Ленинска награда за мир
Международната Ленинска награда за укрепване на мира между народите (на руски: Международная Ленинская премия „За укрепление мира между народами“), съкратено по-късно на Ленинска награда за мир, е международна награда, учредена от правителството на Съветския съюз.
Учредена е през 1949 г. по повод 70-годишнината на Йосиф Сталин. За времето на нейното съществуване е преименувана неколкократно. Официалните ѝ наименования са:
- 1949 – 1956: Международна Сталинска награда „За укрепване на мира между народите“
- 1956 – 1989: Международна Ленинска награда „За укрепване на мира между народите“
- 1989 – 1991: Международна Ленинска награда за мир[1]
След нейното преименуване през 1956 г. е поискано от всички, получили Сталинската награда, да я върнат, за да бъде заменена с новата Ленинска награда.
Носители на наградата
редактиранеПрез 1950-те години
редактиране- 1950
- Фредерик Жолио-Кюри (Франция)[2]
- Сун Чинлин (Китай)[2]
- Хюлет Джонсън (Великобритания)[2]
- Йожени Котон (Франция)[2]
- Артър Моултън (САЩ)[2]
- Пак Чун Ай (Северна Корея)[2]
- Хериберто Хара Корона (Мексико)[2]
- 1951
- Гуо Моруо (Китай)[3]
- Моника Фелтън (Великобритания)[4]
- Ояма Икуо (Япония)[4]
- Пиетро Нени (Италия)[4]
- Ана Зегерс (Източна Германия)[4]
- Жоржи Амаду (Бразилия)[4]
- 1952
- Йоханес Бехер (Източна Германия)[4]
- Елиза Бранко (Бразилия)[4]
- Иля Еренбург (СССР)[4]
- Джеймс Гарет Ендикът (Канада)[4]
- Ив Фарж (Франция)[4]
- Саифудин Кичлев (Индия)[4]
- Пол Робсън (САЩ)[4]
- 1953
- Андреа Андреен (Швеция)[4]
- Джон Дезмънд Бърнал (Великобритания)[3]
- Изабел Блюм (Белгия)[4]
- Хауърд Фаст (САЩ)[4]
- Андрю Гаджеро (Италия)[4]
- Леон Крушковски (Полша)[4]
- Пабло Неруда (Чили)[4]
- Нина Попова (СССР)[4]
- Сахибсингх Сохей (Индия)[4]
- 1954
- Бертолт Брехт (Източна Германия)[5]
- Андре Бонар (Швейцария)[5]
- Такин Кодав Хмаинг (Бирма)[5]
- Феликс Иверсен (Финландия)[5]
- Николас Гилен (Куба)[6]
- Денис Ноуел Прит (Великобритания)[7]
- 1955
- Ласаро Карденас (Мексико)[8]
- Мохамед Ал-Ашмар (Сирия)[8]
- Карл Йозеф Вирт (Западна Германия)[8]
- Тон Дук Тан (Северен Виетнам)[8]
- Акико Всеки (Япония)[8]
- Рагнар Форбек (Норвегия)[8]
- 1957
- Луи Арагон (Франция)[7]
- Емануел д'Астие (Франция)[7]
- Хайнрих Брандвайнер (Австрия)[7]
- Данило Долчи (Италия)[7]
- Мария Роса Оливер (Аржентина)[7]
- Чандрасекара Венката Раман (Индия)[7]
- Удакандавала Сарананкара Теро (Шри Ланка)[7]
- Николай Тихонов (СССР)[7]
- 1958
- Йозеф Лукл Хромадка (Чехословакия)[3]
- Артур Лундквист (Швеция)[3]
- Луи Саян (Франция)[3]
- Каору Ясуи (Япония)[3]
- Арнолд Цвайг (Източна Германия)[3]
- 1959
- Ото Бухвиц (Източна Германия)[9]
- Дюбоа (САЩ)[9]
- Никита Хрушчов (СССР)[9]
- Айвър Монтагю (Великобритания)[9]
