Отваря главното меню

Балчѝк е малък крайбрежен град в област Добрич, Североизточна България.

Балчик
      
Герб
Панорамен въздушен изглед от Балчик
Панорамен въздушен изглед от Балчик
Общи данни
Население 12 690 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 11 051 (2018) (НСИ)
Землище 74,411 km²
Надм. височина 199 m
Пощ. код 9600
Тел. код 0579
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 2508
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Балчик
Николай Ангелов
(независим)
Балчик в Общомедия

Разположен е в средните части на северното българско Черноморие, в близост до курортния комплекс Албена. Той е административен и стопански център на едноименната община Балчик. Населението на град Балчик към края на 2011 година е 11 321 жители.[1][2][3]

Значими забележителности в Балчик са архитектурно-парковият комплекс „Балчишки дворец“, състоящ се от комплекс вили, изграден в периода 1924 – 1934 г. като лятна резиденция на румънската кралица Мария Единбургска в най-южната точка на новоокупираните земи и създадената през 1955 г. от академик Даки Йорданов Ботаническа градина, простираща се днес на площ от 194 декара.

ГеографияРедактиране

Намира се на черноморския бряг, близо са курортите Албена, Кранево, Златни пясъци и градовете Варна, Добрич и Каварна. Геоложката основа е от бял варовик. Пред повечето собственици на къщи стоят проблеми със свлачищата. Като цяло температурата на морската вода е с 2–3 градуса по-ниска, отколкото по южното българско Черноморие.

КлиматРедактиране

Климатични данни за Балчик
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни температури (°C) 0,6 2,0 4,5 9,8 15,3 19,7 22,2 22,3 18,6 13,2 8,8 4,2 11,8
Средни месечни валежи (mm) 35 35 28 33 39 44 32 33 21 38 50 39 423
Източник: Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 227.

НаселениеРедактиране

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2009):[1][2][3]

Балчик
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011 2015
население 6 131 8 006 8 711 11 062 12 752 12 235 12 448 12 291 12 270 12 196 11 321 11 544
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3]

Напоследък тук са се заселили немалко англичани, ирландци, руснаци и други чужденци. Американец и англичанин дори са се изявявали като певци в местния градски хор, а на изборите в 2011 г. участва англичанин като кандидат за общински съветник. За цигани са се определили 12,3%, а като турци 16,2%,[4] но реално в града има само няколко семейства от турски произход, а останалите са турчеещи се роми. Тук също живеят татари, гагаузи, украинци и други етноси.

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 11 610 100,00
Българи 7 916 68,18
Турци 1 715 14,77
Цигани 954 8,21
Други 191 1,64
Не се самоопределят 79 0,68
Не отговорили 755 6,50

ИсторияРедактиране

Траките са първите заселници на земите, върху които е разположен днешният град. Открити са тракийски предмети на възраст над 2000 години (чаши, метални съдове, накити, оръжия). През 2007 година бяха разкрити основите на храм на Кибела от елинистическата епоха с множество статуи, фризове, фигурални композиции и украса.

По времето на античната колонизация на Черноморието, в земите обитавани от траките милетски, колонисти основават селището Круни (Krunoi) - името означава „Пролет“ или „Извори“. Според Херодот градът е основан по времето на мидийския цар Астиаг, царувал от 585 пр. Хр. до 550 пр. Хр. Известно време след това, в чест на тракийския бог на виното, възприет от гърците под името Дионис, селището е прекръстено от гражданите му на Дионисополис (град на бог Дионис). То е било в района на днешното рибарско пристанище. След похода на Ситалк към 440 г. пр. Хр., селището става част от могъщото тракийско Одриско царство, включено в 46 г. сл. Хр. в Римската империя.

