Ерик XII Магнусон (1339-1359), (на шведски: Erik Magnusson), е крал на Швеция от 1356 до 1359 г. Той е по-големият син на крал Магнус VII Ейриксон и неговата съпруга Бланш дьо Намюр. През 1343 г. било определено той да стане крал на Швеция след смъртта на Магнус Ейриксон, а неговият брат Хокон VI Магнусон да наследи Норвегия. Но докато Хокон наистина започва да управлява Норвегия от 1355 г. то Ерик не получава такава възможност и не заема никакво място в Шведския държавен съвет, поради което през същата 1355 г. оглавява размирици срещу баща си и в крайна сметка през 1357 г. баща му е принуден да му отстъпи Южна Швеция и Финландия. През 1359 г. баща и син се помиряват и Швеция отново е обединена под общо управление. Това продължава до смъртта на Ерик само няколко месеца по-късно на 21 юни 1359 г. Умирайки Ерик обвинява майка си Бланш дьо Намюр, че го е отровила. Съвсем скоро след Ерик умира и неговата съпруга Беатрикс Баварска (на 25 декември 1359 г.), както и двете им невръстни деца. Прието е да се смята, че всички те са починали от чумната епидемия.

Ерик XII
крал на Швеция
Eric of Sweden (1282) seal 1905.jpg
Управление от 1356 до 1359 г.
Лични данни
Роден
Починал
20 юни 1359 г. (20 г.)
Семейство
Баща Магнус VII Ейриксон
Майка Бланш дьо Намюр
Брак Беатрикс Баварска
Ерик XII в Общомедия

БиблиографияРедактиране

  • Ingvar Andersson, Histoire de la Suède… des origines à nos jours, Éditions Horvath, Roanne, 1973
Магнус VII Ейриксон Крал на Швеция (1356 – 1359) Хокон VI Магнусон