Пловдив (област)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пловдив.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: оправяне на препратките да не сочат към пояснителни страници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Област Пловдив (също и Пловдивска област) е област в България. Разположена е в централната част на Южна България на площ от 5972,9 km2 (5,4% от територията на държавата) и има население 634 497 души по окончателни данни от преброяване 2021.[2]
Област Пловдив Plovdiv | |
Области в България | |
Област Пловдив на картата на България | |
Страна | България |
---|---|
Район за планиране | Южен централен район за планиране |
Областен център | Пловдив |
Площ | 5972.89 km² |
Население | 631 516 души (31 декември 2022 г.) |
Общини | 18 |
БВП (2021) | 10 333 000 000 лв.[1] |
МПС код | РВ |
Официален сайт | www.pd.government.bg |
Административно деление на областта | |
Пловдив в Общомедия |
На север областта граничи с област Ловеч, на изток – с област Стара Загора, на югоизток – с областите Хасково и Кърджали, а на юг – с област Смолян. Западната ѝ граница е с област Пазарджик, а северозападната – със Софийска област. Пощенските кодове на населените места в област Пловдив са от 4000 (за град Пловдив) до 4399. МПС-кодът ѝ е РВ.
Населени места
редактиранеНаселени места в област Пловдив (градовете са с удебелен шрифт):
Население
редактиранеЧисленост на населението
редактиранеЧисленост на населението в населените места на днешните общини в област Пловдив, според преброяванията през годините:[3]
Общини | Площ (в км2) |
1934 (31.12.1934) |
1946 (31.12.1946) |
1956 (1.12.1956) |
1965 (1.12.1965) |
1975 (2.12.1975) |
1985 (4.12.1985) |
1992 (4.12.1992) |
2001 (1.3.2001) |
2011 (1.2.2011) |
2021 (7.9.2021) |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | 5993,524 | 452 099 | 520 567 | 571 012 | 656 985 | 727 010 | 761 626 | 739 694 | 715 816 | 683 027 | 634 497 |
Асеновград | 665,391 | 48094 | 54127 | 55590 | 64564 | 68962 | 72451 | 69109 | 67235 | 64034 | 57601 |
Брезово | 465,405 | 23981 | 23973 | 20815 | 16886 | 14049 | 11503 | 10396 | 8837 | 7298 | 6170 |
Калояново | 347,452 | 23526 | 25114 | 24588 | 21786 | 19032 | 16671 | 15144 | 13649 | 11879 | 10598 |
Карлово | 1059,182 | 45876 | 50312 | 54910 | 64177 | 68754 | 68341 | 64595 | 59292 | 52307 | 46784 |
Кричим | 54,895 | 4515 | 6026 | 6992 | 9600 | 8687 | 9441 | 8761 | 8535 | 8409 | 7245 |
Куклен | 148,375 | 8143 | 8554 | 7147 | 7499 | 7794 | 7281 | 6408 | 6556 | 6431 | 6276 |
Лъки | 292,511 | 4640 | 5169 | 6193 | 7912 | 6333 | 6067 | 5199 | 4044 | 2902 | 2220 |
Марица | 342,657 | 23642 | 27283 | 30197 | 30762 | 32392 | 32498 | 32130 | 32332 | 32438 | 32154 |
Перущица | 48,719 | 5536 | 6284 | 5975 | 6138 | 5875 | 5720 | 5586 | 5387 | 5058 | 4298 |
Пловдив | 101,981 | 101265 | 128589 | 164853 | 229043 | 299638 | 342050 | 341058 | 338224 | 338153 | 319612 |
Първомай | 521,590 | 41210 | 43976 | 43635 | 41025 | 39263 | 36785 | 34650 | 31160 | 25883 | 21807 |
Раковски | 263,963 | 21916 | 25823 | 27508 | 28463 | 27873 | 29784 | 28522 | 28383 | 26381 | 25893 |
