Отваря главното меню

Магнус VII Ейриксон (на шведски: Magnus Eriksson), наречен Magnus Smek (Магнус Ласкавия) е крал на Швеция от 1319 до 1364 г. и на Норвегия (вкл. на Исландия и Гренландия) от 1319 до 1343 г. Според шведската номерация той е четвъртия Магнус на шведския трон, съответно носи името Магнус IV, а според норвежката номерация е Магнус VII. По линия на баща си е внук на шведския крал Магнус Ладулос, а по линия на майка си е внук на Хокон V Магнусон, крал на Норвегия.

Магнус VII Ейриксон
(на шведски Магнус IV)
крал на Норвегия и Швеция
Kung Magnus Erikssons domsigill.jpg
печат на Магнус VII Ейриксон
Информация
Управление крал на Норвегия 1319 – 1343
крал на Швеция 1319 – 1364
Роден
1316 г.
Починал
Семейство
Потомци Ерик XII Магнусон
Хокон V Магнусон
Баща Ейрик Дългия, принц на Швеция
Майка Ингеборг Хоконсдатер
Магнус VII Ейриксон
(на шведски Магнус IV)
в Общомедия

УправлениеРедактиране

На 8 юли 1319 г. Магнус Ейриксон е избран за крал на Швеция. През същата година е избран и за крал на Норвегия, тъй като дядо му Хокон Магнусон не оставя мъжки наследник. Първоначално от името на малолетния крал двете държави са управлявани от съвет на регентите, в който участва и неговата майка, Ингеборг Хоконсдатер. Когато през 1331 г. Магнус навършва 15 г. и започва самостоятелно управление, среща силна съпротива сред норвежката аристокрация, породена от факта, че според норвежките закони кралят може да започне да изпълнява правомощията си при достигане на 20-годишна възраст. Едва две години по-късно, през 1333 г., норвежкият бунт е прекратен.

През 1332 г. датският крал Кристофър II умира като „крал без държава“, след като успява да разпродаде Дания парче по парче. Магнус Ейриксон се възползва от ситуацията и придобива срещу значителна сума в сребро източните провинции Сконеланд.

На 21 юли 1336 г. Магнус Ейриксон е коронован като крал на Швеция и Норвегия в Стокхолм, което отново предизвикало недоволство сред норвежката аристокрация, която настоявала да се проведе отделна коронация в Норвегия.

Финансовото състояние на кралствата сериозно се влошило вследствие на разточителния живот, който водел кралският двор. Кралят назначавал на важни позиции неспособни хора, което също предизвиквало недоволство, особено в Норвегия. Най-после на 15 август 1343 г. норвежката опозиция постигнала споразумение с Магнус Ейриксон и за крал на Норвегия бил избран неговият по-малък син Хокон VI Магнусон като до навършване на пълнолетие щял да управлява от негово име Магнус Ейриксон. Малко по-късно през същата година било определено по-големият син на Магнус, Ейрик, да стане крал на Швеция след смъртта на Магнус Ейриксон. По този начин съюзът между Швеция и Норвегия бил прекъснат. Този акт е окончателно затвърден през 1355 г., когато Хокон достига посочената от закона възраст (15 г.)

СемействоРедактиране

През 1335 г. Магнус Ейриксон се жени за Бланш дьо Намюр от династията Дампиер. Тя ражда двамата му синове Ерик XII Магнусон, крал на Швеция от 1356 до 1359 г. и Хокон VI Магнусон, крал на Норвегия от 1343 до 1380 г.

Външни препраткиРедактиране