Ермис Лафазановски
Ермис Илиев Лафазановски (на македонска литературна норма: Ермис Лафазановски) е писател, романист, есеист и драматург от Северна Македония.[1]
| Ермис Лафазановски | |
 | |
| Роден |
8 декември 1961 г.
|
|---|---|
| Учил в | Скопски университет |
Биография
редактиранеРоден е в 1961 година в Клуж, Румъния в семейството на Илия (Ильо) Лафазанов от костурското село Въмбел. Основно и средно образование завършва в Скопие, след което завършва Филологическия факултет на Скопския университет, група „македонски език“. Прави магистратура и докторат в същия факултет. Работи в Института за фоклор „Марко Цепенков“. Член е на Дружеството на писателите на Македония[1] от 1994 година и на Македонския ПЕН център. Преподава във Факултета за драматично изкуство в Скопие.[1]
Библиография
редактиране- Половина божилак (разкази, 1992)
- Традиција, нарација, литература (монография, 1996)
- Благородник (роман, 1997)
- Кога во Скопје ги беа измислиле чадорите (разкази, 1999)
- Македонските космогониски легенди (студия, 2000)
- Текст и менталитет (сборник, 2000)
- Опишувач (Магор, 2001)
- Анрополошки дијалози (Магор, 2002)
- Егзодусот на Македонците во Грција: Женските стории за Втората светска војна и нивниот егзодус. (2002, заедно с Лидия Стоянович-Лафазановска)
- Роман за Оружјето (2003)
- Храпешко (2007)
- Недела (2010)
За романа „Опишувач“ получава на наградата „Стале Попов“ на ДПМ за 2001.[2]
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б в Пановски, Сократ. В'мбел. Скопје, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 2002. с. 143. (на македонска литературна норма)
- ↑ Биография от сайта на Македонския ПЕН център // Архивиран от оригинала на 2012-12-20. Посетен на 2012-12-20.