Родопи | 523,729 | 30157 | 34248 | 33069 | 35903 | 37515 | 36110 | 34983 | 34259 | 32602 | 32689 |
Садово | 192,859 | 17683 | 19716 | 19804 | 20043 | 19384 | 17922 | 17007 | 16786 | 15604 | 14766 |
Сопот | 56,003 | 3312 | 4602 | 6098 | 8266 | 10535 | 12152 | 11774 | 10986 | 9827 | 8375 |
Стамболийски | 61,270 | 6591 | 10095 | 16024 | 21967 | 22585 | 23153 | 23064 | 22303 | 20771 | 18107 |
Съединение | 297,992 | 17427 | 19905 | 20273 | 18689 | 16517 | 14358 | 13348 | 12182 | 10450 | 9310 |
Хисаря | 549,550 | 24585 | 26771 | 27341 | 24262 | 21819 | 19339 | 17960 | 15666 | 12600 | 10592 |
Прираст на населението
редактиранеЕстествен прираст
редактиранеДемография на населението | |||
---|---|---|---|
Година | Раждаемост | Смъртност | Естествен прираст |
2000 | 9,9‰ | 13,3‰ | -4,3‰ |
2001 | 8,7‰ | 13,1‰ | -4,4‰ |
2002 | 8,5‰ | 13,4‰ | -4,9‰ |
2003 | 8,8‰ | 13,4‰ | -4,6‰ |
2004 | 9,1‰ | 13,0‰ | -3,9‰ |
2005 | 9,2‰ | 13,7‰ | -4,5‰ |
2006 | 9,4‰ | 13,9‰ | -4,5‰ |
2007 | 9,9‰ | 14,0‰ | -4,1‰ |
2008 | 10,3‰ | 13,8‰ | -3,5‰ |
2009 | 10,9‰ | 13,4‰ | -2,5‰ |
2010 | 10,3‰ | 13,9‰ | -3,6‰ |
2011 | 10,0‰ | 13,8‰ | -3,8‰ |
2012 | 9,8‰ | 14,3‰ | -4,5‰ |
2013 | 9,6‰ | 13,6‰ | -4,0‰ |
2014 | 9,8‰ | 14,1‰ | -4,3‰ |
2015 | 9,9‰ | 14,7‰ | -4,8‰ |
2016 | 9,5‰ | 14,6‰ | -5,1‰ |
2017 | 9,6‰ | 14,7‰ | -5,1‰ |
2018 | 9,5‰ | 14,7‰ | -5,2‰ |
2019 | 9,3‰ | 14,6‰ | -5,3‰ |
2020 | 9,1‰ | 17,4‰ | -8,3‰ |
2021 | 9,3‰ | 20,6‰ | -11,3‰ |
2022 | 9,7‰ | 17,1‰ | -7,4‰ |
2023 | 9,7‰ | 14,5‰ | -4,8‰ |
Етнически състав
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[4][5]
Численост | Дял (в %) | ||||
---|---|---|---|---|---|
2001 | 2011 | 2001 | 2011 | ||
Общо | 715 816 | 683 027 | 100.00 | 100.00 | |
Българи | 621 338 | 540 303 | 86.80 | 79.10 | |
Турци | 52 499 | 40 255 | 7.33 | 5.89 | |
Цигани | 30 196 | 30 202 | 4.21 | 4.42 | |
Други | Руснаци | 1151 | 3985 | 0.16 | 0.58 |
Арменци | 3140 | 0.43 | |||
Власи | 214 | 0.02 | |||
Македонци | 299 | 0.04 | |||
Гърци | 766 | 0.10 | |||
Украинци | 197 | 0.02 | |||
Евреи | 161 | 0.02 | |||
Румънци | 9 | под 0.01 | |||
Други | 1337 | 0.18 | |||
Не се самоопределят | 2869 | 5628 | 0.40 | 0.82 | |
Неотговорили | 1640 | 62 654 | 0.22 | 9.17 |
Общини
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи по общини, според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Община | Численост | Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | |
Общо | 683 027 | 540 303 | 40 255 | 30 202 | 3985 | 5628 | 62 654 | 79.10 | 5.89 | 4.42 | 0.58 | 0.82 | 9.17 |
Асеновград | 64 034 | 45 242 | 11 826 | 633 | 106 | 451 | 5776 | 70.65 | 18.46 | 0.98 | 0.16 | 0.70 | 9.02 |
Брезово | 7298 | 5695 | 34 | 1094 | 13 | 23 | 439 | 78.03 | 0.46 | 14.99 | 0.17 | 0.31 | 6.01 |
Калояново | 11 879 | 10 369 | 549 | 742 | 15 | 23 | 181 | 87.28 | 4.62 | 6.24 | 0.12 | 0.19 | 1.52 |
Карлово | 52 307 | 39 586 | 2696 | 5781 | 269 | 171 | 3804 | 75.68 | 5.15 | 11.05 | 0.51 | 0.32 | 7.27 |
Кричим | 8409 | 4652 | 1646 | 564 | 44 | 1279 | 224 | 55.32 | 19.57 | 6.70 | 0.52 | 15.20 | 2.66 |