- Костас Варналис (Гърция)[9]
През 1960-те години
редактиране- 1960
- Лоран Казанова (Франция)[10]
- Сайръс Итън (САЩ)[10]
- Сукарно (Индонезия)[10]
- 1961
- Фидел Кастро (Куба)[11]
- Остап Длуски (Полша)[11]
- Уилям Мороу (Австралия)[11]
- Рамешвари Неру (Индия)[11]
- Михаил Садовяну (Румъния)[11]
- Антоан Табет (Ливан)[11]
- Ахмед Секу Туре (Гвинея)[11]
- 1962
- Ищван Доби (Унгария)[12]
- Олга Поблете де Еспиноса (Чили)[12]
- Фализ Ахмед Фализ (Пакистан)[12]
- Кваме Нкрума (Гана)[12]
- Пабло Пикасо (Франция)[12]
- Георги Трайков (България)[13]
- Манолис Глецос (Гърция)[14]
- 1963
- Оскар Нимайер (Бразилия)[14]
- 1964
- Долорес Ибарури (Испания)[6]
- Рафаел Алберти (Испания)[15]
- Аруна Асаф Али (Индия) [15]
- Каору Ота (Япония) [15]
- 1965
- Мигел Анхел Астуриас (Гватемала)[16]
- Мириам Вире-Туоминен (Финландия) [16]
- Питър Айоделе Къртис Джоузеф (Нигерия) [16]
- Джакомо Манцу (Италия) [16]
- Ямцарангийн Самбу (Монголия) [16]
- 1966
- Херберт Варнке (Източна Германия)[17]
- Рокуел Кент (САЩ) [17]
- Иван Малек (Чехословакия) [17]
- Мартин Нимьолер (Западна Германия) [17]
- Давид Алфаро Сикейрос (Мексико) [17]
- Брам Фишер (ЮАР) [17]
- 1967
- Йорис Ивенс (Нидерландия)[18]
- Нгуен Ти Дин (Южен Виетнам) [18]
- Хорхе Саламеа (Колумбия) [18]
- Ромес Чандра (Индия) [18]
- Ендре Шик (Унгария) [18]
- Жан Ефел (Франция) [18]
- 1968 – 1969
- Акира Иваи (Япония)[5]
- Ярослав Ивашкевич (Полша)[5]
- Халед Мохиедин (Египет)[5]
- Лайнъс Полинг (САЩ)[5]
- Шафи Ахмед ел Шейх (Судан)[5]
- Бертил Свенстром (Швеция)[5]
- Лудвик Свобода (Чехословакия)[5]
През 1970-те години
редактиране- 1970 – 1971
- Ерик Хенри Стоунъли Бъроп (Великобритания)[19]
- Ернст Буш (Източна Германия)[19]
- Цола Драгойчева (България)[19]
- Ренато Гутузо (Италия)[19]
- Камал Юмблат (Ливан)[19]
- Алфредо Варела (Аржентина)[19]
- 1972
- Джеймс Олдридж (Великобритания)[20]
- Салвадор Алиенде (Чили)[20]
- Леонид Брежнев (СССР)[20]
- Енрике Пасторино (Уругвай)[20]
- 1973 – 1974
- Луис Корвалан (Чили)[21]
- Раймон Гор (Белгия)[21]
- Жан Мартен-Сисе (Гвинея)[21]
- 1975 – 1976
- Ортенсия Буси де Алиенде (1975 – 76)[22]
- Янош Кадар (Унгария)[22]
- Шон Макбрайд (Ирландия)[22]
- Самора Машел (Мозамбик)[22]
- Агостиньо Нето (Ангола)[22]
- Пиер Пужад (Франция)[22]
- Янис Рицос (Гърция)[22]
- 1977 – 1978
- Курт Бахман (Западна Германия)[23]
- Фрида Йета Браун (Австралия)[23]
- Анджела Дейвис (САЩ)[23]
- Вилма Еспин (Куба)[23]
- Кришна Менон (Индия)[23]
- Халина Скибневска (Полша)[23]
- 1979
- Ерве Базен (Франция)[24]
- Ле Дуан (Виетнам)[24]
- Урхо Кеконен (Финландия)[24]
- Абд ал-Рахман ал-Шаркауи (Египет)[24]
- Мигел Отеро Силва (Венецуела)[24]
През 1980-те години
редактиране- Списъкът е непълен.
