Епицентърът (на гръцки: ἐπι- – над, на латински: centrum – център) е проекцията на хипоцентъра на земетресението върху земната повърхност.

Епицентърът е непосредствено над хипоцентъра (фокуса) на земетресението.

За определяне на местоположението на епицентъра (епицентралната област) се използват записите на сеизмичните станции. Картите на епицентровете с посочване на магнитуда на земетресенията се използват в сеизмичното райониране.

Обикновено епицентърът е мястото на най-силния трус, но не е задължително най-големите разрушения да се наблюдават там. Най-често големите разрушения стават на известно разстояние от епицентъра, в точки (образуващи окръжност около епицентъра), където сеизмичната вълна достига под ъгъл, най-разрушителен за зданията.

В средствата за масова информация понятието епицентър често се бърка с понятието хипоцентър, в частност в съобщения от типа „епицентърът на земетресението се е намирал на дълбочина 2 километра“ се има предвид именно хипоцентърът.

Вижте също редактиране