Куклен | 6431 | 3631 | 1750 | 516 | 12 | 98 | 424 | 56.46 | 27.21 | 8.02 | 0.18 | 1.52 | 6.59 |
Лъки | 2902 | 2572 | 65 | 1 | 5 | 44 | 215 | 88.62 | 2.23 | 0.03 | 0.17 | 1.51 | 7.40 |
Марица | 32 438 | 25 539 | 897 | 1977 | 58 | 363 | 3604 | 78.73 | 2.76 | 6.09 | 0.17 | 1.11 | 11.11 |
Перущица | 5058 | 3358 | 7 | 1552 | 8 | 22 | 111 | 66.38 | 0.13 | 30.68 | 0.15 | 0.43 | 2.19 |
Пловдив | 338 153 | 277 804 | 16 032 | 9438 | 3105 | 2487 | 29 287 | 82.15 | 4.74 | 2.79 | 0.91 | 0.73 | 8.66 |
Първомай | 25 883 | 20 552 | 2092 | 1526 | 28 | 114 | 1571 | 79.40 | 8.08 | 5.89 | 0.10 | 0.44 | 6.06 |
Раковски | 26 381 | 21 899 | 97 | 1677 | 40 | 53 | 2615 | 83.01 | 0.36 | 6.35 | 0.15 | 0.20 | 9.91 |
Родопи | 32 602 | 22 410 | 1325 | 841 | 80 | 165 | 7781 | 68.73 | 4.06 | 2.57 | 0.24 | 0.50 | 23.86 |
Садово | 15 604 | 10 932 | 397 | 795 | 22 | 60 | 3398 | 70.05 | 2.54 | 5.09 | 0.14 | 0.38 | 21.77 |
Сопот | 9827 | 8377 | 190 | 187 | 108 | 37 | 928 | 85.24 | 1.93 | 1.90 | 1.09 | 0.37 | 9.44 |
Стамболийски | 20 771 | 17 739 | 386 | 1620 | 45 | 190 | 791 | 85.40 | 1.85 | 7.79 | 0.21 | 0.91 | 3.80 |
Съединение | 10 450 | 8678 | 183 | 787 | 14 | 20 | 768 | 83.04 | 1.75 | 7.53 | 0.13 | 0.19 | 7.34 |
Хисаря | 12 600 | 11 268 | 83 | 471 | 13 | 28 | 737 | 89.42 | 0.65 | 3.73 | 0.10 | 0.22 | 5.84 |
Езици
редактиранеЧисленост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[6]
Роден език | Численост | Дял (в %) |
Общо | 715 816 | 100.00 |
Български | 620 014 | 86.61 |
Турски | 56 696 | 7.92 |
Цигански | 27 737 | 3.54 |
Други | 7274 | 1.01 |
Не се самоопределят | 2455 | 0.34 |
Непоказано | 1640 | 0.22 |
Вероизповедания
редактиранеЧисленост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[7][8]
Численост | Дял (в %) | |||
---|---|---|---|---|
2001 | 2011 | 2001 | 2011 | |
Общо | 715 816 | 683 027 | 100.00 | 100.00 |
Православие | 608 226 | 428 078 | 84.96 | 62.67 |
Католицизъм | 23 122 | 19 502 | 3.23 | 2.85 |
Протестантство | 3913 | 6183 | 0.54 | 0.90 |
Ислям | 62 595 | 36 319 | 8.74 | 5.31 |
Друго | 2772 | 1087 | 0.38 | 0.15 |
Нямат | – | 12 528 | – | 1.83 |
Не се самоопределят | 13 548 | 31 575 | 1.89 | 4.62 |
Непоказано | 1640 | 147 755 | 0.22 | 21.63 |
Язовири
редактиране- Язовир Пясъчник – възможен риболов на Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Морунаш, Костур, Бяла риба, Сом, Толстолоб, Речен кефал, Бял амур;
- Язовир Климент – възможен риболов на Уклей;
- Язовир Брягово – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Морунаш, Бяла мряна, Костур, Щука, Сом, Толстолоб;
- Язовир Езерово – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Бял амур, Морунаш, Костур, Щука, Сом, Толстолоб;
- Язовир Доспат – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Морунаш, Костур, Сом, Речна пъстърва, Дъгова /американска/ пъстърва, Сивен;
- Язовир Мечка – възможен риболов на: Речен кефал, Костур;
- Язовир Домлян – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Лин, Морунаш, Костур, Сом, Дъгова /американска/ пъстърва, Толстолоб;
- Язовир 40-те извора – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Морунаш, Костур;
