Уикипедия

Труд

Вижте пояснителната страница за други значения на работа.
Вижте пояснителната страница за други значения на труд.

Трудът е извършването на полезна дейност и е естествена необходимост за човека. Тази дейност като полезна и необходима за обществото се заплаща според естеството на извършената работа (и цените на продукцията).

Луис Хайн[1], механик, работещ с парна машина, 1920.
Жена в производството

ХарактеристикиРедактиране

Типично трудът се свързва с извършване на тежка физическа дейност или работа, изискваща усилия, концентрация, умения, знания, и всичко, което при повече усилия постига съществени резултати в производството, индустрията за развитието на дадена страна.

Трудът е последователно извършвана дейност[ неясно? ]. Тоест, за да се извършва дейност по производство и друга необходима индустриална или технологична дейност се изисква продължителна и постоянна трудова дейност на работещите. Това се отнася еднакво за работещите на държавни работни места и за тези, в частния сектор, където при производството, продължаващо с години, е необходимо постоянство, за да се постигне някакъв резултат.

Характеризира се с изразходване на определено количество енергия, като стремежът е това да се прави без вреда за организма при индустриалното производство, със съответните правила за работа, както и облекла, които имат смисъла да защитават работещия в неговата дейност. В зависимост от професионалната подготовка работещият заема различни позиции в дадена индустрия или производство, в дадена сфера на човешката дейност.

Това се отнася и до неговото добро физическо състояние, което може да е от помощ за работещия при физически труд на производството.

При работата на учени и инженери, или за мениджърите, които правят своите проекти и друг вид дейност на бюро, за добрата производителност има някакво значение и конкретните условия за труд като осветление, ергономичен стол и други, тъй като те трябва да мислят за другите работещи и учащи, тоест да ползват „умствен труд“ при който е важно удобството.

Една от дефинициите в либералната икономика е, че „Трудът в икономиката е вид човешка дейност, която се извършва срещу заплащане за постигане на определени производствени резултати“, тази дефиниция, обаче изглежда не се оказва достатъчно добра, защото не гарантира последователност на труда и на извършваната работа от фирмата или корпорацията, като се използва такава дефиниция се достига до икономически състояния на общи медицински отпуски, вирусни епидемии и дори „пандемии“, при които работещите макар известно време да работят от вкъщи да губят своите работни места, а фирмите да се закриват.

Чрез труд се произвеждат продукти на труда, това може да са всякакъв вид уреди, пособия, както и относително прости, така и сложни, включително книги, например, всичко, което може да служи на човека за самия него като дрехи, очила, обувки, но също и това, което е необходимо за обстановката около него, както и всичко необходимо за неговото придвижване. Чрез съвременния труд се осъществяват и услугите, достъпни за обществото, като комуникационни услуги и други типове услуги, които улесняват някои видове дейности за живеещите в града. Работещите извършват разнообразни дейности при полагането на труд, с което се извършват производствени или монтажни процеси в някаква област срещу предварително договорено заплащане. Това може да са друг тип дейности, индиректно свързани с производството, примерно по обезпечаване на някои от необходимите за производството части или химични доставки. Може да са дейности по обезпечаване за офисите на мениджърите на производствата – комуникации и материали. Друг тип труд и работа е този, свързан с науката, образованието и културата. Такъв труд включва поддържане на научно-образователното и културно равнище, което да позволява правилното извършване на производствените процеси, без да се налагат такива сериозни прекъсвания като „вирусни пандемии“. В някои случаи трудът е свързан с удовлетворяването на свои лични и на семейството потребности.

Трудът е основен фактор на производство.

Домашната работа като чистене, гладене, боядисване на дома, цепене на дърва, почистване на градина, косене на трева също е вид труд. Към този вид труд се приспада и селскостопанският труд.

Трудът може да бъде във формата на доброволческа дейност / работа в някои случаи, когато в рамките на организация или фирма за него се заплаща по-малко чрез наемане на работа срещу заплащане.

