Ерик I, с прозвище „Кървавата брадва“ (на норвежки: Eirik Blodøks; ок.885 – 954), е вторият норвежки крал от 930 до 934 г. В 934 г. е свален от престола от брат си Хокон I. По-късно между 947 – 948 и 952 – 954 г. става крал на Нортумбрия.

Ерик I
крал на Норвегия
Монета на Ерик I
Монета на Ерик I

Роден
885 г.
Починал
954 г. (69 г.)
Управление
Период 930 – 934
Предшественик Харал Прекраснокосия
Наследник Хокон I
Други титли крал на Нортъмбрия
Семейство
Род Хардради
Баща Харалд I
Братя/сестри Хокон I
Съпруга Гунхилда Гормсдотир
Деца Харалд II
Ерик I в Общомедия

ПроизходРедактиране

Син е на Харал Прекраснокосия и една от жените му – датчанката Рагнил. Принадлежи към династията Хардради.

Ерик е любимият син на баща си от многобройните му деца и е определен за негов наследник. Висок, добре сложен, красив и войнствен, в същото време жесток и избухлив, и именно заради многото си злодеяния, включително убийствата на братята си, бива наречен Кървавата брадва.

Крал на НорвегияРедактиране

След като получава властта от баща си, Ейрик се отървава от братята си, които владеели различни части от страната, но не успява да се справи с брат си Хокон, който дотогава бил изпратен да се възпитава в двора на английския крал Етелстан. След като Хокон се завръща в Норвегия и благодарение на това, че се ползвал с име на добър и справедлив човек, събира голяма войска. Ейрик се вижда принуден с малобройните си дружини да напусне страната.

В Англия. Крал на НортумбрияРедактиране

Първоначално Ерик се установява на Оркнейските острови, където събира голяма войска, а после отива в северната част на Англия. В памет на някогашното си приятелство с неговия баща Харалд, крал Етелстан предлага на Ейрик да управлява Нортумбрия, където още от времето на Рагнар Лодброк по-голямата част от населението били викинги. В замяна Ейрик се задължавал да защитава тази част от Англия от набезите на скотите. В английските хроники обаче тези събития са предадени по съвсем различен начин и е по-вероятно да отговарят на истината – в тях се разказва, че Ейрик подложил северните области на Англия на жестока сеч, всичко било изпепелено, хората изколвани като добитък, а имотите им – опожарявани, и само по тази причина Етелстан, който не бил в състояние да спре изстъпленията на норвежците, се видял принуден да отстъпи на Ейрик Нортумбрия, за да спрат безчинствата. Така или иначе това положение продължило до смъртта на крал Етелстан в 939 г., когато на английския престол се възкачва Едмънд I, който не обичал норманите и през 954 г. изпраща голяма войска на север, за да се разправи с Ейрик. По същото време Ейрик воюва в Ирландия, но научавайки за това се връща обратно в Англия и двете войски се срещат при Станмор в голяма битка, която била толкова ожесточена, че според хрониките приличала по-скоро на „невиждано клане“. В тази битка Ейрик загива пронизан от няколко стрели и след това обезглавен.

След смъртта му неговата жена Гунхилда Гормсдотир, заедно със синовете му и верните им васали, се преместват на Оркнейските острови, където остават да живеят. Синовете на Ейрик правят няколко опита да си върнат норвежкия трон. Едва в края на живота си крал Хокон I им дава владения в Норвегия.

ИзточнициРедактиране

  • Alan Orr Anderson, Early Sources of Scottish History A.D. 500 – 1286, volume 1. Reprinted with corrections. Paul Watkins, Stamford, 1990.
  • Anglo-Saxon Chronicle MSS D ('Worcester Chronicle', London, British Library, Cotton Tiberius B.IV) and E (‘Peterborough Chronicle’ or ‘Laud Chronicle’, Oxford, Bodleian Library, MS Laud 636), ed. D. Dumville and S. Keynes, The Anglo-Saxon Chronicle. A Collaborative Edition. Vols 6 and 7. Cambridge, 1983; tr. Michael J. Swanton, The Anglo-Saxon Chronicles. 2nd ed. London, 2000.
Харал Прекраснокосия Крал на Норвегия (930 – 934) Хокон I