В късната античност градът е преместен по-навътре от брега и римляните издигат нова голяма крепост - тя е превзета от българите още с основаването на отсамдунавска България през 680 г., който я населяват и използват по време на Първото българско царство. В средновековната „агломерация“, идентифицирана от повечето изследователи като Карвуна[6], са селищата:

Прабългарско голямо селище, укрепено с валове, също има и в района на Авиобазата[7], където при разкопки на 23 юли 2004 г. в ранносредновековното селище са открити шест биритуални прабългарски гробове от края на VII в. Предполага се, че това е най-ранният средновековен двуобреден некропол от прабългарския период - от времето на хан Аспарух, по-стар и от некропола край Нови Пазар. Друго ранносредновековно българско селище със землено укрепление е имало на хълма „Ехото“ (Джени байр), при останките от стотина каменни строежа там.[8]

Българската крепост от времето на Второто Царство е крепостта "Карвуна", за заемаща останалото от старата крепост и стратегическото ново селищно укрепление на най-високия хълм „Ехото“. Тя дълго е главен град на Добруджа, докато, малко след смъртта на болярина Балик в 1366 г., наследника му - Добротица, не премества столицата си в Калиакра. В края на 14 век градът пада под османска власт. Оттогава той носи днешното си име.

Балчик е освободен от османската власт през 1878 г. Няколко месеца преди това началникът на балчишката телеграфна станция Еранос Ераносян спасява Каварна от започналото там клане над българите, опожаряване и унищожение на града, заради което е убит на 22 (10) юли 1877 г. от нападналите съседния български град турци.[9] Веднага след това 80 души доброволци от Балчик и Силистра сформират конна чета (т.нар. „Драгунерия“), оглавена първо от каварненския първенец Андрей Василев – Амира, после от Бончо Павлов – Бунала и накрая от кап. Радович, която действа срещу поробителя, разузнава пред руските войски и подпомага казашките разезди. При боя на руснаците за Добрич прекъсва телеграфа с Варна, след което се отправя към самата Варна и разрушава ж.п. линията при гара "Гебедже", днес Белослав, с което съществено подпомага освободителите.[10] Руските войски освобождават Балчик от османската власт на 22 януари 1878 г. През 1913 г. Балчик попада под румънско владение. През Междусъюзническата война Румъния нарушава подписания от нея само няколко месеца по-рано Петербургски протокол и напада в гръб България на 28 юни 1913 г. Добруджанската ѝ армия, възползвайки се от отпора на каквито и да е български войски, окупира напълно необезпокоявана българските държавни територии до линията Тутракан – Балчик. През август 1916 г. румънците отвличат и изпращат в концлагери в Молдова 57 градски първенци и много работници и каруцари от Балчик, дори деца на 12 години.[11]

 
Паметникът с морско оръдие „Шнайдер“ на площад „Капитан Георги Радков“ в памет на героичната защита на Балчик

6 септември 1916 г. българската войска прави десант и Балчик е освободен. На 13 декември 1916 г. градът е атакуван и жестоко бомбардиран от руска ескадра, водена от 1 крайцер и 2 ескадрени миноносеца. Атаката е отблъсната и корабите са прогонени в морския бой при Балчик от защитаващите града български артилеристи от бреговата батарея „Света Троица“, командвани от кап. Георги Радков и подпомогнати от 3 хидроплана и българската подводница „Подводник № 18“. През 1919 г. Балчик отново е окупиран от румънците. По време на репресиите 1913 – 1940 г. румънските окупатори убиват 73-ма жители на града и над 900 от околните села, имената на които са записани на паметни плочи, поставени през 2005 г. в градината пред общината. На 21 септември 1940 г. силите на военноморския ни флот, командвани от контраадмирал Асен Тошев, извършват десант и заемат града, Двореца, Каварна и ивицата на Добруджанското крайбрежие, които румънците не желаят да предадат на България, както е договорено от Цар Борис III в Крайовската спогодба (1940 г.), с което градът е освободен и българският суверенитет над Южна Добруджа е възстановен окончателно. В следващите месеци в Балчик и околните села са приети и се заселват хиляди българи, бежанци, депортирани от родните им български земи в Северна Добруджа.

