographs. pdf
  2. „Върху нашите земи – цивилизация на 6000 години“, сп. Отечество, бр.21, 1985 г.
  3. „Изненадите на Долнослав“, в-к Орбита, бр.49 (935), 6 декември 1986 г.
  4. A. Raduncheva. Kurzer vorlaufiger uber die Ausgrabungen in Dolnoslav. –In: Kupferzeit als Historische Epoche.Bonn. 1991, 107 – 111
  5. Радунчева, А. Храмовият център до с.Долнослав, Пловдивско и някои аспекти на ритуалността в края на каменномедната епоха – ГНБУ-ДА, II-III, София
  6. Raduncheva A., Aeneolithic astronomical observations and mythological beliefs , in Astronomical Traditions in Past Cultures, Proc. 1.st Annual General Meeting of of the European Society for Astronomy in Culture (SEAC) 1993, ed. Koleva V. and Kolev D., Bulgarian Academy of Sciences, Sofia 1996, pp.162 – 6
  7. Радунчева А. Енеолитният храмов център до с.Долнослав и системата от скални светилища с праисторически културни пластове в Родопите и извън тях – ГАМПл, IX, 96 – 119 София 2002 г.
  8. Стоев А., Мъглова П., Гинева В, Радославова Ц. Тракийско скално светилище край с.Мостово, Пловдивка област – модел на древна слънчева обсерватория, София 1990, ИИ XVII