Disambig.svg Тази статия е за селото в Костурско. За други значения на Мосхохори вижте Мосхохори. За други значения на Въбел вижте Въбел.

Въ̀мбел (изписване до 1945 година също като Вѫбелъ, понякога книжовно Въ̀бел (на гръцки: Μοσχοχώρι, Мосхохори, катаревуса: Μοσχοχώριον, Мосхохорион, до 1927 година Βαμπέλι, Вамбели,[1]на албански: Dhambeli) е бивше село в Република Гърция на територията на дем Преспа, област Западна Македония.

Въмбел
Μοσχοχώρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Кореща
Надм. височина 1174 m
Население 0 души (1949)
Демоним Въмблѐни
Въмбел в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 2 km северозападно от Смърдеш (Кристалопиги) и на 54 km югозападно от град Лерин (Флорина) и на 40 km северозападно от Костур (Кастория) в подножието на планината Корбец (Трикларио) и връх Козич в областта Кореща (Корестия).

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Името Въмбел е вариант със запазен разложен назализъм (характерен за костурския говор) в славянската дума „въбел“ – кладенец. Името се среща на много места в България като местно или речно име – Въбел, Въбела. Според „Българския етимологичен речник“ сродни славянски думи са сръбското убао, убла – кладенец, руското от XI век уболъ, улица – кладенец, полабското wûmbâl – извор. Името произхожда от праславянското *ǫbelъ, което е сродно с арменското amb, amp, родителен падеж amboy, ampoy – облак, гръцкото (пеласгийско) ὅμβρος – дъжд, латинското imber – дъжд; вода, течност, авестийското awrəm – облак, староиндийското abhrám – дъждовен облак; мрачно време, ámbháh, ámbu – вода от вероятните протоиндоевропейски корени *ombh-, *mbh-.[2]

В Османската империяРедактиране

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Вимбил, спахийски зиамет и тимар, с 84 ханета гяури, 61 ергени гяури и 1 вдовица гяурка. Горно Въмбел (Ано Ванбил) има 28 ханета гяури и 1 ерген гяурин.[3]

В XIX век Въмбел е чисто българско село. Църквата „Свети Димитър“ е от 1871 година.[4] Храмът е построен вероятно от епирски майстори. Разрушен е в 1965 година, когато в него случайно избухва снаряд при военни учения.[5]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Вамбели (Vambély) живеят 600 гърци.[6] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише, че в селото има 135 български семейства с 656 жители.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Вембел (Vembel) е посочено като село със 150 домакинства с 420 жители българи.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Въмбел има 650 жители българи.[9] От 1903 година всички жители на Въмбел са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Въмбел има 960 българи екзархисти.[10]

Въмбел е едно от селата в Костурско, които активно се включват в борбата на ВМОРО. На 28 март 1903 година селската чета на Въмбел се притичва на помощ на обсадените в село Смърдеш чети на Борис Сарафов и Иван Попов, като заедно с четата на село Връбник удря в гръб турската войска.[11] По време на Илинденско-Преображенското въстание, на 25 август 1903 година селото е разграбено от турски аскер, 95 къщи са опожарени, а 8 души са убити (Иван Ставрев, Яне Антонов, Никола Пандов, Димитър Пандов, Наумица Лякова, Ставро Спасов, Тръндо Митрев и Ница Тасева). В пещера близо до селото 15 жители на Въмбел се самоубиват, за да не попаднат в ръцете на противника.[12] Това са младежите Петре Папа, Георги Наумов, Търпо Лазов, Никола Димитров, Андон Димитров, Цветко Ламбрев, Наум Лазов, Никола Пенев, Вангел Тодоров, Наум Георгиев, Георги Андонов, Яни Киров, Андон Костадинов, Яни Христов и Сотир Митрев. Убит в сражение е и четникът Петре Христов.[13] Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Въмбел са изгорени всички 120 къщи, но за убитите няма данни.[14]

Разказ на бай Сотир от Въмбел за разоряването на Въмбел и Връбник в 1903 г.

Въмбелъ бѣ най-послѣдното село, което изгориха въ Костурско... На 26 юлий четитѣ отъ нашия районъ нападнаха на градеца Биглища, но не успѣха да го прѣвзематъ. Въ събота прѣзъ нощьта тѣ се върнаха въ Въмбелъ. На другия день, недѣля, населението отъ Връбникъ и нашето село се отеглихме въ нашата планина. Селската чета остана да пази селото отъ нахлувание на башибозукъ. Наистина, тоя день нападна башибозукъ на Връбникъ, ограби го и го подпали, като изгори 92 кѫщи. Здрави останаха само 5 кѫщи. При това бидоха убити и трима мѫже, които не успѣха о врѣме да напуснатъ селото. Слѣдъ това башибозукътъ се опѫти и къмъ нашето село, но биде прѣсрѣщнатъ и отблъснатъ отъ четата. Животътъ ни по горитѣ бѣ много мѫченъ. Само нощно врѣме слизахме въ селото, вземахме, каквото ни трѣбваше, и пакъ се връщахме въ гората. Хранѣхме се съ варена рѫжь и пшеница. Така прѣкарахме до края на мѣсецъ августъ, когато многобройни войски се показаха отъ къмъ Смърдешъ. Тия войски минаха прѣзъ нашето село и прѣнощуваха въ околностьта на с. Връбникъ. На другия день тѣ се завърнаха и зеха пѫтя къмъ планината, дѣто бѣше забѣгнало населението. Жени и дѣца зеха да пищатъ и бѣгатъ по голата и каменлива планина. Петнадесетъ души четници, неуспѣли да се отеглятъ, бидоха принудени да се скриятъ въ една пещера. Войскитѣ ги заобиколиха. Въ не равната схватка съ войскитѣ всички 15 души прѣдпочели да се самоубиятъ, отъ колкото да се прѣдадатъ живи въ рѫцѣтѣ на неприятеля. При бѣгането на населението войскитѣ убиха петима души, между които една жена, а вѫтрѣ въ селото се намѣриха убити двама мѫже и една жена. Цѣла седмица се скитахме по Брѣзнишката планина, а селото ни остана на произвола на башибозука и войскитѣ, които го ограбиха и изгориха. Отъ 120 кѫщи останаха здрави 30. À отъ живата стока ни се отвлѣкоха 1300 глави овце, 437 глави едъръ добитъкъ, 9 мѫски и 14 магарета. Ora цѣлото почти население се прибра въ 30-тѣ здрави кѫщи. Само нѣколко сѣмейства си построиха колиби.[15]

През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Смърдеш и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население от селото, от Въмбел и от Връбник.[16]

На 29 март 1908 година властта претърсва селото и няколко селяни са подложени на жесток побой.[17] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Въмбел има 113 къщи със 706 жители и функционира училище с 2 учители.[18] Според Георги Константинов Бистрицки Въмбел преди Балканската война от 1912 – 1913 година има 120 български къщи.[19]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Въмбел са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[20]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1/2 ч. на северозапад от с. Смърдеш, на един рид, е разположено с. Въмбел със 120 къщи. Селяните са българи и си говорят на матерния си български язик. Имаха си българска църква и свещеници, българско училище с учители и учителки, една от същото село се именувала Стоянка... За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I.[21]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Въмбелъ е обозначено като българско селище.[22]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата то остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вамбели има 127 къщи славяни християни.[23] През 20-те години много от жителите му емигрират в България, като само през 1924 година по официален път заминават 71 души. В 1927 година Въмбел е прекръстено на Мосхохорион.[24] След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.[25] На 13 януари 1948 година в там се състои първият конгрес на НОФ.[26] По време на Гражданската война в Гърция (1946 – 1949 г.) селото е напълно разсипано и обезлюдено. През 50-те и 60-те години много от жителите му емигрират отвъд океана. По-късно гръцките власти заселват във Въмбел както и в съседните села Смърдеш, Косинец и Дъмбени номадски куцовлашки семейства от Епир и Тесалия, които обаче използват землището на Въмбел предимно за пасище. Днес селото административно се смята за част от Смърдеш, но почти всички от 150-те му къщи са в руини.

Преброявания
  • 1913 – 733 души
  • 1920 – 574 души
  • 1928 – 444 души
  • 1940 – 483 души

ЛичностиРедактиране

Родени във Въмбел
 
Дейци на ВМОРО, ликвидирали гръцкия комитет в Писодер, начело със Ставрос Цамис. Прави Илия Ставрев от Въмбел, Кано Тодоров от Брезница, Лазар Палчев от Връбник. Седнали: Наум Марковски от Косинец и Атанас Пировски[27]
 
Реклама на хотел-ресторанта „Свобода“ на братя Г. Жуглови от Въмбел, емигранти в Сейт Луис, САЩ
 
Членска карта на Христо Лафазанов от Солунския български клуб
  •   Ангел, български революционер, селски войвода на ВМОРО, по време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на въмбелската чета[28]
  •     Андрю Росос (р. 1941), канадски историк, македонист
  •   Васил Жуглов (1880 – ?), български революционер
  •   Георги Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[29]
  •   Дана Мураданларска (1916 – 1992), българска комунистическа деятелка
  •   Зисо Попхристов (Ζήσης Παπαχρήστος), гръцки андартски деец от трети клас и свещеник[30]
  •   Илия Дигалов (1890 – 1922), български революционер
  •   Илия Ставрев (Ильо Въмбелски) (? – 1907), четник на ВМОРО, загинал в Жупанища заедно с Митре Влаха[31][27]
  •   Кольо Камбуров (1924 – 1947), гръцки комунист[32]
  •   Кръсто Караскаков (1871 - след 1943), български революционер, установил се във Варна, деец на Македонските братства
  •   Кръстю Наков Тачев, български общественик, установил се във Варна, деец на Македонските братства[33]
  •   Лазар Почев (Λάζαρος Πότσης), гръцки андартски деец, четник[34]
  •   Мария Вангелова Кьосева (1927 – ?), членка на ГКП от 1949 година, войник на ДАГ (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 г. емигрира в СССР, а в 1954 година се установява във Варна, България, оставя спомени[35]
  •   Мито Атанасов (Митьо, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета, Трета рота на Втора скопска дружина[36]
  •   Мурто, деец на ВМОРО, войвода на въмбелската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[37]
  •   Наум Гапковски (р. 1941), северномакедонски геолог
  •   Наум Ламбрев Кръстев (1873 - след 1943), деец на ВМОК и ВМОРО
  •   Наум Ролев (Ναούμ Ρόλος), гръцки андартски деец, подпомага четата на капитан Вардас[30]
  •   Николинка Янева Клиновска (1921 – ?), членка на АФЖ, ятачка на ЕЛАС, след разгромана ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, а в 1961 година се установява във Варна, България[38]
  •   Пандо Андреев, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[39]
  •   Сократ Лафазановски (р. 1939), северномакедонски художник
  •   Сократ Пановски (1948 – 2011), общественик от Северна Македония
  •   Сотир, убит от ВМОРО като предател и агент на властите в 1900 г.[40]
  •   Ставри Ставрев (Σταύρος Σταυρόπουλος), гръцки андарт, агент от ІІІ ред[34]
  •   Поп Христо (Παπαχρήστος), гръцки андартски деец от трети клас, убит от войводата Димитър[30]
  •   Христо, участник в партизанския отряд на Никола Лефтеров в Първата световна война[41]
  •     Яни Лукров (1922 – 1948), комунистически партизанин, член на ДАГ
  •   Хаджи поп Христо Н. Лафазанов, български духовник
Български революционери, участници в Охрана
  •   Вангел Калайджиев, Илия Льоровски, Георги Гапков, Яни Кичевски, Илия Тарев, Сотир Панов, Сотир Манов, Кольо Панов, Яни Люкров, Ильо Гапков, Коста Карамешов, Лазо Лафазанов, Круме Лаганов, Ристо Тоилчев, Кольо Рошов и Тодор Троков[42]
Свързани с Въмбел

ЛитератураРедактиране

  • Ivan Duridanov. Die FLURNAMEN der Dörfer Drenovene und Vъmbel (Südmazedonien). //Symbolae philologicae in honorem Vitoldi Taszycki. Wrocław – Warszawa – Kraków, 1968, с. 61 – 69.
  • Сократ Пановски. „В'мбел“. Скопје, 2001.
  • Видоески, Божидар. Вамбел (Общеславянский лингвистический атлас 107). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 763 – 768.
  • Королов, Лари-Лабро (Канада) Развоят на праславянските *tj/kj и *dj/gdj в диалектите на четири села в Югозападна Македония, Македонски преглед, 2018, кн. 4 с. 109 – 116
  • „Животописна бележка на Кръсто Хр. Караскаков“, публикувано в „Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили българска народна пенсия през 1943 г.“, София, 2021 годинa

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А – З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 200, 207.
  3. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 118. (на турски)
  4. Άγιος Δημήτριος ο Μυροβλύτης (+ 26 Οκτωβρίου), ο αγαπημένος άγιος του φιλοχρίστου λαού της Καστοριάς. // Φως της Καστοριάς, 3 октомври 2013. Посетен на 20 август 2015.
  5. Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 16 март 2021 г.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
  8. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 106 – 107.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182 – 183. (на френски)
  11. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 223.
  12. Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 204 – 205.
  13. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското възстание. // Илюстрация Илиндень 1 (141). Илинденска организация, януарий 1943. с. 16.
  14. Васил Чекаларов, Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр.296.
  15. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 87.
  16. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 86 - 88.
  17. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  18. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15 – 31 юли 1929 година, стр.212.
  19. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
  21. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 29.
  22. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  23. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  24. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  25. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  26. Митевска, Жаклина. Привремена демократска влада на Грциjа. // Македонско Сонце. Посетен на 12 септември 2020 г.
  27. а б Киселинчевъ, Лазо Т. Допълнителни данни по откриване шифъра на Атинския гръцки Върховенъ Революционенъ комитетъ отъ Костурскитѣ районни войводи Пандо Кляшевъ и Атанасъ Кършаковъ. // Илюстрация Илиндень XIII (2 (122). София, Издание на Илинденската Организация, 1941. с. 12.
  28. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 7.
  29. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  30. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 171. (на гръцки)
  31. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 169.
  32. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  33. Райчевски, Ст.Бежанците от Македония и техните братства в България,с.302.
  34. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 87. (на гръцки)
  35. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 244. Посетен на 2 септември 2015.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67.
  37. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 111.
  38. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 210. Посетен на 2 септември 2015.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 42.
  40. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 38.
  41. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 158.
  42. Δ. Λιθοξόου – Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Α και Β