ЕтимологияРедактиране

За етимологията на името Балчик съществуват няколко предположения: първото – от името на Балик, брата на деспот Добротица, виден български феодален владетел в Добруджа, чиято столица е бил и по чието име завоевателите го назовават, подобно названията, дадени от турците на град Кюстендил, (от името на деспот Константин), на Доспат (от Деспот Алексий Слав), на самата Добруджа (от името на деспота Добротица) и т.н. Разбира се, битуват и още версии за произхода на името на града: едната – от куманската дума "баликчик" – „градче“ (според проф. Ив. Добрев), другата – от „балчук“ - турска дума, означаваща „калищата“ (предвид стичащите се бели кални потоци след всеки дъжд), от друга турска дума „балъкчък", която е умалително име, назоваващо място с богат улов на риба и четвъртата (според унгарския тюрколог Тамаш Секереш), че името може да идва и от тюркското „bal“ – пчелен мед и да означава „Медения град“.

Следва да се вземе под внимание, че сегашното название на града възниква едва след падане на България по турска власт. Най-вероятно името на града идва от турската дума "balçıк", което се произнася "балчък", и в превод означава глина. Такава се намира в околностите на града, особено в западната, ерозийна част. Глина се е добивала по някои от баирите, дори в рамките на самия град.

РелигииРедактиране

 
Църквата „Св. Петка българска“ в кв. В. Левски

В Балчик има 5 православни храма, 4 от които са действащи. Най-стара е църквата „Св. Николай Мирликийски“, която е построена към средата на XIX век и е първата българска църква в Балчик. В града има и една джамия, която е действаща.

Преобладаващото вероизповедание в Балчик е православното християнство. Има и няколко протестантски църкви (баптистка, адвентистка и петдесятна).

ПолитикаРедактиране

През февруари 2006 г. на посещение в Балчик идва премиерът, за да се запознае с възможностите и перспективите за развитие на черноморските градове. Официалното откриване на новата административна сграда в Балчик се извършва от президента на Република България по това време - Георги Първанов, на 24 май– празникът на града. През септември на посещение в Белия град е председателят на парламента Георги Пирински. За пръв път в историята на града се случва в една година той да бъде посетен от премиер, президент и председател на Народното събрание. През септември 2007 г. руската президентша Людмила Путина посещава града.

ИкономикаРедактиране

Градът развива основно туристическа дейност през летния сезон. Традиционните посетители са главно от Русия, България, по-малко – от Чехия, Полша и скандинавските страни. Хотелиерството и ресторантьорството са основният източник на доходи за местното население. Сериозна пречка пред развитието на този отрасъл е липсата на достатъчна по площ пясъчна ивица.

Риболовът е типичен отрасъл. Яхтеното пристанище дава възможност за акостиране на 60 яхти. Развит е яхтеният туризъм, който предлага разнообразни пътешествия по северното Черноморие. Организират се пикници, риболов и къпане в морето, бой с пиратски кораби, романтични нощни круизи и пр.

В околностите на гр. Балчик са изградени и две игрища за голф, едното от които е проектирано от световноизвестния играч на голф Иън Уснам.

ИнфраструктураРедактиране

През 2006 г. политиката на кметския екип в Белия град е насочена към развитие и изграждане на инфраструктурата на града. В края на 2006 г. се започва изграждането на пречиствателна станция, за която са осигурени 22 млн. евро по програма ИСПА. Пречиствателната станция е пусната в експлоатация през 2009 година.

На 1 юли 2009 е прерязана лентата и на брегоукрепителното съоръжение „Дамбата“[12], посредством което в морската си част Балчик се свързва с курорта Албена. Стойността на строителномонтажните работи е 4 200 000 евро. Освен брегоукрепително съоръжение, „Дамбата“ е и пешеходна алея, по която туристите могат да се разходят от Балчик до Албена по самия бряг или да карат велосипеди.

