Фригия е историческо царство и област в централната част на Мала Азия, около река Сангариус (Sangarius, днес Сакария), простираща се на юг до река Меандър. Фригите доминират в Мала Азия между залеза на Хетското царство през 12 в. пр.н.е. и възхода на Лидия към 7 в. пр.н.е.[1] Столица е град Гордион, а едно от светилищата е Песинунт.

Фригия
Карта на Фригия
Карта на Фригия
Континент
Фригия в Общомедия

В края на 8 век.пр.н.е. фригите влизат в стълкновение с преселващите се от Европа Витини и Мизи. Тогава е пределът на териториалното разширение на Фригия. Достига пределите на Асирия и Урарту. Появяват се първите надписи на фригийски. На намерен надпис цар Гордий нарича себе си "цар на изтока и запада". Известна е историята за гордиевият възел. След него на престола се качва Мидас , който става известен с това че каквото докоснел се превръщало в злато. Той е син на Гордий и богиня Кибела. През 718-717г.пр.н.е. Мидас заедно с урартския цар и северносирийски царе участва в коалиция срещу Асирия. През 675г.пр.н.е. урартският цар Руса ll напада Фригия и я отслабва. През 670г.пр.н.е. под натиска на кимерийците от североизток Фригия е победена и разрушена. През 660г.пр.н.е. Фригия става Асирийска провинция. През 6 век пр.н.е. Лидия превзема Фригия , като и дава автономия. По-късно става част от Персия. А после и част от Римската империя.

Съгласно трудовете на Херодот и Страбон фригите са тракийско племе, което преди да се пресели в Мала Азия се е наричало бриги и живеело заедно с македоните в Македония. Фригите имали облекло, подобно на пафлагонците[2]. У асирийски и урартски текстове фригите са споменати като "мушки".



Източници

редактиране
  1. Phrygia // Енциклопедия Британика, 26 август 2014. Посетен на 21 февруари 2018. (на английски)
  2. Херодот. История. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-618-6. с. 668. Книга VII, 73

Вижте също

редактиране