Есеи
Есеите (на иврит: אִסִּיִים) са привърженици на течение в юдаизма между II век пр. Хр. и I век.[1]
Далеч по-малобройни от последователите на другите две главни течения – фарисеите и садукеите – те живеят в различни градове, образувайки компактни общности, посветени на аскетизма, доброволната бедност и миква, а много есеи живеят и като отшелници в пустинята. Те са силно критични към свещеничеството на Втория храм и римляните и се смятат за избрани от Бог воини във война срещу „Силите на тъмнината“. Възможно е есейски да са общонстите, свързани с Кумранските ръкописи, както и последователите на Йоан Кръстител.[2]
Есеите се включват активно в Голямото въстание от 66 – 73 година и след разгрома му изчезват от историческите източници.[2]
Източници Редактиране
- ↑ F.F. Bruce, Second Thoughts on the Dead Sea Scrolls. Paternoster Press, 1956.
- ↑ а б Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус. София, Витлеем, 2007. ISBN 978-954-91134-4-0. с. 218 – 220.
Тази статия, свързана с юдаизъм, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.