- Язовир Леново – възможен риболов на: Уклей, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Костур, Щука, Толстолоб;
- Язовир Сушица – възможен риболов на: Уклей, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Бяла риба, Щука, Речна пъстърва, Толстолоб;
- Язовир Избеглии – възможен риболов на Уклей;
- Язовир Кавака – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Бял амур, Морунаш, Костур, Бяла риба, Сом;
- Язовир Соколица – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Бял амур, Морунаш, Сом, Толстолоб;
- Язовир Сопот – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Бял амур, Морунаш, Костур, Щука, Сом, Речна пъстърва, Дъгова /американска/ пъстърва;
- Язовир Червен – възможен риболов на: Уклей, Каракуда, Шаран, Бял амур, Костур, Щука, Сом;
- Язовир Алмалъка – възможен риболов на Уклей.[9]
Икономика
редактиранеИкономически показатели за Област Пловдив
редактиранеПоказател | Мерна единица | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
БВП | млн.лв. | 5539 | 6062 | 6178 | 6374 | 6273 | 6861 | 7546 | 8123 |
Дял в БВП на страната | % | 7,5 | 7,6 | 7,6 | 7,8 | 7,5 | 7,7 | 8,0 | 8,0 |
БВП на човек от населението (лв) | лв. | 7924 | 8888 | 9087 | 9394 | 9268 | 10 173 | 11 222 | 12 112 |
Население | брой | 696 300 | 680 884 | 678 860 | 678 197 | 675 586 | 673 283 | 671 573 | 669 796 |
Среден списъчен брой на наети лица по трудово и служебно правоотношение | брой | 208 438 | 207 599 | 205 876 | 203 933 | 207 057 | 208 990 | 214 899 | 220 592 |
Средна годишна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение | лв. | 6462 | 6889 | 7418 | 7922 | 8504 | 9084 | 9911 | 10 771 |
Коефициент на икономическа активност | % | 64,9 | 64,2 | 67,7 | 70,7 | 71,7 | 68,8 | 66,5 | 73,6 |
Коефициент на безработица | % | 8,5 | 8,8 | 11,2 | 13,4 | 13,1 | 9,6 | 6,7 | 4,8 |
ПЧИ | млн.евро | 1118 | 1259 | 1340 | 1648 | 1546 | 1592 | 1731 | 1895 |
Източник НСИ[10]
Топ 10 компании по оборот през 2015 г.[11]
редактиранеКомпания | Оборот (млн.лв.) | Печалба (млн.лв.) | |
1. | Дафна груп ООД | 923,6 | 12,6 |
2. | ЕВН България Електро снабдяване ЕАД | 705,3 | 2,9 |
3. | КЦМ 2000 АД | 604,8 | – 11,1 |
4. | КЦМ АД | 602,4 | – 19,9 |
5. | Табако Трейд ООД | 582,5 | 2,7 |
6. | „Либхер – Хаусгерете Марица“ ЕООД | 397,5 | 28,0 |
7. | Хъс ООД | 373,4 | 9,7 |
8. | ЕВН България Електро разпределение ЕАД | 293,9 | 55,4 |
9. | Табако Венчърс ООД | 261,0 | 0,6 |
10. | „ПИМК“ ООД | 241,8 | 26,0 |
Източници
редактиране- ↑ www.nsi.bg
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 19 февруари 2021
- ↑ а б „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2017. (на английски)
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 9 октомври 2017.
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 9 октомври 2017.
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 9 октомври 2017.
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2017. (на английски)
- ↑ сайт Община Пловдив
- ↑ НСИ
- ↑ Първите в бизнеса. Поглед отвътре 2017. Сп. Мениджър. с. 316, 340 стр.