Отваря главното меню

Ерве Базен

френски писател

Ерве Базен (на френски: Hervé Bazin) е френски писател, автор на няколко стихосбирки и множество романи. Член на Академията Гонкур от 1958 г. и неин председател от 1973 г. до края на живота си. Като противник на ядреното въоръжаване, през 1979 г. е отличен с Ленинска награда за мир.

Ерве Базен
Hervé Bazin
френски писател
Hervé Bazin à Cunault en 1993.jpg
През 1993 г.
Роден
Jean-Pierre Hervé-Bazin
Починал

Националност Флаг на Франция Франция
Образование Парижки университет
Професия писател
Литература
Жанрове роман
Награди Prix Guillaume-Apollinaire
Prix Prince-Pierre-de-Monaco
Prix de l'Humour noir
Семейство
Баща Жак-Ерве Базен

Уебсайт
Ерве Базен в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 17 април 1911 г. в Анже. Завършва литература в Сорбоната. за дебютната си стихосбирка „Денят“ през 1947 г. получава наградата „Аполинер“ (на френски: Prix Guillaume Apollinaire). Въпреки този успех Базен се преориентира към писането на романи, първоначално изпълвани с автобиографичен материал, свързан с травми от детството му. В по-късните книги психологията отстъпва на свободното творчество[1] и хумористичната му книга „Да оскубем птицата“ получава наградата за черен хумор „Ксавие Форнере“. При една равносметка, Ерве Базен е „достоен приемник и продължител на отдавнашни традиции във френската литература“[2].

Умира на 17 февруари 1996 г.

БиблиографияРедактиране

  • Jour, poèmes (Денят, стихосбирка), 1947
  • À la poursuite d'Iris, poèmes, 1948
  • Vipère au poing, (автобиографичен роман), 1948
  • La Tête contre les murs, (роман, написан от авг. 1948 г. до февр. 1949 г.), 1949
  • La Mort du petit cheval, (продължение на автобиографичния роман от 1948, написан от дек. 1949 до авг. 1950 г.), 1950
    Семейство Рьозо. Превод от френски език Ерма Гечева. София: Народна култура, 1971, 368 с.[3]
  • Le bureau des mariages, nouvelles, 1951
  • Lève-toi et marche, roman, écrit en 1951, publié en 1952
    Стани и ходи. Роман. Превод от френски език Ерма Гечева. София: Народна младеж, 1966, 244 с.
  • Humeurs, poèmes (Настроения, стихосбирка), 1953
  • Contre vents et marées, roman, 1953
  • L'Huile sur le feu, roman, écrit d'oct. 1953 à février 1954, publié en 1954
  • Qui j'ose aimer, roman, écrit de novembre 1955 à oct. 1956, publié en 1956, puis en 1966
  • La Fin des asiles, essai/enquête, 1959
  • Au nom du fils, roman (В името на сина, роман), écrit d'avril 1959 à septembre 1960, publié en 1960
  • Chapeau bas, nouvelles, 1963: Chapeau bas, Bouc émissaire, La hotte, M. le conseiller du cœur, Souvenirs d'un amnésique, Mansarde à louer, La Clope
  • Plumons l'oiseau, essai, 1966
  • Le Matrimoine (Съпружески живот), roman écrit en 1966, publié en 1967
  • Les Bienheureux de La Désolation, récit / enquête, 1970
  • Le Cri de la chouette, (автобиографичен роман, продължение на Vipère au poing и La Mort du petit cheval, написано през 1971; адаптирано за телевизията в 1986 г.), 1972
  • Madame Ex, roman, écrit en 1974, publié en 1975
    Бившата съпруга, Хумористично-сатиричен роман. София: Народна култура, 1978, 242 с.
  • Traits, 1976
  • Ce que je crois, 1977
  • Un feu dévore un autre feu, 1978
    Огънят поглъща огъня. Превод от френски език Ерма Гечева и Стефан Гечев. София: Народна култура, 1980, 216 с.
  • L'Église verte, roman, 1981
    Зеленият храм. София: Народна култура, 1984, 206 с.
  • Qui est le prince ?, 1981
  • Abécédaire, 1984
  • Le Démon de minuit, 1988
  • L'École des pères, roman, 1991
  • Le Grand Méchant Doux, 1992
  • Œuvre poétique, 1992
  • Le Neuvième jour, 1994

ИзточнициРедактиране

  1. Boisdeffre P., Hervé Bazin ou le retour de l'enfant prodigue, Une Histoire vivante de la littérature d'aujourd'hui, Paris: Le livre contemporain, 1965, p. 310-2
  2. Терзиева А., Проблеми на съвременния френски роман, София: Народна просвета, 1985, с.69.
  3. Общо преводно издание на двата автобиографични романа Vipère au poing и La Mort du petit cheval; трета част излиза на френски език в 1972 (Le Cri de la chouette).

Външни препраткиРедактиране