Панайот Волов
Панайот Волов е деец на българското националнореволюционно движение с псевдоним Петър Ванков. Той е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание (1876). Бащата на Панайот Волов , Вичо Симеонов, убива чужд вол, принуден е да го заплати и така се появява прякора му – Волов[1], който се предава и на сина му, под формата на фамилия.
| Панайот Волов | |
|---|---|
| български национален революционер и национален герой | |
 | |
| Роден |
1850 г.
|
| Починал |
край Бяла, Османска империя |
| Националност |  България |
| Работил | учител |
| Въоръжена борба | |
| Кауза | Освобождение на България |
| Подкрепял | Гюргевския революционен комитет |
| Противник на | Османската империя |
| Панайот Волов в Общомедия | |
Биография редактиране
Ранни години редактиране
Първият биограф на Панайот Волов е Стилиян Чилингиров, който систематизира спомените на сестра му Вичка и сведенията на възрожденския учител Илия Блъсков.
Волов е роден в град Шумен в занаятчийско семейство. Семейството му се преселва за кратко време в село Ченгел, където майката Василка работи в чифлика на Анастас Хаджистоянов, а бащата Вичо Волов „се залавя с камъни край селото, като в канарата зарежда взривове пред възхитените погледи на селяните.[2] Панайот започва да учи в селското училище при даскал Герчо, а завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. С материалната подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869 – 1873). Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев (Украйна), е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване. След като оздравява има намерение отново да потегли за Николаев, където да довърши обучението си, но шуменци му предлагат позиция на главен учител и директор на класното училище и той приема[1]. Организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище.
Революционно-освободителна дейност редактиране
Първи стъпки като революционер редактиране
Волов преподава естествена история, физика и математика, като често използва уроците си с цел патриотично възпитание. Организира вечерно училище, подпомага местното читалище „Напредък“ и заедно със свои колеги органзира тетрални представления[1] За да предаде представителен образ в „Крум Страшний“ той дори взима уроци по фехтовка.
През есента на 1874 г., по препоръка на Михаил Греков, Панайот Волов води на обиколки с разузнавателна цел руския полковник Георгий Бобриков, който скицира укрепленията на Шумен и крепостта Преслав. Волов е избран за председател на Шуменския частен революционен комитет. През август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ. Под прикритието си на училищен инспектор, изгражда или възобновява комитети в 14 шуменски селища, като Каспичан, Кюлевча, Нови Пазар, Преслав, Осмар, Смядово, Върбица, Драгоево, Хасъ (дн. с. Добри Войников), Дивдядово. Любопитно е, че според З.Стоянов през декември 1874 г. Волов дава на Каравелов пари, за закупуване на револвери. В началото на 1875 г. е арестуван и хвърлен в затвора заради участието му в острия конфликт между местната младеж и европейските инженери, участващи в строителството на жп линията Каспичан-Шумен-Ямбол. Застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка[3], която се счита за корифей на шуменската хубост. След няколкомесечен престой в затвора е освободен и заминава за Румъния. [4] Ботев пише писмо до Ив.Драсов, от което се вижда, че на 16 март 1875 Волов е в затвора[5]
Гюргевски комитет и Старозагорско (Заарско) въстание редактиране
В Румъния, Волов се събира с група от бивши руски студенти като Стамболов, и Ботев. Те решават че Каравелов е твърде колеблив, а „старите“ Евлогий и Христо Георгиеви – назадничави и че младите апостоли трябва чрез бунт да предизвикат участието на Русия. Тяхното решение се подхранва от бушуващото Херцеговско въстание и тлеещият конфликт между Сърбия и Османската империя. В месеците между март и юни те сменят председателството на БРЦК, осъществявайки преврат срещу Каравелов и поставяйки Ботев начело. Впоследствие Ботев изпада в конфликт с другите членове и се оттегля.Волов е един от учредителите на Гюргевския революционен комитет Волов и Стамболов са убедени, че въстанието трябва да се проведе и си дават един месец за подготовка. През септември избухва Старозагорското въстание (1875). Волов е определен за апостол и действа в Ловешко и Троянско. Именно в тези райони (и в Търново) въстанието постига макар частичен успех. Като цяло обаче подготовката не е на ниво и то бързо е потушено.[източник? (Поискан преди 41 дни)][6]
След освобождението си бяга в Румъния. Там е посрещнат от Стамболов и Ботев.[1] Бързо се превръща в професионален революционер. Междувременно между средата на април и края на юни група дейци, между които Христо Ботев и Стефан Стамболов организират преврат и свалят Каравелов от позицията председател на Български революционен централен комитет (БРЦК), като избират за такъв Хр.Ботев[7]. БРЦК бързо поема курс към въстание. Мнозина от „младите“ са бивши руски студенти (Волов, Стамболов, Ботев). Може би затова членовете на БРЦК вярват, че могат да предизвикат руска намеса чрез народно въстание, което да предизвика международен отзвук. Моментът е благоприятен, предвид тлеещия сърбо-османски конфликт по повод босненско-херцеговското въстание. На 12 август месец БРЦК се събира и взима решение за всенародно въстание. На същото заседание се взима решение да се изпратят емисари вътре в страната и Панайот Волов е избран за апостол в Ловечки окръг. [1] През Никопол, той преминава Дунава и отива в Троянския Балкан, където развива своята дейност. На 16 – 17 септември избухва Старозагорското въстание. Прибързания ход на Заарското въстание слага точка на дейността на Панайот Волов в Троянския Балкан. Той успява да избегне арестите и се връща Румъния. През това време на 30 септември Хр.Ботев подава оставка като председател на БРЦК. Освен идеологическите разлиция (Ботев счита за неправилна идеята да влизат чети от Сърбия и държи да се запази оригиналната идея на Левсик за всенародно въстание), той е обиден, защото се пуска слух, че Ботев е присвоил 2000 – 3000 франка комитетски пари. БРЦК не избира нов председател, а се саморазпуска. В Румъния Волов остана разочарован от разделението и безверието обванало революционинте дейци, но тъй като е уверен, че освободително-революционното дело трябва да продължи, заедно със Ст.Стамболов, Ст.Заимов, Н.Обретенов, Г.Икономов и пр. и между 11 ноември и 25 декември 1875 създава Гюргевския комитет. Комитета взима решение да се организира ново въстание през пролетта на 1876. Волов е избран за главен апостол на IV революционен Пловдивки окръг, а за негов помощник е избран Георги Бенковски.
