Енисейск (на руски: Енисейск) е град в Красноярски край, Русия. Разположен е на левия бряг на река Енисей, на 348 km от Красноярск. Административен център е на Енисейски район, макар да не влиза в състава му. Образува градски окръг Енисейск, в който е единствено селище.[1][2] Населението му към 2019 г. е 17 805 души.[3]

Енисейск
Енисейск
— град —
Знаме
      
Герб
Страна Русия
Федерален субектКрасноярски край
Площ15 km²
Надм. височина75 m
Население17 805 души (2019)
КметВалерий Николский
Основаване1619
Град от1676
Пощенски код663180
Телефонен код+7 39195
Официален сайтwww.eniseysk.com
Енисейск в Общомедия

История редактиране

Селището е основано от тоболски казаци през 1619 г. като паланка и е първото на река Енисей.[4] Играе важна роля в руското колонизиране на Източен Сибир през 17 – 18 век. Заема централно място по пътищата между Урал, река Об и река Кет. Така бързо се превръща в административен и икономически център в Източен Сибир. В периода 1624 – 1629 г. е пряко подчинено на Тоболск. Бързо се превръща и в място на заточение. Тук е заточен Авакум Петров в периода 1653 – 1662 г. През 1676 г. Енисейск получава статут на град. По това време основните му отрасли са кожарството и риболовът. Най-голям разцвет градът преживява през 18 век.

Към началото на 19 век започва да губи значението си, поради построяването на железници и други пътища на юг. През 1840-те години Енисейск става база на голям златодобивен район в хода на златната треска в Сибир. През 1860-те години добивите на злато западат, което се отразява тежко на икономиката на града.

Два пожара през 1869 г. практически унищожават града, с изключение на по-високите му части, като в тях загиват стотици жители.[5] На следващата година градът е наводнен, поради наличието на ледоходи по реката.[6] През 1876 г. е прокарана телеграфна връзка с Красноярск.[7]

Октомврийската революция и последвалата я гражданска война причиняват сериозни щети на населението, икономиката и културата на града. През февруари 1919 г. белогвардейският режим на Александър Колчак жестоко потушава Енисейско-Маклаковското въстание на месните работници и военнослужещи.[8] От друга страна, установилата се през 1920 – 1921 г. съветска власт в района потиска движението на недоволните местни селяни.[9]

Историческият център на града е включен в предварителния списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2000 г.[10]

Население редактиране

Население по години
1690 1723 1856[11] 1897[11] 1917 1926[11] 1931[11]
3000 4500 5100 11 500 7100 6000 5800
1939[12] 1959[13] 1967[11] 1979[14] 1989[15] 1996[11] 2000[11]
12 764 17 047 19 000 20 798 22 891 22 200 21 300
2003[11] 2006[11] 2009 2012 2015 2018 2019[3]
20 400 19 300 19 007 18 640 18 359 17 826 17 805

Климат редактиране

Климатът е субполярен, с дълга и много студена зима и кратко и топло лято. Валежите са умерени, като средното количество годишни валежи възлиза на 467,1 mm.

   Климатични данни за Енисейск  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 3,1 7,1 16,5 25,3 33,2 35,4 35,6 33,6 29,2 23,7 8,9 6,1 35,6
Средни максимални температури (°C) −16,5 −13 −3,2 5,6 13,9 21,7 24,7 20,7 13,5 3,8 −7,7 −15,1 4,5
Средни температури (°C) −21,2 −19,2 −10,1 −0,2 7,8 15,4 18,7 14,9 8,2 0,0 −11,6 −19,2 −0,9
Средни минимални температури (°C) −26,4 −25,1 −16,8 −5,8 2,1 8,9 12,1 9,3 3,7 −3,3 −15,6 −23,8 −6,2
Абсолютни минимални температури (°C) −54,3 −51,2 −44,3 −35,6 −17,1 −3,9 1,3 −3,1 −8,9 −33,6 −49 −53,2 −54,3
Средни месечни валежи (mm) 24,0 16,4 15,6 22,2 42,5 56,0 60,9 64,1 51,1 45,3 38,1 30,9 467,1
Средно количество слънчеви часове 44 94 168 213 252 290 311 231 134 74 44 27 1882
Източник: Climatebase.ru[16]

Транспорт редактиране

Градът разполага с летище и речно пристанище. Разположен е на автомобилния път Красноярск – Лесосибирск. Има автобусен градски транспорт.

Галерия редактиране

Източници редактиране

  1. Закон Красноярского края „О перечне административно-территориальных единиц и территориальных единиц Красноярского края“
  2. Закон Красноярского края от 22.10.2004 № 12 – 2378 „Об наделении муниципального образования город Енисейск статусом городского округа“ // Архивиран от оригинала на 4 декември 2018. Посетен на 4 декември 2018.
  3. а б Оценка численности постоянного населения на 1 января 2019 года и в среднем за 2018 год по городским округам и муниципальным районам Красноярского края.
  4. General Information // Посетен на 21 март 2018.
  5. Пожар в г. Енисейске // Прибавления к Иркутским епархиальным ведомостям. №36, 7 сентября 1869 года, с. 400 – 402
  6. Потоп в Енисейске // Прибавления к Иркутским епархиальным ведомостям. № 22, 30 мая 1870 года, с. 263 – 265
  7. И. В. Щеглов. Хронологический перечень важнейших данных из истории Сибири. Издание ВСРГО. Иркутск. 1883. с. 412
  8. Е. Попова. Из истории Гражданской войны в Енисейском уезде.
  9. Шекшеев А. П. Неизвестный „сибирский Корнилов“ и его поход // Библиотека Сибирского краеведения.
  10. UNESCO World Heritage Centre. Historic Center of the Yenisseisk – UNESCO World Heritage Centre // whc.unesco.org. Посетен на 17 март 2016.
  11. а б в г д е ж з и Народная энциклопедия „Мой город“. Енисейск
  12. Всесоюзная перепись населения 1939 года. Численность городского населения СССР по городским поселениям и внутригородским районам.
  13. Всесоюзная перепись населения 1959 года. Численность городского населения РСФСР, её территориальных единиц, городских поселений и городских районов по полу.
  14. Всесоюзная перепись населения 1979 года Численность городского населения РСФСР, ее территориальных единиц, городских поселений и городских районов по полу.
  15. Всесоюзная перепись населения 1989 года. Численность городского населения.
  16. Енисейск, Российская Федерация. Посетен на 6 февруари 2020 г.