Планира се изграждане на парк „Ехо“.

Забележителности и култураРедактиране

 
Ботаническата градина в Балчик
 
„Нимфеума“ в дворцовия парк
 
Каменните бели сгради на Балчик – детайл от старата община – т.н. „Купата“ 1871 г.

В Балчик се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на БТС:

  • Архитектурно-парковият ансамбъл, включващ сградите на Дворцовия комплекс, построен за лятна резиденция на румънската кралица Мария по време на румънската окупация на Южна Добруджа (1919 – 1940 г.) и създадената тук след освобождението на Южна Добруджа, от академик Даки Йорданов Ботаническа градина. Днес Ботнаническата градина разполага с най-богатата колекция кактуси и сукуленти на Балканите и в Източна Европа. Ботаническата градина се простира на площ от 194 м² и е със статут на Защитена местност по ЗЗТ. Тези два обекта днес се управляват от две институции: Ботаническата градина – от Софийския университет, а сградите – от Министерство на културата. На 27 юли 2015 г. Ботаническата градина отбелязва 60-годишнината от своето създаване. През 2005 г. Университетската ботаническа градина отваря своята новоизградена част, предназначена специално за посещение от хора с увреждания. Тя е официално открита на 50-годишния юбилей. В парниците ѝ зреят лимони с големина на хандбална топка, както и много други екзотични плодове като банани, папая и др. В Дворцовия комплекс, с изключение на кралския апартамент, където е отворена изложбена експозиция, всеки срещу съответното заплащане има привилегията да отседне в апартаментите на принцовете и придворните и да вечеря в кралската трапезария. От тази възможност са се възползвали нееднократно Франсис Форд Копола и актьорският му екип, министри, българският президент, хора на изкуството.
  • Възрожденската църква „Св. Николай Мирликийски“, построена през 1848 г. и килийното училище в двора й, както и старата фурна отсреща са ансамблов паметник на културата от национално значение.
  • Храмът на Кибела, открит близо до пл. "Рибарски" е археологически паметник на културата с наднационално значение.
  • Средновековните крепостни стени на града, запазени в кв. „Васил Левски“, са археологически паметник от национално значение.
  • Възрожденските каменни чешми, големите търговски каменни сгради и оцелелите тук-там традиционни възрожденски къщи също са забележителни произведения на българската архитектура.
  • Паметник на падналите в битките за обединението на България във войните от 1912 – 1913, 1915 – 1918, 1941 – 1944 г. 61 балчиклии.
  • Паметник на кап. Георги Радков и командваната от него лека брегова батарея победила и отблъснала в морския бой при Балчик на 13.12.1916 г. тежката руска ескадра, бомбардираща и опитваща се да разруши напълно красивия български град.
  • Паметни плочи на родените или живели в Балчик македонски войводи Андон Калчев и Михаил Даев, на опълченците: Георги Попов, Никола Иванов, Никола Минков, на дома на опълченеца Георги Попов и на летеца изтребител Симеон Михайлов.
  • Паметник на убитите от румънските окупатори по време на репресиите 1913 – 1940 г. 73-ма жители на града и над 900 от околните села.
  • Мемориалните чешми за възпоменание на моряците от Българския Беломорски флот и Черноморския флот, на отвоювалите от гръцките фанариоти църковните и просветни права на българите в града, на възрожденеца Кою Райчев и одесоския митрополит Йосиф българин от Сяр, издигната в градината на възрожденскшя храм „Св. Николай Мирликийски“.
  • Мелницата на Анонимното индустриално дружество, символ на Балчик и сериозен брегови ориентир. Построена е през 1910 г., впоследствие разрушена при корабна бомбардировка по време на Първата световна война. Понастоящем в сградата се правят преустройства за превръщането ѝ в средище за културни мероприятия.[13]

