Еранос Ераносян
Еранос Ераносян (Избавителя) (на арменски: Էրանոս Էրանոսիան) е квалифициран телеграфо-пощенски служител в Османската империя.
| Еранос Ераносян (Избавителя) Էրանոս Էրանոսիան | |
| телеграфист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Каварна, Османска империя |
Биография
редактиранеЕранос Ераносян е роден на 4 април 1844 г. в град Добрич. Етнически арменец.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е началник на военния телеграф в Балчик. Дава решителен принос и загива спасявайки населението на Каварна и околните български села в кръвопролитното Каварненско въстание 1877 г.
Научавайки за кланетата над българите и палежите по време на Каварненско въстание и околните села извършвани от башибозушки отреди, тайно от турските си командири отправя телеграма до чуждите консули във Варна и дипломатите на европейските страни в Константинопол с призив за спасяване от избиваното на българско население от башибозука и черкезите. Текстът е:
„21 юли. В този момент избиват християните в Каварна, която е на половин час път от Балчик. Ако никаква човешка помощ не дойде до утре, всичко ще бъде свършено. Направете тази телеграма достояние на всички посланици.“[1]
Със съдействието на началника на бургаската станция Христо Григоров телеграмата стига до Цариград. Тя предизвиква много силен незабавен дипломатически натиск върху турската власт. Храбрия арменец, не се ограничава само с това, той се доверява на балчишкия каймакамин и веднага на следващия ден застава начело на група египетски войници да спира клането и грабежите. Тръгвайки с тях към къщите на българите да ги спасява, той е незабавно прострелян в челото от мародерите и загива на място, в отмъщение за ефективната му намеса спряла кланетата и плячкосването на града над трупа му башибозука извършва гнусни издевателства[2]. На 4 февруари 1878 г. градът е освободен от османска власт от руските войски.
Ераносян остава в историята с даденото му от призателните каварненци прозвище „Избавителя“[3].
Днес в памет на героичната му саможертва улица в Каварна носи името му. По повод на 130-годишнината от Руско-турската освободителна война му е издигнат паметник открит тържествено на 14 декември 2007 г. в 10 часа в присъствието на посланика на Армения в България Сергей Манасарян, на генералния консул на Русия във Варна Анатолий Шелкунов, председателя на арменската общност Артак Азарян, представители на арменската общност от Варна и Добрич и на каварненското и балчишкото гражданство[4][5]. Паметникът на Еранос Ераносян е поставен на едноименната улица в града.
„Избавителят“ е обявен за почетен гражданин на Каварна на 6 ноември 2012 г. с решение на общинския съвет. Тържествената сесия за провъзгласяването е в присъствието посланика на Армения Арсен Схоян, почетният консул на Армения във Варна Саркис Саркизов, председателят на ЕС на ААСЦ д-р Рупен Крикорян, отец Партохимеос, както и представители на арменските общности във Варна, Добрич и Каварна и на пра-правнукът на Еранос Ераносян – д-р Артюн Еринозов.[6]
Бележки
редактиране- ↑ Тонев В., Каварна се вдигна, С., 1997, с. 125
- ↑ Тонев В., Каварна се вдигна, С., 1997, с. 19 и 74
- ↑ „Истории на забравени герои“ от Руско-турската освободителна война, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305012539/http://www.surpstepanos.com/history.php?id=39&news_tip=2, посетен на 25 март 2013
- ↑ В Каварна откриха паметник на Еранос Ераносян, Дарик нюз, 14.12.2007 г.
- ↑ Снимка Нова Добруджанска трибуна от откриването на паметника, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304134944/http://www.ndt1.com/gallery/photo_news/PN_130_07?full=1, посетен на 25 март 2013
- ↑ Снимки на Еранос Ераносян, на паметника и съобщение за събитието, в-к „ПАРЕКОРДЗАГАНИ ЦАЙН“, 02/11/2012[неработеща препратка]