Ергономията (от гръцката дума ергон, която означава работа, а номои означава природни закони) е комплексна наука, която изучава човека и неговия труд, като изследва техническите аспекти на връзката между работниците, работната среда и взаимоотношението между тях (на информационно и физическо ниво).[1]

Графика на ергономично правилна работа на компютър

Eргономията е наука за улеснение на труда чрез адаптиране характеристиките на трудовия процес към човешките възможности, а не обратното.

Тя е пресечна точка на няколко други научни дисциплини: физиология, социология, инженерни науки, трудова хигиена, професионална патология. Ергономията е теоретична основа на организацията на труда.

Задача на ергономията е оптимизирането на системата „човек – машина – работна среда“. В това число приспособяване към физиологичните и психични (когнитивни) възможности на човека по отношение на:

  • работните машини, съоръжения и инструментариум,
  • факторите на трудовия процес,
  • условията на труд и работната среда: микроклимат и пространство, работна поза, мебели.

ВъзникванеРедактиране

Фредрик Тейлър (1856-1915) - „Баща на научното управление на труда“

ИзточнициРедактиране

  1. „Речник на научните термини“, Е. Б. Уваров, А. Айзакс, Издателство „Петър Берон“, 1992

Външни препраткиРедактиране