Еранухи Асламазян

Еранухи Асламазян (на арменски: Երանուհի Ասլամազյան, на руски: Асламаз́ян Ерануи Арша́ковна) е арменска и съветска художничка живописец, керамик и график. Удостоена е с названието заслужил художник на Арменска ССР (1965). По-голямата ѝ сестра Мариам Асламазян също е художничка.

Еранухи Асламазян
арменска художничка
Родена	15 април 1909 г. (стар стил) Турция
Починала	4 февруари 1998 г. Москва, Русия
Погребана	Арменско гробище, Пресненски район, Русия
Етнос	арменци
Националност	Армения
Учила в	Императорска художествена академия
Кариера в изкуството
Стил	портрет, пейзаж, жанрова живопис
Жанр	портрет, пейзажна живопис
Академия	Институт Репин
Направление	реализъм
Професия	художник
Награди
Семейство
Братя/сестри	Мариам Асламазян
Деца	1
Еранухи Асламазян в Общомедия

Биография и творчество

Еранухи Арша́ковна Асламаз́ян е родена на 28 април 1909 г. в село Баш-Ширак, област Карс, Руска империя. Баща ѝ Аршак Асламазян е известен мелничар, който през 20-те години е признат за кулак и цялото му имущество постепенно е конфискувано от съветските власти. Като дете се премества в Александропол/Ленинакан, (сега Гюмри, Армения) със семейството си.

В периода 1924 – 1926 г. учи в рисувателно училище в Ленинакан. В периода 1926 – 1929 г. учи в Ереванския художествен колеж под ръководството на арменския художник Седрак Аракелян. Малко след дипломирането си Асламазян заедно с по-голямата си сестра Мариам се преместват в Москва с финансовата подкрепа на сестра им Анахит. В Москва учи при художника Владимир Фаворски. Заради финансови трудности длед година се връщат в Ереван, и тя работи в детска градина.

Две години по-късно тя се премества в Харков, за да учи в художествения институт, а след това е преместена в Ленинградската академия за изящни изкуства. В периода 1931 – 1937 г. продължава обучението си в Ленинградския институт по живопис, скулптура и архитектура „Иля Репин“ при художника Александър Осмьоркин. Формира се като художник в Русия.

В периода 1938 – 1941 г. преподава живопис и композиция в Ленинградския институт за изящни изкуства на младите работници. Член е на Съюза на художниците в Ленинград.

По време на Великата отечествена война мобилизира всичките си сили, за да създаде произведения, които отговарят на изискванията на времето. През 1945 г. е наградена с медал „За доблестен труд във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.“. След войната работи като учителка по рисуване.

Тя е авторка на редица портрети, пейзажи, натюрморти, жанрови картини. Работи и в областта на театралния дизайн, гравюрата и керамиката. Прави самостоятелни изложби в Москва, Ереван и Ленинград.

В своето изкуство тя е типичен ориенталски художник, като отначало принадлежи към съветския художествен елит в Ленинград, а след това и в Москва.

Нейни произведения се намират в музеите в Армения, Русия и в чужбина, и по-специално в Третяковската галерия, Националната галерия на Армения, и в Дрезденската галерия на новите майстори, както и в музеи в Лондон, София, Берлин, Санкт Петербург, Венеция, Токио и Делхи.

Асламазян има подкрепата на Съветския съюз и благодарение на нейната деликатна дипломация и отношение към съветските власти успяна да обиколи много страни по света, като в периода 1959 – 1962 г. посещава Белгия, Холандия, Италия, Турция, Индия, Цейлон и Египет.

Еранухи Асламазян умира на 4 февруари 1998 г. в Москва, Русия. Погребана е в арменските гробища в Москва.

В чест на художничката и нейната сестра е запазена като музей за живота и творчеството им тяхната галерия в Гюмри създадена през 1987 г.

• 
  Автопортрет (1974)
• 
  Пейзаж (1959)
• 
  Натюрморт (1981)
• 
  Портрет (1953)
• 
  Керамика
• 
  Керамика

Източници

• ((ru)) Биография в официалния сайт на Музея на сестрите Асламазян Архив на оригинала от 2021-05-21 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Асламазян, Ерануи Аршаковна“ и страницата „Eranuhi Aslamazyan“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.