Еноил-АПБ редуктаза
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Еноил-АПБ редуктазата е ензим, участващ в синтезата на висши мастни киселини при прокариотните организми. Реакцията която катализира, представлява краен етап от цикъла, необходим за удължаването на въглеводородната верига на мастната киселина.
| Еноил-АПБ редуктаза | |||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Характеристики | |||||||
| Идентификатори | |||||||
| EC номер | |||||||
| Бази данни | |||||||
| IntEnz | |||||||
| BRENDA | |||||||
| ExPASy | |||||||
| KEGG | |||||||
| MetaCyc | |||||||
| PRIAM | |||||||
| PDB | |||||||
| |||||||
Ензимният процес, представлява редукция на двойната връзка от транс-Δ2-бутеноил-[ацилпренасящ белтък] до съответно бутирил-[ацилпренасящ белтък], донор на водородни атоми е редуциран НАД (НАД.Н2). Реакцията се записва в обратен и то общ вид, заради систематични причини:
- ацил-[ацилпренасящ белтък] + НАД+ ⇄ транс-2,3-дехидроацил-[ацилпренасящ белтък] + НАД.Н + Н+
Ключов компонент не само в тази реакция, но и в целия цикъл на синтез на мастни киселини е ацилпренасящия белтък, служещ като носител на ацилните остатъци. Този белтък поднася нарастващата верига към различни ензими, в това число и към еноил-АПБ редуктазата.
Номенклатура редактиране
Систематичното наименование на ензима, съобразено с препоръките от Класификация и номенклатура на ензимите (КНЕ) е ацил-[ацилпренасящ белтък] :НАД+ оксидоредуктаза. Четирицифрения код, съпоставен на ензима по същата номенклатура е EC 1.3.1.9. Съществуват множество синоними, сред които са: еноил-[ацилпренасящ белтък] редуктаза, НАД.Н2-еноил-[ацилпренасящ белтък] редуктаза, НАД.Н2 зависима еноил-АПБ редуктаза, еноил-[ацилпренасящ белтък] редуктаза (НАД.Н2).
Организмови особености редактиране
При прокариотните организми, ензимът е част от белтъчен комплекс, известен като синтаза на висши мастни киселини в който всяка от ензимните активностти се носи от отделни белтъчни молекули. При низшите еукариоти (напр. дрожди), същият комплекс е изграден от две полипептидни вериги едната от които носи еноил-АПБ редуктазната активност. При висшите еукариоти и човек, комплексът е една-единствена полипептидна верига, притежаваща всичките ензимни активностти. Затова като самостоятелен ензим се разглежда единствено при прокариоти.