Градът има сформирани непрофесионални театрална и танцова групи към читалище „Паисий Хилендарски“, женски и смесени хорове и групи на творците, архитектурен клуб и др. Негови гости са филмови звезди като Франсис Форд Копола (който дори снима свой филм тук), Оливър Стоун, София Лорен, Бен Крос, Сергей Астахов, експрезидента на 20th Century Fox и на Метро-Голдуин-Майер продуцент Санфорд (Санди) Либерсън, режисьорите Роман Полански, Кшищоф Зануси (който прави свой майсторски клас тук), Дейвид Флорес, селекционера на Американската филмова академия присъждаща наградата „Оскар“ Линда Олшевски и пр. Градът е домакин на международни филмови и концертни фестивали, художествени и архитектурни пленери и най-разнообразни културни събития.

 
Градската художествена галерия (бивше училище „Кирил и Методий“)

МузеиРедактиране

Историческият музей на Балчик разполага с интересни находки, датиращи от преди няколко века, археологически разкопки.

В Балчик има: етнографски и възрожденски комплекс, художествена галерия, взаимно училище, три църкви и една джамия, които също са обект на интерес от страна на туристи.

Художествената галерия в Балчик е с над 40-годишна история, нейна основателка е Клара Петкова. Във фонда на галерията има произведения на Владимир Димитров - Майстора, излагани са творби на Салвадор Дали и други световни майстори.

 
Храмът на Кибела в Балчик, открит през 2007 г.
 
Паметникът на Любен Каравелов, подарък на родния град от скулптора Борис Караджов (обучаван в Румъния от меценати и известен там с името Борис Караджа)

Най-значимото събитие за град Балчик е наскоро откритият храм на богинята майка Кибела в центъра на града. Досега археолозите са открили осем уникални статуи от бял мрамор на богинята майка и над 18 мраморни плочи с напълно запазени надписи на старогръцки.

Културни мероприятия и фестивалиРедактиране

Град Балчик е център за много културни мероприятия. Ежегодно се провеждат множество фестивали. С традиции е детският фестивал „Усмивките на морето“. С тенденция да се превърнат в ежегодни фестивали са „Балфест“ – международен филмов фестивал за документални филми, и международният Филм форум.

Градът е известен с културните празници през месец септември, свързвани обикновено с имената на Иван Гранитски, Стефан Цанев и други. По същото време се провеждат и фестивалите на научната фантастика „Булгакон“ и „Златен Кан“.

Друг фестивал, който е затвърдил името си и се свързва с Балчик, е международният фестивал „Процес-пространство“. В зависимост от определената тема много от произведенията на фестивала се правят на място. Председател е Димитър Грозданов, който е направил много дарения за Градската художествена галерия в Балчик.

През 2005 година Балчик е домакин на нов детски фестивал „Хоро от перли“.

През месец септември се провежда Международният студентски филмов фестивал.

Друг редовен фестивал е „Балфест“, който се провежда в края на годината. Това е международен фестивал за документално и репортажно кино.

24 май е определен като празник на Балчик. На този ден в града има богата културно-развлекателна програма, както и богата търговска алея.

През 2007 г. в началото на месец май е поставено началото на първия фотопленер „Балчик – древен и модерен“.

ТранспортРедактиране

Непосредствено до града се намира летище (1935 г.). По време на Втората световна война летището се използва за военни цели и от германската авиация срещу съветски цели, преди всичко подводници. Местоположението на летището (200 метра надморска височина и 400 метра от брега на морето) има своето особено военно-стратегическо значение. В днешно време не се използва активно. Съществуват планове за превръщането му в локално летище за туристи предвид близостта му на само до града, но и до голф игрищата, Албена и другите околни курорти.

ЛитератураРедактиране

Съвременни автори на Балчик: Петрушка Костова – автор на три прозаични книги, Диана Трифонова – поетеса-носител на национална награда за поезия. В Балчик е живял и работил поетът Йордан Кръчмаров.[14] Днес на негово име съществува литературен клуб „Йордан Кръчмаров“. Стефан Цанев също твори тук.