Априлско въстание редактиране
В резултат на организаторската работа на двамата апостоли са създадени десетки частни революционни комитети. В организацията са включени много местни патриоти с голям принос в хода на въстанието. След появата на противоречия в ръководството, проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Георги Бенковски. Когато З.Стоянов учуден че Панайот Волов е отстъпил от първенството го запитва по въпроса той отвърща простичко „Отстъпих му (на Бенковски), защото е по-достоен“ .Двамата апостоли разделят дейността си Волов отива да агитира в Източната част на Пловдивски окръг – Клисура, Копривщица, Калофер и пр. Панайот Волов е един от инициаторите за свикването на общо събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище, близо до Панагюрище и взема дейно участие в него. П
При избухване на въстанието в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета от 150 човека, ръководена от него съвместно с Икономов, с която се насочва към Карлово, но успява да стигне само до Стрелча. Оказва активна помощ на Копривщица,[1] като при това завардва с черешова артилерия Клисура и се сражава с 2000 башибозук, предвождан от карловския спахия, Тосун бей. Първоначално има успехи, но численото превъзходство на противника го принуждава да отстъпи. След разгрома на въстанието двамата с Икономов повеждат чета от стотина души към Търновския Балкан,[1] надявайки се на по-голям успех, но още същата нощ четата се стопила до 27 души [8] Военният историк о.з. полк. д-р Петан Нанков, близо до Троянския манастир четниците се натъкват на две башибошузки потери по около 50 човека. Четата започва да се укрива около с. Черни Осъм и постепенно се стопява, като накрая остават само Волов, Георги Икономов и Стоян Ангелов. Неуспехът на въстанието го кара да изтрезнее и да се опита да избяга в Румъния, заедно със своите другари. С черешови топове отбранява Клисура, но е разбит. Две седмици по-късно се отправя към Карлово и Сопот в опит да ги вдигне на бунт, но се проваля. С малка четаот 70 човека се отправя към Търновско. В критични моменти той и Георги Икономов се редуват кой да предвожда четата. Накрая тя се разпада – първо на 9 човека, а после на три групи по трима души.[източник? (Поискан преди 41 дни)] На 26 май след предателство е ранен и при опит да преплува река Янтра край град Бяла, Русенско се удавя. Тленните му останки са в Пантеона на Възрожденците, Русе.
Памет редактиране
Родната къща на Панайот Волов в град Шумен днес е устроена като едноименна къща музей. Близо до лобното му място, край кръговото кръстовище до Беленския мост, е издигнат паметник.
На неговото име е наречено Средното общообразователно училище „Панайот Волов“ в град Бяла, в квартал Дивдядово, Шумен и в други населени места. Футболният стадион в Шумен също носи името на национал-революционера.
На негово име е кръстен астероид открит от български астрономи – 445308 Volov (2010 ET20).
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е ж Кой кой е сред българите XV-XIX в. сборник под редакцията на проф. Ил.Тодев. , Анубис 2000 стр. 63
- ↑ Милена Андреева, Панайот Волов и Дивдядово // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр.200
- ↑ Вера Бонева. Френската сватба в Шумен през 1875 година. // Исторически преглед, 2002, кн. 3 – 4, с. 245 – 265.
- ↑ Бонева, Вера. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна, LiterNet, 2007. ISBN 978-954-304-302-6. Посетен на 4 май 2016.
- ↑ https://chitanka.info/text/3747-hristo-botjov/15#textstart З.Стоянов – Хр.Ботийов. Опит за биография. Глава II политическа и литуратурна деяност, част 7
- ↑ http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=4440&Level=3 Записки по Българските въстания. З.Стоянов. Глава IV – Въстанието в 1875 г. глави IX и X., където са обяснени трудностите по огранизацията и малките чети които се събират.
- ↑ Захари Стоянов – Христо Ботийов. Опит за биография
- ↑ https://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/21#textstart Захари Стоянов. Записки по българските въстания, книга трета, глава V – Затворите в Троян
Допълнителна литература редактиране
- Чилингиров, Ст. Панайот Волов. Животописен опит. С., 1940, с. 29
- Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник на България, Издателство „Народна просвета“, С., 1983, с. 148.
- Братоев, Б. За избора на заместник на В. Левски. – В: Векове, г. ХVІ, кн. 3, с. 33 – 42.
- Братоев, Б. Военнореволюционни възгледи и дейност на Панайот Волов (1869 – септ. 1875). – В: Известия на Историческия музей Шумен, кн. VІІ, Варна, 1992, с. 167;
- Братоев, Б. Относно идеологията на Панайот Волов. – В: Сб. Панайот Волов – живот и дело. Шумен, 1991. с. 72 и сл.
Външни препратки редактиране
- Къща музей „Панайот Волов“ на сайта на Регионалния исторически музей – Шумен
- Милена Андреева, „Началото на българската фехтовка се поставя в град Шумен през 1873 г. от унгарския революционер Жорж Силаги“, сайт на Фехтовален център „Васил Етрополски“, 18 януари 2012