В древността и миналото насилствен труд под формата на робство е имало в Египет, имало е и по време на Турското робство у нас.

През социализма е съществувал недоброволен труд, когато е вид съдебно наказание, което се смята за намалено съдебно наказание (виж също трудови лагери и трудови лагери в Северна Корея).

Видове трудРедактиране

Видът труд се отнася до вида професия.[2]

  • селскостопански и промишлен труд
  • физически и умствен труд
  • квалифициран труд
  • професионален труд (напр. на учителя)
  • творчески труд[3]
  • съвместен труд

АнтропогенезаРедактиране

За първи път се вижда използване на сечива на труда при маймуните, които са човекоподобни. Те използват „сечива“, които са предмети, намерени в природата, като камъни, пръчки, за да се хранят в джунглата. По-късно първите хора развиват тези сечива и предмети, като изработват първите тояги, ножове, копия и т.н., както и първите съдове, кремъци за палене на огън и т.н. С откриването на огъня от хората се усъвършенстват и сечивата, тъй като това позволява използването на метала, вместо копия с каменни върхове. Така в развитието на хората като цяло и в оръдията на труда се различават желязна, медна епоха. Като в медната епоха се въвеждат медни съдове за хранене. Постепенно оръдията на труда се усложняват и усъвършенстват, като хората започват да използват освен дрехи от кожи на животни от лова, тъкани дрехи, което позволява по-разнородна дейност на ръцете, появява се писмеността.

Според Маркс и Енгелс трудът е отличителна черта на хората, която ги различава от животните, съзнателният труд отличава хората от инстинктите на животните, и характеризира човека като „творец“.

Трудово правоРедактиране

Трудовото право е дял от правната наука, който се занимава с всички теми на труда в производството, образованието, науката и всички сфери на човешката дейност, при които се полага труд с цел постигане на обществени резултати. Трудовото право защитава особено работещите, но също така и самите работодатели, които се нуждаят от работна сила, за да извършват своята дейност (когато искат да извършват такава). Трудовото право се отнася и до така наречените професии по наемане на персонал, които много често се смятат за не извършващи труд и за отделени от трудовото законодателство. Специалистите по наемане на персонала са тези, които са официално наети от съответните компании за да могат да отговарят за своята дейност пред мениджърите си, но и пред държавата. Трудовото право е писано като такова през социализма с цел продължителното извършване на една дейност от един работник в рамките на един завод и организация, което е направено така с цел самата фабрика или организация да има продължителна през годините дейност и производство. Трудовото право се грижи за работещия да се развива на своето място като усъвършенства своите умения и при показване на добри резултати да може да повишава своята квалификация и своята позиция. Трудовото право се грижи за това трудещият се да извършва дългогодишно своята дейност, както и фабриката или организацията също дългогодишно да може да ползва същия сбор от работещи, а не да пренаема през месец, според мнението на „модерни специалисти по наемане на персонал“, което затруднява дейността, а в някои случаи може и да я спре, като например с „международната вирусна пандемия“, при която въпросните методологии на специалистите по наемане на персонал спират хиляди, милиони и дори милиарди работещи от тяхната трудова дейност.

БиблиографияРедактиране

  • Карл Маркс (1847) „Наемен труд и капитал“
  • Киров, проф. Димитър. Охрана на труда и опазване на околната среда. Издателство „Техника“, София, 1992.

БележкиРедактиране

  1. ↑ Луис Хайн е основоположник на социалната фотография Луис Хайн Архив на оригинала от 2012-01-22 в Wayback Machine., macropic.net
  2. ↑ Народна просвета, том 18, изд. 1 – 6, 1962, стр. 44, стр. 126
  3. ↑ Народна просвета, том 18, изд. 1 – 6, 1962, стр. 44, стр. 126

Виж ощеРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Travail (économie)“ и страницата „Труд“ в Уикипедия на френски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Труд&oldid=11683551“.