Едмънд I

английски крал

Едмънд I (на английски: Edmund I) е английски крал от 939 до 946 година, син е на Едуард Стария.

Едмънд I
Ēadmund I Æðeling
крал на Англия
Роден
около 920 г.
Починал
26 май 946 г. (26 г.)
ПогребанАбатство Гластънбъри, Великобритания
Религияхристиянство
Управление
Период939 – 946
ПредшественикЕтелстан
Семейство
РодУесекска династия
БащаЕдуард Стария
Братя/сестриЕтелстан
Едит Английска
Едмънд I в Общомедия

Управление

редактиране

След смъртта на крал Етелстан през 939 година Едмънд I поема кралската корона. Същата година норвежката войска се връща начело с Олаф от Гутфритсон (Олаф III).[1][2] Той завладява Нортумбрия и нахлува дълбоко в английските земи. Новият крал Едмънд е принуден да признае Олаф за крал на Йорк.

Олаф умира през 941 г. и през следващите четири години Едмънд си връща Дайнло и завладява Стратклайд. В този смисъл особен интерес представлява една поема от онова време, която представя крал Едмънд като освободител на датчаните от норвежките потисници: правнуците на Алфред се индентифицират повече с английската корона, отколкото със своите братя скандинавци.

През 947 година само година след смъртта на Едмънд, Йорк попада отново в ръцете на норвежки крал – Ерик, Кървата брадва.

Източници

редактиране
  1. История на Великобритания. лорд Кенет Морган. издателство „Кама“ 2005 г, 92 стр.
  2. Mawer, Allen (1911). „Edmund I“. In Chisholm, Hugh.(ed). Encyclopedia Britannika. 8 (11 ed). Cambridge University p. 948