Епопея на забравените

цикъл поеми от Иван Вазов

„Епопея на забравените“ е цикъл от 12 оди, подредени в съответствие с момента на създаване, написани от Иван Вазов в Пловдив в периода 1881 – 1884 г.

„Епопея на забравените“
АвторИван Вазов
Първо издание1884 г.
Оригинален езикбългарски
Жанрцикъл от оди

Цикълът включва:

Този цикъл съдържа някои от най-красивите и силни български поеми, които призовават към „събуждане на народната памет“.[източник? (Поискан преди 188 дни)]

Неслучайно той озаглавява цикъла „Епопея на забравените“. Всяка от двете думи в заглавието играе важна роля. Първата част от заглавието – „епопея“, отвежда към мисълта за исторически важен период, изпълнен с величествени събития и герои, които са очертали съдбата на една нация. Така първата част от заглавието дава косвена оценка за същността на българското възраждане. Тя играе ролята на своеобразен паметник на националната история. Онова, за което епопеята разказва, по принцип е незабравимото. Втората част от заглавието (на забравените) е упрек, отправен към Новото време, към нова България, която бързо и неблагодарно обръща гръб на всички, на които дължим свободата си.[източник? (Поискан преди 188 дни)]

Броят на одите (12) не е случаен, съзнателно е търсена аналогия с 12-те Христови ученици. По този начин героите в Епопеята добиват ореол, подвигът и делото им се сакрализират. Подредбата на одите също не е случайна. Започва се с „Левски“ – най-яркото въплъщение на идеала за освобождение, единичния подвиг на личността, и се завършва с „Опълченците на Шипка“ – въплъщение на идеала за един народ.[източник? (Поискан преди 188 дни)]

Външни влияния върху написването на „Епопея на забравените“:

  • цикълът от оди за шведски патриоти на поета Рунеберг;
  • „Легенда на вековете" на Виктор Юго;
  • статия на Захари Стоянов, в която разказва как са загинали голяма част от дейците за Освобождението на България.
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране