Ермис Лафазановски
Ермис Лафазановски (на македонска литературна норма: Ермис Лафазановски) е писател, романист, есеист и драматург от Северна Македония.
|
Ермис Лафазановски Ермис Лафазановски |
|
|---|---|
| писател от Северна Македония | |
 |
|
| Роден | |
|
|
|
| Образование | Скопски университет |
| Работил в | Скопски университет |
БиографияРедактиране
Роден е в 1961 година в Клуж, Румъния в семейството на бежанци от костурското село Въмбел. Завършва Филологическия факултет на Скопския университет. Доктор е на филологическите науки. Работи в Института за фоклор „Марко Цепенков“. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1994 година и на Македонския ПЕН център.
БиблиографияРедактиране
- Половина божилак (разкази, 1992)
- Традиција, нарација, литература (монография, 1996)
- Благородник (роман, 1997)
- Кога во Скопје ги беа измислиле чадорите (разкази, 1999)
- Македонските космогониски легенди (студия, 2000)
- Текст и менталитет (сборник, 2000)
- Опишувач (Магор, 2001)
- Анрополошки дијалози (Магор, 2002)
- Егзодусот на Македонците во Грција: Женските стории за Втората светска војна и нивниот егзодус. (2002, заедно с Лидия Стоянович-Лафазановска)
- Роман за Оружјето (2003)
- Храпешко (2007)
- Недела (2010)
За романа „Опишувач“ получава на наградата „Стале Попов“ на ДПМ за 2001.[1]