Отваря главното меню

Ерих Фрид (на немски: Erich Fried) е австрийски поет, белетрист, есеист и преводач.

Ерих Фрид
Erich Fried
Ерих Фрид през декември 1981 г.
Ерих Фрид през декември 1981 г.
Роден 6 май 1921[1][2][3][4]
Починал 22 ноември 1988[1][2][3][4] (67 г.)
Професия поет, белетрист, есеист, преводач
Националност Флаг на Австрия Австрия
Подпис Erich Fried.Signature.gif
Уебсайт
Ерих Фрид в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Ерих Фрид е роден във Виена в еврейско семейство.

След Аншлуса на Австрия през 1938 г. и смъртта на баща му вследствие на разпити в Гестапо Фрид емигрира в Лондон, където остава да живее и упражнява различни професии – общ работник, млекар, библиотекар, стъклар. В 1950 г. става редактор на списание „Блик ин ди велт“, а след това сътрудник на немската секция на БиБиСи (до 1968 г.) и на лявото литературно списание „Кюрбискерн“.

ТворчествоРедактиране

ПоезияРедактиране

Първите публикации на Ерих Фрид са стихосбирките „Германия“ (1944) и „Австрия“ (1945). През 1963 г. поетът става член на свободното литературно сдружение Група 47. В творбите си с типичен виенски „черен хумор“ Фрид създава застрашителни „модели“ на света, като провокира читателя към заемане на житейска и гражданска позиция. И в следващите си поетически книги, между които „Предупредителни стихове“ (1964), „Нападки“ (1967), „Въпроси на времето“ (1968), „Покана за безпокойство“ (1972), „Противоотрова“ (1974), „Тъй дойдох сред немците“ (1977), „Шарении“ (1977) и „100 безотечествени стихотворения“ (1978), Фрид излага своя опит в позитивното превъзмогване на миналото и настоящето. Лириката му си служи с архитипични мотиви и символи и е богата на културни асоциации, възникващи от неочаквани словесни образувания, в които понякога са вплетени изрази от древни мъдрости, от народни приказки и детски римушки. Стихосбирките му „Любовни стихотворения“ (1979) и „Каквото е“ [5] (1983) се превръщат в най-четените лирически книги в немскоезичната общност след Втората световна война.

ПрозаРедактиране

 
Цитат от Ерих Фрид върху Берлинската стена:
„Който желае светът да съществува такъв, какъвто е, не желае той да съществува“

Прозата на Ерих Фрид е силно повлияна от света на Франц Кафка и обрисува един демоничен свят на насилие и безизходица. Особена значимост добива романът му „Един войник и едно момиче“ (1960), както и сборниците с текстове „Деца и глумци“ (1965), „Почти всичко възможно“ (1975) и „Безмерността на всички неща“ (1982).

БиблиографияРедактиране

  • Blutiger Freitag, 1929
  • Deutschland, 1944
  • Österreich, 1945
  • Drei Gebete aus London, 1945
  • Nacht in London, 1946
  • Ein Soldat und ein Mädchen, 1960
  • Reich der Steine, 1963
 
„Германия“ (1944)
  • Warngedichte, 1964
  • Überlegungen, 1964
  • Kinder und Narren, 1965
  • und Vietnam und, 1966
  • Anfechtungen, 1967
  • Die Beine der größeren Lügen, 1969
  • Unter Nebenfeinden, 1970
  • Die Freiheit den Mund aufzumachen, 1972
  • Neue Naturdichtung, 1972
  • Höre Israel, 1974
  • So kam ich unter die Deutschen, 1977
  • 100 Gedichte ohne Vaterland, 1978
  • Liebesgedichte, 1979
  • Was es ist, 1983
  • Um Klarheit, 1985
  • Mitunter sogar Lachen, 1986
  • Es ist was es ist. Liebesgedichte, Angstgedichte, Zorngedichte, 1991 (postum)

Награди и отличияРедактиране

В чест на писателя през 1990 г. е учредена австрийската международна литературна награда Ерих Фрид.

БележкиРедактиране

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 9 април 2014.
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015.
  3. а б Интернет база данни за научна фантастика, Посетен на 9 октомври 2017, Указан като: Erich Fried.
  4. а б Discogs, Посетен на 9 октомври 2017, Указан като: Erich Fried.
  5. Стихотворението „Каквото е“ в превод на Венцеслав Константинов

ИзточнициРедактиране

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препраткиРедактиране