- 1980 – 1982
- Махмуд Даруиш (Палестина)[25]
- Джон Морган (Канада)[25]
- Либер Серени (Уругвай)[25]
- Микис Теодоракис (Гърция)[25]
- 1983 – 1984
- Индира Ганди (Индия) [26]
- Жан-Мари Леже (Франция)[26]
- Ева Палмер (Швеция)[26]
- Нгуен Хуру То (Виетнам)[26]
- Луис Видалес (Колумбия)[26]
- Йозеф Вебер (Западна Германия)[26]
- 1985 – 1986
- Мигел д'Еското (Никарагуа)[27]
- Дороти Ходжкин (Великобритания)[27]
- Херберт Мис (Западна Германия)[27]
- Джулиъс Ниерере (Танзания)[27]
- Петър Танчев (България)[27]
През 1990-те години
редактиране- Списъкът е непълен.
- 1990
- Нелсън Мандела1 (ЮАР)[28]
1. Наградата е присъдена на Мандела през 1990 г., но тъй като тогава се намира в затвора, той успява да я получи едва през 2002 г.
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ ПОСТАНОВЛЕНИЕ ПРЕЗИДИУМА ВС СССР ОТ 11.12.1989 N 905 – 1 О МЕЖДУНАРОДНОЙ ЛЕНИНСКОЙ ПРЕМИИ МИРА // 12 октомври 2006. (на руски)
- ↑ а б в г д е ж О присуждении международных Сталинских премий „За укрепление мира между народами“ за 1950 год. Правда. 6 април 1951.
- ↑ а б в г д е ж Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1959. (на руски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Большая Советская Энциклопедия. 2nd ed. Moscow, Советская Энциклопедия, 1953. с. vol. 24, p. 366. (на руски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л Большая Советская Энциклопедия. 3rd ed. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya. (на руски)
- ↑ а б Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1989. (на руски)
- ↑ а б в г д е ж з и Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1958. (на руски)
- ↑ а б в г д е О присуждении международных Сталинских премий „За укрепление мира между народами“ за 1955 год Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.. Правда. 21 декември 1955.
- ↑ а б в г д Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1960. (на руски)
- ↑ а б в Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1961. (на руски)
- ↑ а б в г д е ж Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1962. (на руски)
- ↑ а б в г д Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1963. (на руски)
- ↑ Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1965. (на руски)
- ↑ а б Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1964. (на руски)
- ↑ а б в Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1966. (на руски)
- ↑ а б в г д Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1967. с. p. 623. (на руски)
- ↑ а б в г д е Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1968. с. p. 622. (на руски)
- ↑ а б в г д е Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1969. с. p. 607. (на руски)
- ↑ а б в г д е Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1972. с. p. 618. (на руски)
- ↑ а б в г Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1973. с. p. 634. (на руски)
- ↑ а б в Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1975. с. p. 653. (на руски)
- ↑ а б в г д е ж Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1977. с. p. 633. (на руски)
- ↑ а б в г д е Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1979. с. p. 573. (на руски)
- ↑ а б в г д Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1980. с. p. 577. (на руски)
- ↑ а б в г Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1983. (на руски)
- ↑ а б в г д е Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1985. с. p. 571. (на руски)
- ↑ а б в г д Yearbook of the Great Soviet Encyclopedia. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1987. с. p. 599. (на руски)
- ↑ The Great Encyclopedic Dictionary. Moscow, Sovetskaya Enciklopediya, 1991. с. vol. 1, p. 759. (на руски)
Външни препратки
редактиране- Снимки на медали и грамоти, връчвани с наградата
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lenin Peace Prize в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |