Хипоцентърът (от старогръцки: υπόκεντρον, „под центъра“) е началната точка на възникване на земетресение под земята, а епицентърът е неговата проекция на земната повърхност.

Центърът на пораждане на земетресението, или още, огнището на земетресение, може да бъде на дълбочина от 2 – 3 km до 35 km, в редки случаи и до 600 – 700 km. От него във всички посоки се разпространяват земетръсните вълни, които причиняват люлеене на земната кора. С отдалечаване от хипоцентъра силата на земетресението намалява.