Епиктет

Епиктет (на гръцки: Έπίκτητος; на латински: Epictetus) е античен философ-стоик, основател на философска школа в Никопол, Епир.

Епиктет Έπίκτητος
древногръцки философ
Гравюра на Клод Ределе, 18 век
Роден	около 50 г. Хиераполис, Римска империя
Починал	138 г. Никопол, Римска империя
Философия
Школа	Стоицизъм
Интереси	Етика
Повлиян	Гай Музоний Руф, Сократ, Диоген Синопски, Зенон от Китион, Хризип, Хипократ
Повлиял	Ариан, Квинт Юний Рустик, Марк Аврелий, Албърт Елис
Епиктет в Общомедия

Биография

Епиктет е роден около 50 г. в Хиераполис, Фригия. Като роб в Рим, заедно с господаря си Епафродит, слуша лекции на стоика Гай Музоний Руф. По-късно е освободен. Написва в 101 г. и публикува своите „Дискурси“ („Беседи“). Откъси от учението на Епиктет са съхранени в записки на ученика му Ариан, който следва при него, заедно с бъдещия император Адриан. Император Марк Аврелий спира да се занимава с риторика и приема учението на Епиктет, като става убеден стоик. Влиянието на Епиктет у Марк Аврелий може да бъде видяно по страниците на съчинението „Към себе си“.

Според Епиктет главна задача на философията е да учи разликата между това, което е по силите на човека, и това, което е невъзможно за постигане.

Външни препратки

• Афоризми ((ru))
• Произведения ((en))

Бележки

Тази статия, свързана с философия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

• Портал „Философия“