Побратимени градовеРедактиране

 
Сградата на бившата общинска администрация на улица „черно море“

Град Балчик е подписал договор за побратимяване с чешкия град Стара Любовна, шведския Хагсфорс, а през май 2006 г. се очаква да се побратими и с полския град Чешин. Договорите, които се сключват, са за сътрудничество в областта на туризма.

На 9 октомври 2006 кметовете на Балчик и румънския град Бран подписват споразумение за побратимяване на двата града. В Бран се намира замъкът Бран (известен като „Двореца на Дракула“), зимен дворец на румънската кралица Мария, чиято лятната резиденция е в Балчик по време на румънската окупация 1913 – 1940 г.

ЛичностиРедактиране

С Балчик са тясно свързани имената на драмския войвода на ВМОРО Михаил Даев, на опълченеца Георги Попов, на водача на Охрана Андон Калчев и други. При обявяването на Балканската война през 1912 година Иван Д. Саракинов, Никола Иванов и Никола Минков от Балчик се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение[15] и се сражават за освобождението на останалите под османска власт след 1878 г. българи. Във войните за национално обединение на България дават живота си 61 балчиклии, имената на които са записани на войнишкия паметник в центъра на града.

Родени в Балчик
Живели в Балчик
Починали в Балчик

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Население – градове в България – „НСИ“
  2. а б в Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  4. АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА И ОЦЕНКА НА ПОТРЕБНОСТИТЕ В ОБЩИНА БАЛЧИК, приет с решение на ОС №623/30 юни 2010 г.
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 февруари 2017. (на английски)
  6. Димитров, М. Укрепленията на Дионисополис – Карвуна. Балчик. Древност и съвремие (ред. И. Божилов, М. Димитров). Балчик, 1990, с. 41 – 42;
  7. БАН, История на България в 14 тома, стр. 184, т. 2 С. 1981
  8. Землено укрепление на хълма „Джени баир“
  9. Велко Тонев, Каварна се вдигна, София 1997, стр. 18 – 19 и 125
  10. Велко Тонев, Каварна се вдигна, София 1997, стр. 132
  11. Тодор Панов, РУМЪНСКИТЕ ЗВЕРСТВА, София, 1916 г.
  12. [1]
  13. Канавров, Дарин. Символът на Балчик, Издателство МС ООД, Варна, 2014, ISBN 978-954-8493-09-3
  14. liternet.bg
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 827
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 22
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 68
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 603

ИзследванияРедактиране

  • Балчик-Круни-Дионисополис-Карвуна История, bulgariancastles.com
  • Стателова, Елена. Балчик в епохата на капитализма. – В: Балчик, С., 1986
  • Димитров, М. Балчик – древност и съвремие. С., 1990
  • Георгиев, П. Името Карвуна и прабългарите. – Старобългаристика, 2002, № 2, 70 – 82
  • Извори за история на град Балчик (1878 – 1941 г.). Съст. Петър Тодоров и Косьо Пенчиков. Варна, 2003 (Библиотека Корени).
  • Димитров, Б. Балчик. Перлата на Черно море. Варна, 2004
  • Damyanov, M. Dionysopolis, its territory and neighbours in the pre-Roman times. – In: Ancient Greek Colonies in the Black Sea. Vol. 1. Eds. D. V. Grammenos and E. K. Petropoulos. Oxford, 2001 (BAR International Series; 1675 (1 – 2)), 1 – 36
  • Златкова, Росица. ...Балчик. 2011 – Художествено исторически разказ съчетан с фотоалбум с архивни и съвременни фотографии
  • Канавров, Дарин. Морският бой при Балчик, декември 1916. София, Военно издателство, 2009, ISBN 978-954-509-413-2

Външни препраткиРедактиране